Решение № 355 от 08.05.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Добрич, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20243230100661 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /със старо наименование „Теленор България” ЕАД/, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор Д. К. К. и от члена на Съвета на директорите М. С., чрез упълномощения адвокат С. М. от АК-София, със съдебен адрес: ** срещу Д. М. Г., ЕГН **********, гр.Добрич, ***. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, определени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, №956/25.08.2023г. по ч. гр. д.

№1890/2023г. по описа на ДРС, а именно:

1. 26.97 лева, представляваща дължими месечни такси по договор за мобилни услуги с предпочетен +********* от 08.02.2021 г. за период 05.03.2021 г.-04.06.2021 г.;

2. 777.00 лева, представляваща дължими такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен +********* от 08.02.2021 г. за период 05.03.2021 г.-04.06.2021 г.;

3. 33.58 лева, представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********* от 08.02.2021 г., включваща сбор от три стандартни месечни такси (3 х 10.99=32.97) и 0.61 лева, представляващи част от 1 ползваната отстъпка от размера на абонаментната такса, съответстваща на оставащия срок на договора;

4. 24.35 лева, дължими за месечни такси по договор за мобилни услуги с предпочетен +********** от 08.02.2021 г. за период 05.03.2021г.

04.06.2021г.;

5. 39.12 лева, представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** от 08.02.2021 г., представляваща сбор от три стандартни месечни такси (3 х 11.99=35.97) и 3.15 лева, представляващи част от ползваната отстъпка от размера на абонаментната такса, съответстваща на оставащия срок на договора;

6. 505.00 лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски по делото, която включва сумата от 25.00 лева - държавна такса и 480.00 лева – адв. възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че Д. М. е сключил с Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД) договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +********* от 08.02.2021г.

Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора, вследствие на което, той е прекратен едностранно от Йеттел България ЕАД на 30.07.2021 г., поради неплащане в срок на дължими суми.

Към 05.08.2021 година, длъжникът е имал задължения за предходни периоди в размер на 803.97 лв., включваща сумите от: 26.97 лева, представляваща дължими месечни такси по договор за мобилни услуги с предпочетен +********* от 08.02.2021г. за период 05.03.2021г. 04.06.2021г. и 777 лева, представляваща дължими такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен +********* от 08.02.2021г. за период 05.03.2021г.- 04.06.2021г. /формирана от изпратени от потребителя 130 бр. текстови съобщения.

Като последица от посоченото неизпълнение е била начислена договорна неустойка в общ размер на 33.58 лева за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +********* от 08.02.2021г., представляваща три стандартни месечни абонаментни такси.

Сумата, дължима за предходен период в общ размер на 803.97 лева е била фактурирана със следните фактури: Фактура № 7318415603/05.04.2021г., Фактура №7319676474/05.05.2021г., Фактура № 7321061228/05.06.2021г. От общо дължимата сума в размер на 806.97 лева е била приспадната сума в размер на 3.00 лева, която е била предплатена от длъжника при сключване на договорите, надплатена е в предходен период или е частично плащане след издаване на фактурите. В следствие на това, към момента сумата, дължима за предходен период е в размер на 803.97 лева. Тези задължения на длъжника са обединени във Фактура № 7323656696/05.08.2021г. за клиентски номер 006640954.

2

Д. М. Г. е сключил с Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД) договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +********** от 08.02.2021г. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора, вследствие на което той е прекратен едностранно от „Йеттел България“ ЕАД на 30.07.2021г., поради неплащане в срок на дължими суми (за договорите за мобилни услуги: т. 196 от Общите условия). Предвид това, към 05.08.2021 година длъжникът е имал задължения за преходни периоди в размер на 24.35 лв.

Като последица от посоченото неизпълнение е била начислена договорна неустойка в общ размер на 39.12 лева за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 08.02.2021г., представляваща три стандартни месечни такси.

Процесните клаузи за неустойка били обективирани в т. 11 от договорите за мобилни услуги и раздел III или раздел IV от допълнителните споразумения, сключени с длъжника. Те предвиждали, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължал за всяка СИМ карта, неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не можел да надвишава трикратният размер на стандартните месечни абонаменти.

В допълнение, потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които е било предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължал и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно, обща лизингова вноска/, каквато съответствала на оставащия срок на договора.

