Решение № 58 от 12.03.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. ЛЕВСКИ, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-И.НОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20254410100984 по описа за 2025 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от С. Д. П. срещу „***“ ЕООД кумулативно обективно съединени искове, както следва:

1. за прогласяване нищожност на Договор за кредит №*** от 20.12.2022г., сключен между страните, при условията на евентуалност за прогласяване нищожност на клаузата „такса бързо разглеждане“ по Договор за кредит №*** от 20.12.2022г., сключен между страните;

2. за осъждане на ответника на основание чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 589 евро, с левова равностойност 1151,98 лв. /след допуснато на основание чл.214 ГПК изменение размера на иска в о.с.з./ - като получена без основание по Договор за кредит №*** от 20.12.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, на 20.12.2022г. сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит №***, по силата на бил отпуснат кредит в размер на 1200 лв. за срок от 30 дни, при стандартен лихвен % от 40,97 %, лихвен % за срока на договора 40,99 %, ГПР 49,65%. В договора било посочено, че общо дължимата сума по кредита е 1488 лв. Съгласно условията 1 на договора била начислена такса за бързо разглеждане в размер на 247,57 лв.

Навежда довод, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК и сочи за нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Твърди, че само формално е изпълнено изискването за съдържание в договора на годишния процент на разходите и само формално същият не нарушава чл.19, ал.4 ЗПК за максимално допустимия размер на ГПР, тъй като посоченият в договора % не отразява действително прилагания между страните ГПР, като не включва част от разходите по кредита, а именно таксата за бързо разглеждане.

Позовава се на Решение на СЕС от 21 март 2024г. по дело С-714/22, с което аргументира, че таксата за допълнителната услуга „бързо разглеждане“ попада в обхвата на понятието „общи разходи по кредита“ и следва да бъде включена в ГПР.

Позовава се на Решение на СЕС от 15 март 2012г. по дело С-453/10 относно наличие на заблуждаваща търговска практика при посочване в договора на потребителски кредит на ГПР, който е в по-нисък размер от действително прилагания между страните.

Прави извод, че цялото правоотношение по договора за потребителски кредит е недействително на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в годишния процент на разходите не са включени всички задължения по договора за кредит.

Навежда довод, че таксата за бързо разглеждане е такава във връзка с действие по усвояване на кредита във времево отношение. Като такава, а не такса за допълнителна услуга по смисъла на чл.10а ЗПК, навежда довод, че същата заобикаля чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди, че с това допълнително плащане се покрИ.т разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Със сумата, заплатена за такса бързо разглеждане, на практика се увеличава печалбата на кредитора. Поради изложените съображения навежда довод, че клаузата, предвиждаща заплащане на таксата бързо разглеждане е неравноправна такава по смисъла на чл.143 ЗЗП, която заобикаля забраната на чл.19, ал.4 ЗПК, не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Твърди се, че ищцата е заплатила всички дължими суми по договора за кредит – главница, лихва и такса за бързо разглеждане. Поради недействителност на договора ищцата дължи само чистата сума по кредита, а плащанията в размер на 40,43 лв. за договорна лихва и 247,57 лв. за такса бързо разглеждане са получени от ответника без основание, поради което се 2 дължи връщане на същите на ищцата.

Моли исковите претенции да бъдат уважени. Претендира разноски.

На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба е връчен на ответника „***“ЕООД, който в законоустановения срок не е подал писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника адв.Й.М.

– ПлАК, който поддържа исковете и изложените в исковата молба доводи.

Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски съгласно списък по чл.80 ГПК. Представя писмени бележки с подробни аргументи за основателност на предявените установителен и осъдителен искове.

Ответникът „***“ЕООД, редовно призован – не се представлява.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Установява се от Договор за кредит №*** от 20.12.2022г., ч е между ищеца С. Д. П. и ответника „***“ЕООД е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на заемателя е предоставена в заем парична сума в размер на 1200.00 лева за срок от 30 дни, като падежа за връщане на сумата по кредита е 19.01.2023г.

Установява се, че паричният заем е отпуснат при следните параметри: стандартен лихвен % от 40,97 %, лихвен % за срока на договора 40,99%, ГПР 49,65%. Съгласно условията на договора дължимата лихва е в размер на 40,43 лв., начислена е такса за бързо разглеждане в размер на 247,57 лв. В договора е посочено, че общо дължимата сума по кредита е 1488 лв.

