Решение № 1081 от 07.07.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1081 гр. Русе, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20254520101093 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.357 и сл от КТ.

Ищецът Т. А. Е. твърди, че по силата на трудов договор № 22/01.07.2021 г. бил назначен в ответното дружество на длъжност „Шофьор линейка", с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1000 лв. и допълнително трудово възнаграждение от 0,6 % за всяка прослужена година. В изпълнение на трудовите си задължения извършвал възлагани му превози на пациенти на диализния център. През 2022 г. се разболял от онкозаболяване. Бил болничен от 29.09.2022 г. до 07.06.2023 г., провел лечение и бил трудоустроен, поради което със Заповед № 1/22.01.2024 г. трудовото му правоотношение било прекратено.

Бившият му работодател не му изплатил трудовите възнаграждения за периода м.12.2021 г. – м.01.2024 г. в общ брутен размер 17 834 лв., индивидуализирани за всеки месец в табличен вид. Към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение ищецът не бил използвал и полагащия му се платен годишен отпуск за 2022 г., 2023 г. и 2024 г. Поради това и на основание чл.224 от КТ ответното дружество му дължало обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в общ размер 2 305,11 лв.

Моли да бъде постановено решение, с което "ДИАЛИЗЕН ЦЕНТЪР РУРИКОМ" ООД да бъде осъдено да му заплати горните суми, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба, както и направените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който навежда твърдения, че през месец август 2023 г. ищецът е използвал 23 работни дни 1 платен годишен отпуск, през месец септември 2023 г. е ползвал 19 дни платен годишен отпуск и през м.ноември 2023 г. още 8 дни платен годишен отпуск. С платежно нареждане от 24.03.2023 г. за сумата от 7000 лева и с платежно нареждане от 25.09.2024 г. за сумата от 1 000 лева, дължимото трудово възнагражденис било платено частично на ищеца по банков път. Със Заповед № 1/22.01.2024 г. трудовото му правоотношение било прекратено.

Счита предявеният иск с правно основание чл. 242 КТ, във вр. с 245 от КТ, за частично основателен. Твърди, че за месеците декември 2021 г. и януари 2022 г. трудовото възнаграждение е недължимо, поради изтекла погасителна давност. За периода м. февруари 2022 г. - м.декември 2022 г. дължимото трудово възнаграждение за отработените месеци в общ брутен размер 8 670.93 лева или 6 739.03 лева в нетен размер било платено изцяло с платежно нареждане от 24.03.2023 г. за сумата от 7 000 лева. За периода от 19.09.2022 г. до 16.06.2023 г. ищецът бил в болничен. От 16.06.2023 г. до 31.12.2023 г. трудовото му възнаграждение възлизало на общ брутен размер 6 575.00 лева или 5 102.00 лева нетен размер и било платено частично с платежно нареждане от 24.03.2023 г. за сумата от 7000 лева и с платежно нареждане от 25.09.2024 г. за сумата от 1 000 лева. 3а 2023 г. дружеството дължало на ищеца следните суми за трудово възнаграждение в нетни размери: за м. август 700 лева, за месец септември - 785.29 лева, за месец октомври - 785.29 лева, за месец ноември 785.29 лева, за месец декември -785.29 лева или общо сумата от 3 841.08 лева в нетен размер. Дължимото трудово възнаграждение за месец януари 2024 г. било в брутен размер 644 лева или 499.72 лева в нетен размер.

Предявеният иск с правно основание чл.224 от КТ бил неоснователен. Позовава се на разпоредбата на чл. 176 от КТ, според която, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.

Освен, че част от претенцията е погасена по давност, ищецът използвал платения годишен отпуск за 2021 година - 10 дни, 2022 г. - 20 дни и 2023 година -20 дни, по следния начин: През месец август 2023 г. ищецът използвал 23 работни дни платен годишен отпуск, през месец септември 2023 г. използвал 19 дни платен годишен отпуск и през м.ноември 2023 г. използвал 8 дни платен годишен отпуск.

Ищецът нямал неизползван годишен отпуск за процесния период, поради което искът бил изцяло неоснователен.

