Определение № 1256 от 12.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1256 гр. София, 12.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20201000503833 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх.№44 от 02.01.2025 г., подадена от адв.Д. П., в качеството на процесуален представител на жалбоподателите и ответници в първоинстанционното производството П. Г. М. и Н. К. К..

С молбата е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение №1214 от 27.11.2024 г. в частта за разноските. Моли да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение с оглед материалния интерес за всеки иск поотделно в съответствие с регламентираното в чл.2, ал.4, и ал.5 от Наредба 1/2004 г., за въззивната инстанция.

В срока за отговор, въззиваемата страна „Юробанк България“ АД, не е взела становище по молбата.

За да се произнесе по искането настоящият състав съобрази следното:

Производството през първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД, против П. Г. М. и Н. К. К., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, за установяване дължимостта на неизплатени суми по договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № HL37010/17.06.2008 г. и допълнителни споразумения към него от 20.03.2009 г., 04.11.2009 г., 07.06.2010 г., 24.02.2011 г., 28.02.2011 г., 21.03.2011 г., 30.12.2011 г. и 30.11.2012.

1

С решение № 3809 от 28.05.2019 г., постановено по гр.д. № 9817/2016 г. по описа на СГС, съдът е признал за установено, на основание чл. чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че П. Г. М. и Н. К. К., дължат солидарно на „Юробанк България“ АД, непогасени суми по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL37010/17.06.2008 г., и допълнителни споразумения към него от 20.03.2009 г., 04.11.2009 г., 07.06.2010 г., 24.02.2011 г., 28.02.2011 г., 21.03.2011 г., 30.12.2011 г. и 30.11.2012, както следва: 153 682,22 евро - главница по кредита, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 18.11.2015 г.; 16 709,87 евро - договорната лихва, дължима за периода 15.05.2013 г. - 13.10.2015 г.; 748,89 евро - дължими по кредита такси за периода 14.08.2012 - 18.11.2015 г.; както и 96 лева - дължими такси по кредита за периода 05.12.2013 - 18.11.2015 г., за които вземания на 18.01.2016 г. са издадени заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по гр.д. № 70770/2015 г., по описа на СРС, 57 състав, като е отхвърлил предявените искове за задължения, произтичащи от горепосочения договор за кредит и допълнителните споразумения към него за разликата над 153 682.22 евро до претендираните 183 532,12 евро, представляваща главница, както и за претендираните договорни лихви - за разликата над 16 709.87 евро до претендираните 43 094.95 евро и за периода 14.10.2015 г. – 18.11.2015 г.

С оглед изхода на правния спор, съдът е осъдил ответниците да заплатят на ищеца сумата от общо 7332.22 лв. разноски за исковото производство и 13 201.84 лв. за заповедното, като в полза на П. Г. М. и Н. К. К. е присъдил сумите от по 2 438,06 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, а на последния е присъдил и 37,09 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза.

С постановеното по настоящето дело решение № 1214/27.11.2024 г., настоящият въззивен състав е отменил съдебно решение № 3809 от 28.05.2019 г., постановено по гр.д. № 9817/2016 г. по описа на СГС, в частта, с която съдът е признал за установено, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че П. Г. М. и Н. К. К., дължат солидарно на „Юробанк България“ АД, непогасени суми за главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL37010/17.06.2008 г., и допълнителни споразумения към него от 20.03.2009 г., 04.11.2009 г., 07.06.2010 г., 24.02.2011 2 г., 28.02.2011 г., 21.03.2011 г., 30.12.2011 г. и 30.11.2012 за разликата над 150 696,32 евро до 153 682,22 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение- 18.11.2015 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която съдът е отхвърлил претенцията за присъждане на договорни лихви върху главницата за сумата над 16 709,87 евро до 26 405,64 евро, както и в частта, с която съдът е присъдил такси за управление за периода от 14.08.2012 г. до 18.11.2012 г., както и в частта, с която в полза на П. Г. М. и Н. К. К. е присъдено адвокатско възнаграждение за разликата над по 344 лв. до 2 438,06 лв. и в полза на Н. К. К. са присъдени деловодни разноски за разликата над 6 лв. до 37,09 лв. и вместо това е отхвърлил, предявения от „Юробанк България“ АД, срещу П. Г. М. и Н. К. К., иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД с искане да се установи, че ответниците дължат на ищеца непогасени суми за главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL37010/17.06.2008 г., и допълнителни споразумения към него от 20.03.2009 г., 04.11.2009 г., 07.06.2010 г., 24.02.2011 г., 28.02.2011 г., 21.03.2011 г., 30.12.2011 г. и 30.11.2012 за разликата над 150 696,32 евро до 153 682,22 евро , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 18.11.2015 г. до окончателното изплащане, както и иска за присъждане на такси за управление за периода от 14.08.2012 г. до 01.12.2012 г. Признал е за установено, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че П. Г. М. и Н. К. К. дължат солидарно на „Юробанк България“ АД, непогасени суми за договорни лихви (възнаградителни и санкционни) по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL37010/17.06.2008 г., и допълнителни споразумения към него от 20.03.2009 г., 04.11.2009 г., 07.06.2010 г., 24.02.2011 г., 28.02.2011 г., 21.03.2011 г., 30.12.2011 г. и 30.11.2012 и сумата от още 9 695,77 евро за периода от 15.05.2013 г. до 13.10.2015 г. Потвърдил е обжалваното съдебно решение в частта, с която съдът е признал за установено, на основание чл.

422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че П. Г. М. и Н. К. К. дължат солидарно на „Юробанк България“ АД, непогасени суми за главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL37010/17.06.2008 г., и допълнителни споразумения към него от 20.03.2009 г., 04.11.2009 г., 07.06.2010 г., 24.02.2011 г., 28.02.2011 г., 21.03.2011 г., 30.12.2011 г. и 3

30.11.2012 за сумата до 150 696,32 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение 18.11.2015 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която съдът е отхвърлил този иск за разликата над 153 682,22 евро до претендираните 183 532,12 евро, ведно със законната лихва от 18.11.2015 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която съдът е отхвърлил предявени иск за присъждане на договорни лихви за сумата от 26 405,64 евро до 43 094,95 евро и за периода от 15.05.2013 г. до 18.11.2015 г., както и в частта, с която е признал дължимост на договорни лихви за периода от 15.05.2013 г. до 13.10.2015 г. в размер на 16 709,87 евро, както и в частта, с която съдът е признал за установена дължимостта на такси за управление на кредита в размер на 748,89 евро за периода от 02.12.2012 г. до 13.10.2015 г., както и в частта, с която е признато вземането за 96 лв. такси за принудително изпълнение за периода от 05.12.2013 г. до 18.11.2015 г., както и в частта, с която съдът е присъдил в полза на „Юробанк България“ АД разноски в размер на 13201,84 лв. за заповедното производство и сумата от 7 332,22 лв. разноски за първоинстанционното производство.

Видно от мотивите на решението, въззивният съд при произнасянето си по искането за присъждане на разноски на молителите, в т.ч. и на адвокатски хонорар на адв. Д. П. по реда на чл.38 от ЗА е взел предвид посочените погоре обстоятелства.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя, посочената от молителителите съдебна практика, но същата е неоносима в случая, предвид различната фактическа обстановка.

Молбата за допълване на решението в частта за разноските неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. е

Воден от горното, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№44 от 02.01.2025 г., подадена от адв.Д. П., в качеството на процесуален представител на

4 жалбоподателите, ответници в първоинстанционното производството П. Г. М. и Н. К. К. за изменение на Решение № 1214/27.11.2024год., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховния Касационен съд на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5