Сумата, дължима за предходен период била в общ размер на 24.35 лева и е фактурирана със следните фактури: Фактура № 7318434871/05.04.2021г., Фактура №7319753406/05.05.2021г Фактура № 7321052088/05.06.2021г. От общо дължимата сума в размер на 27.18 лева е била приспадната сума в размер на 2.83 лева, която била предплатена от длъжника при сключване на договорите, надплатена е в предходен период или е частично плащане след издаване на фактурите. В следствие на това, сумата, дължима за предходен период е в размер на 24.35 лева, представляваща дължими месечни такси по договор за Мобилни услуги с предпочетен ********** от 08.02.202 г. за период 05.03-04.06.2021г. Тези задължения на длъжника били обединени във Фактура № 7323649627/05.08.2021г. за клиентски номер 006640956.

Всички непогасени и изискуеми задължения на Д. М. Г. били в общ размер на 901.02 лева, като са обединени във

Фактура

№7323656696/05.08.2021г. за клиентски номер 006640954 и Фактура №7323649627/05.08.2021г. за клиентски номер 006640956, и двете със срок на плащане - 15 дни от дата на издаването им.

Поради неплащане от страна на Д. М., ищецът е подал заявление 3

/първоначално пред ГТРС, който го е прекратил и е препратил делото по подсъдност на ДРС/ по чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е било образувано ч. гр. д. №1890/2023г. - ДРС, като съдът е издал заповед за изпълнение №956/25.08.2023г. срещу длъжника за горепосочените суми и основания.

Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът на осн. чл.415 от ГПК, е указал на заявителя да предяви искове срещу Д. М. в едномесечен срок от получаване на разпореждането. В дадения му месечен срок, заявителят /ищецът/ е подал настоящата искова молба с пр. осн. чл.422 от ГПК срещу ответника. Към датата на подаване на заявлението и на настоящата ИМ, горепосочената сума не е заплатена от длъжника.

Ищцовото дружество моли, съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува изискуемо и неудовлетворено притезание спрямо Д. М. в горепосочените размери и на горепосочените основания и за процесните периоди.

Ищцовото дружество претендира и сторените съдебни разноски, както в настоящото установително производство, така и в заповедното.

ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от адв. Д. Д., назначена за особен представител на Д М. на 01.07.2024г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. Д. Д. от ДАК, е изпратил отговор на исковата молба, в който оспорва по основание и размер исковете, твърди, че не е налице едностранно прекратяване на договорите, потребителят не е бил надлежно уведомен за това.

Ответникът моли, съдът да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разгледани предявените искове, са процесуално допустими и частично основателни.

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание по чл.

422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

По исковете за неплатени мобилни услуги, с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, е в тежест на ищеца да докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги между страните; изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на мобилни услуги на претендираната стойност; изискуемост на вземането.

Първата предпоставка от правопораждащия фактически състав, се установява от приложените писмени доказателствени средства - договор за мобилни услуги с предпочетен +********* от 08.02.2021г., сключен между страните за срок от 24 месеца /със срок на действие от 08.02.2021г. до 08.02.2023г./, по който договор ответникът е избрал план „Интернет“ с 4 месечен абонамент от 10,99 лева и договор за телекомуникационни услуги от 08.02.2021г. за предпочетен номер +**********, за срок от 24 месеца /със срок на действие от 08.02.2021г. до 08.02.2023г./, по който договор ответникът е избрал план „Тотал+“ с месечен абонамент от 12,99 лева.

Ответникът не е оспорил, че между него и ищеца са налице валидно сключени облигационни правоотношения по повод на двата горецитирани договора, но оспорва, че потребителят е бил надлежно уведомен за едностранното им прекратяване от мобилния оператор.

Въз основа на съглашението по двата процесни договора, ищецът се е задължил да предоставя на ответника, част от услугите по раздел II от ОУ.

Операторът осигурява достъп до услугите, а абонатът чрез действията си ги ползва. Следователно, ползването на услугите, е обвързано от активността на абоната.

Въз основа на събраните доказателства по делото, съдът приема, че ищецът е изпълнявал задълженията си по договорите и е изправна страна по тях.

Съгласно чл. 71 от „Общите условия на Йеттел България ЕАД, за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги“, приложими към процесния договор за мобилни услуги, потребителят е длъжен да заплаща определените от Йеттел /с предишно наименование „Теленор“/ цени, по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от ОУ.

В т. 27 от ОУ, ясно е посочено, че плащането на посочената във фактурата сума, се извършва в указания в счетоводния документ срок, но не по-късно от 15 дни от издаването и.

Ответникът, от своя страна, не ангажира доказателства, от които да се установи, че е погасил дължимата сума в размер на 828.32 лева, представляваща сбора от месечните абонаментни такси по двата договора /803.97 лв. плюс 24.35 лв./ за процесните периоди. Доколкото, Д. Г. не е представил доказателства за погасяване на дълга си, следва да бъдат приложени неблагоприятните последици на доказателствената тежест на чл.