Решение № 1201 от 17.08.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3417/2026
- Вид
- Решение № 1201
- Подписан
- 17.08.2026
- Състав
- Георги Росенов Гетов
Цитирани разпоредби
- чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 165 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1201 гр. Пловдив, 17.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Ивета М. Д.а като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20265330203417 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. В. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С. П. срещу Електронен фиш серия К № 12065744 за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25,56 (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента) евро за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди, че при използването на мобилни технически средства редът за санкциониране на деянието чрез издаване на електронен фиш да е неприложим. Моли обжалваният електронен фиш да бъде отменен. С молба с вх. № 68425/06.07.2026 г. повереникът поддържа жалбата. Твърди да е допуснато съществено процесуално нарушение поради определянето на неправилна правна квалификация на деянието. Намира по този начин да е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Възразява се и срещу снимката на разположението на автоматизираното техническо средство. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт З. М.П., приложено на лист 3-4 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Намира субектът на отговорността за правилно определен, 1 като жалбоподателят да е санкциониран в качеството му на собственик на автомобила, с който е извършено нарушението. Поддържа да са спазени изискванията към реквизитите на съдържанието на електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ясно да е посочено мястото на извършване на деянието, както и да е приспадната максимално допустимата грешка от измерената скорост. Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба и да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването. Възраженията по жалбата намира за неоснователни. Моли електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Р. В. Б., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 29.05.2026 г., установено от приложената по преписката разписка, а жалбата е подадена чрез ОД на МВР – Пловдив на 02.06.2026 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като атакуваният електронен фиш следва да бъде изменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 02.01.2026 г. в 09:27 ч. в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ до № 170 жалбоподателят Р. В. Б. управлявал собствения си лек автомобил „Пежо 607 2.2 Д“ с рег. № *** със скорост на движение от 67 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с идентификационен № 120ccf4. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 70 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 67 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост със 17 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП срещу жалбоподателя Б. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К с № 12065744, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа 2 на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 131-СГ-ИСИС/25.03.2025 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с идент. № 120CCF4 е преминало първоначална проверка на дата 25.03.2025 г. със заключение, че отговаря на изискванията на раздел XXVI от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-125/05.01.2026 г. се установява, че на 02.01.2026 г. преносима система за видеоконтрол тип ARH CAM S1 с идентификационен № 120CCF4 е заснела статични изображения с поредни номера от 0064059 до 0064353, с начален час на работа 08:00 ч. и краен час на работа 12:30 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ до № 170, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.
От снимка № 0064172 от АТСС с № 120CCF4 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 70 км/ч, а заснемането е извършено на 02.01.2026 г. в 09:27 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя Р. В. Б. и представлява лек автомобил с марка и модел „Пежо 607 2.2 Д“.
От протокол с рег. № 1030р-19108/11.08.2025 г., т. 8 (лист 35 от делото) се изяснява, че на 06.08.2025 г. полицейският служител С. Д. Д. е преминал обучение за работа с АТСС от модел ARH CAM S1.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискуемите реквизити на съдържанието му съгласно действалата нормативна уредба към датата на издаването му, както и към датата на извършване на деянието.
Приложима се явява разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в редакцията й към ДВ, бр. 18 от 02.03.2021 г. В електронния фиш са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, ул.
„Васил Левски“ до № 170; датата – 02.01.2026 г.; точният час на извършване на нарушението – 09:27 ч.; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът на моторното превозно средство – жалбоподателят Р. В. Б.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 67 км/ч при разрешена максимална скорост от 50 км/ч в населено 3 място; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 25,56 евро; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип ARH CAM S1 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът приема, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити, определящи го като документ от съответния вид.
Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложената към него снимка № 0064172 от АТСС с № 120ССF4. От протокола за използване на техническото средство с рег. № 1030р-125/05.01.2026 г. се установява, че работата с техническото средство е започнала на 02.01.2026 г. в 08:00 часа и е приключила в 12:30 часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 0064059, а последното - с № 0064353.
Процесната снимка е с № 0064172 и следователно е заснета при тази употреба на автоматизираното техническо средство.
Неоснователно е възражението за нередовност на представената снимка, на която е фиксирано разполагането на АТСС на участък от пътя по времето, когато е установено процесното нарушение. Съдът намира, че не се доказва неспазването на конкретно процесуално задължение за употребата на мобилно автоматизирано техническо средство. Протоколът за използване на АТСС е надлежно съпроводен със снимка на разположението на уреда съгласно действалото към датата на деянието правило на чл. 10, ал. 3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. (Отм. ДВ бр. 34 от 07.04.2026 г.) Снимката е представена по делото заедно с преписката, изпратена със съпроводителното писмо по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Приложената снимка съответства на вида на използваното АТСС. При тези факти датата и мястото на употреба на техническото средство, която е възпроизведената на снимката, се установяват посредством нейната връзка с протокола, към който тя е приложение - така Решение № 839 от 11.05.2022 г. по к.а.н.д. № 664/2022 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, съгласно което: „Наредбата за използване на АТСС не изисква направената снимка на разположението на уреда да съдържа каквито и да е данни. Констатирано е, че отбелязване в насока, че е направена снимка на разположението на уреда съществува в съставения 4 протокол по чл.10 от Наредбата за използване на АТСС, в графата дигитална снимка само за временно монтирани АТСС (да). При това положение първоинстанционният съд е приел, че направената и приложена снимка на уреда се обвързва с времето, мястото и начина на осъществявания видеоконтрол, както и с разположението на АТСС“.
В настоящия случай в приложения по преписката протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. има надлежно удостоверяване за създаването на снимка на временно разположеното АТСС. Процесната снимка е приложение, което е неразделна част от протокола. Последният от своя страна е официален свидетелстващ документ, който е редовно съставен и доказателствената му стойност не е оборена. В протокола изрично е посочено мястото на контрол, а представената към него снимка съответства на вида на вписаното АТСС. При така събраните доказателства съдът приема, че датата и мястото на използване на техническото средство се установяват от съдържанието на самия протокол.
Нормативната уредба също не поставя допълнителни изисквания към съдържанието на снимката на разположението на АТСС, поради което липсва допуснато съществено процесуално нарушение.
Съгласно Решение № 1253 от 28.06.2022 г. по к.а.н.д. № 445/2022 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив:
„Неоснователно се явява и възражението, свързано с представената снимка от разположението на АТСС по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з532/2015г. Въпросната разпоредба изисква съпровождане на протокола за използване на АТСС със снимка от разположението на уреда, каквато в случая е приложена, без да въвежда конкретни изисквания към същата….