Установява се, че на кредитополучателя са били представени преддоговорна информация /Стандартен европейски формуляр/ и Общи условия на договора за кредит, подписани от двете страни. Видно е, че преддоговорната информация съдържа обща дължима сума за връщане в размер на 1488 лв., включваща главница 1200 лв., лихва 40,43 лв., такса за бързо разглеждане 247,57 лв.

Съгласно приложимите към договора за потребителски кредит Общи условия на кредитора, таксата за бързо разглеждане е такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис на партньор. Таксата за бързо разглеждане може да бъде заявена при подаване на искане за отпускане на кредит и/или допълнителна сума по кредит при срокове и условия, посочени в ОУ и съгласно Тарифа на 3 кредитора.

Съгласно т.4 от Общите условия кредиторът се задължава да даде отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 7 календарни дни от датата на получаването му.

Съгласно т.4.1. кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит, представляваща допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му.

В т.4.4. от ОУ е посочено, че за заявката за допълнителната услуга за бързо разглеждане кредитополучателят дължи такса, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договор, посочва се в индивидуалните условия на договора на кредит и е включена в Тарифа на кредитора.

Съгласно т.4.5. допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане не е задължително условие за отпускането на сумата по заявения кредит и не увеличава възможностите на кредитополучателя да получи кредит.

Съгласно Общите условия Такса за удължаване представлява допълнителна, незадължителна услуга за удължаване срока за връщане на кредита със 7, 14 или 30 календарни дни над първоначално определения срок за връщане на кредита. Таксата за удължаване се предоставя на кредитополучателя съгласно ОУ и Тарифа на кредитора.

В т.7 от Общите условия е посочено, че ГПР отразява общите разходи по кредита за кредитополучателя - настоящи и бъдещи, като ГПР не включва разходите, които кредитополучателят заплаща в резултат на изпълнението на договорните си задължения, както и разходите за допълнителните незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и пълно, се установява следното:

В ГПР, посочен в договора, с размер от 49,7%, не е включена такса за бързо разглеждане от 247,57 лв. При включване на такса за бързо разглеждане с размер 247,57 лв. ГПР се изчислява в размер на 1221.48%. ГПР с размер от 1221.48% надвишава законната лихва към датата на сключване на договора за кредит - 108 пъти.

Вещото лице е установило, че получените плащания от кредитора по 4

Договор за кредит №*** от 20.12.2022г. са в общ размер на 2352,00 лева /равностойни на 1202,55 евро/. С така направените плащания по договора за кредит са погасени следните задължения: Главница /изцяло погасена/ 1200,00 лева /613,55 евро/; Договорна лихва - 40,43 лева /20,67 евро/; Такса за бързо разглеждане - 247,57 лева /126,58 евро/; Такса за удължаване срока на кредита - 864,00 лева - 3 бр. х 288 лв. /441,75 евро/ - съгласно Тарифа за таксите, възнагражденията и разходите за услугите, предоставяни от „***“ ЕООД.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По установителния иск за прогласяване нищожност на договора за кредит:

Съгласно чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.712 ЗПК договорът за кредит е недействителен.

Основателен е доводът, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Разпоредбата предвижда, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 към закона начин.

Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл.22 от ЗПК, е налице не само, когато в него изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР.

В процесния случай ГПР, посочен в договора, не отговаря на действителния такъв, прилаган между страните, при спазване разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК.

Установено е, че в посочения в договора за кредит ГПР като разход по кредита кредиторът не е включил таксата за бързо разглеждане, като съдът намира за основателни доводите на ищеца, че същата представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен в размера на ГПР.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ 5 са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, включително застрахователни премии, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.

На критериите, заложени в §1, т.1 от ДР на ЗПК, отговаря таксата за бързо разглеждане в размер на 247,57 лв.

На първо място, таксата представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, доколкото не касае такса/разход за допълнителна услуга, а касае разход във връзка с услуга, пряко свързана с усвояването и управлението на кредита - приоритетно, по-бързо разглеждане на искането за отпускане на потребителския кредит и сключването на договора в кратък срок. Уговорената „такса за бързо разглеждане“ се явява допълнителен разход за изпълнението на присъща на кредитодателя дейност по разглеждане на документите за отпускане на кредит, подадени от потенциален клиент, макар и в по-кратък срок, и води до скрито оскъпяване на кредита.