Определение № 1482 от 14.10.2026, Районен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1482 гр. Монтана, 14.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251630102999 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от „***“ АД, ЕИК ***, чрез адв. Х. М. -процесуален представител на ответника по делото.

Отправя се искане до съда да измени постановеното по делото Решение рег. № 213/15.04.2026 г. по гр.д. № 2999/2025 г. по описа на РС Монтана. Прави се искане съдебният акт да бъде изменен в частта за разноските, като: като бъде отхвърлено искането за присъждане на разноски на ищцовата страна за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв. При условията на евентуалност моли съществено да бъде намален размера на първоначално присъдените разноски..

Изпълнена е процедурата по чл. 248, ал. 2 от ГПК, като в законния едноседмичен срок, процесуалният представител на ищеца – адв. Д. Г., е подал писмено становище, в което изцяло оспорва молбата по чл. 248 от ГПК, като допустима, но неоснователна, за което излага подробни съображения.

Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира следното: молбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – се явява неоснователна, предвид следното:

Наведените доводи от страна на ответната страна за липса на реална договореност за процесуално представителство между ищеца и адв. Г. не се споделят от настоящия съд.

Видно от приобщените доказателства, още с депозиране на Исковата молба в съда, адв. Г. е предоставил Договор за правна защита и съдействие между него и доверителя му. Исковата молба е подкрепена и с платежни нареждания – вносни бележки с наредител именно Л. Л., както и платежно нареждане за внесена дължима държавна такса отново с наредител Л..

1

Всичко това води до обоснован извод за знанието за предявяване на исковата претенция и валидното упълномощаване на адв. Г.. На следващо място, с подадената молба се релевират доводи за липса на наличие на близки отношения между адв. Г. и неговата доверителка.

Отправени са доказателствени искания за извършване на справка в ЕИСС и задължаване на адв. Г. да декларира с нарочна декларация близките си отношения с представлявания от него клиент. Съдът намира същите за неоснователни. Липса законово задължение за адвоката да доказва наличието на близки, респ. роднински отношения, със своя доверител. Адвокатът разполага със самостоятелност сам да преценява кои лица приема за свои близки, на които да окаже безплатна правна помощ. /така и Определение № 5197 от 13.11.2025 г. по гр.д. № 2731/2025 г. на ВКС/. На следващо място, съдът не споделя наведените в молбата доводи за завишен размер на присъденото адвокатско възнаграждение. Присъденият адвокатски хонорар е в размер на 245.42 евро с включено ДДС, което напълно съответства на извършеното процесуално представителство и ангажираност по конкретния казус.

Следва да се отбележи, че освен изготвяне на искова молба, придружена със съответните писмени доказателства, представени са още писмена защита и впоследствие становище, които неминуемо изискват време, ангажираност и запознаване с казуса в детайли.

Предвид посоченото, съдът намира това искане за неоснователно.

С оглед горното, съдът намира, че молбата, като неоснователна следва да се остави без уважение в цялост, поради което и на осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна подадената от адв. Х. М. процесуален представител на „***“ АД, ЕИК *** по делото молба за изменение на постановеното по делото Решение рег. № 213/15.04.2026 г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване от заявителя и длъжника чрез техните пълномощници в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба пред ОС-Монтана.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

2