Моли да бъде постановено решение, с което исковете на Т. А. Е. за заплащане на трудово възнаграждение за периода м.декември 2021 г. – м. януари 2022 г. включително да бъдат отхвърлени като погасени по давност, а исковете за заплащане 2 на трудово възнаграждение за периода м. февруари 2022 г. – м. юни 2023 г. да бъдат отхвърлени, поради извършеното плащане. Претендира отхвърляне и на иска за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск. Моли да му бъдат присъдени направените деловодни разноски по делото по компенсация.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно приложения към исковата молба трудов договор № 022/01.07.2021 г., ищецът е работил в „Диализен център Руриком“ ООД на длъжност „Шофьор, линейка“, с продължителност на работния ден 8 часа, с право на платен годишен отпуск 20 дни, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1000 лв., плюс 0.6 % допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

Представен е и Дневник на приетите болнични листове в ответното предприятие, видно от който ищецът е бил в болнични в периода 19.09.2022 г. – 16.06.2023 г.

Към отговора на исковата молба ответникът представя преводно нареждане от 24.03.2023 г. за изплатени по сметка на съпругата на ищеца 7000 лв. с основание „заплати на съпруга“, както и преводно нареждане от 25.09.2024 г. за изплатени още 1000 лв. за заплати.

Съгласно удостоверения, изготвени от ответника, за месеците юни, юли и август 2023 г. на ищеца се полага нетно трудово възнаграждение 1260.97 лв., изплатено с горните банкови бордера. За 2022 г. дължимото му се нетно трудово възнаграждение от 6739.03 лв. също е изплатено с банковия превод от 24.03.2023 г.

Представени са фишове за заплатата на Т. Е. за месеците август, септември и ноември 2023 г., според които ищецът е ползвал платен годишен отпуск съответно 23 дни, 19 дни и 8 дни и съгласно справка, изготвена от счетоводителя на ответника, за 2023 г. ищецът няма неползван платен годишен отпуск.

В представеното от бившия работодател на ищеца трудово досие е видно, че в същия трудов договор /под същия номер и от същата дата/ фигурира уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 650 лв. Налично е допълнително споразумение от 01.06.2022 г., съгласно което възнаграждението на Т. Е. е увеличено на 1000 лв., но от 01.06.2022 г.

Ответникът е издал Заповеди №№ 1/01.09.2023 г., 2/01.11.2023 г. и 1/02.01.2024 г. за ползването от ищеца съответно на 19, 8 и 13 дни платен годишен отпуск.

Със Заповед № 001/22.01.2024 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ поради трудоустрояване, считано от същата дата.

С допълнителна молба пълномощникът на ответника представя Разчетно3 платежна ведомост за м.01.2024 г., в която са включени и 13-те дни платен отпуск, като на ищеца се дължи нетно трудово възнаграждение от 499.72 лв. Срещу графа „получил сумата“ липсва подпис.

По делото е прието заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, по което вещото лице е изчислило полагащото се на ищеца трудово възнаграждение за всеки месец от исковия период в брутен и нетен размер, като общите суми възлизат съответно на 16 550.93 лв. и 12 845.19 лв.

В експертното заключение се сочи, че от страна на ответника не са представени счетоводни записвания, от които да е видно с направените два банкови превода в общ размер 8000 лв. кои заплати са изплатени. Не са представени и разчетно-платежни ведомости или фишове за заплати с подписи на работника.

За процесните 2022, 2023 и 2024 г. на ищеца се полагат общо 42 дни платен годишен отпуск. Липсват заявления от работника за ползване на такъв. В съдебно заседание експертът допълва, че за 2022 г. и 2023 г. брутното обезщетение по чл.224 от КТ за 20 дни платен годишен отпуск е в размер на 1124.44 лв., а за 2024 г. за 2 дни отпуск възлиза на 112.24 лв.

При така установените фактически положения, съдът приема от правна страна следното:

Положеният от работника труд по съществувалото с работодателя трудово правоотношение е възмезден и последният следва да го изплаща съобразно договореностите между тях. Това задължение, както и задължението да начислява във ведомости за заплати в установените срокове трудовите възнаграждения на работниците за положения от тях труд, следва от императивната норма на чл.128, т.1 и 2 от КТ.

В настоящия случай, съобразявайки изплатените от ответника в полза на ищеца за целия период на съществувалото трудово правоотношение общо 8000 лв. с основание „заплати“, съдът приема следното:

Предвид подписаните два трудови договора от страните под № 022 от дата 01.07.2021 г., но с различен размер на уговореното основно трудово възнаграждение, съдът приема, че с оглед вътрешните им отношения, както и съобразно заеманата от ищеца длъжност „шофьор, линейка“, действително уговореното между тях трудово възнаграждение е в по-високия размер от 1000 лв.

При това положение, приспадайки дължимото нетно трудово възнаграждение за периода, предхождащ исковия /а именно от м.юли до м.ноември 2021 г./, възлизащо на 775.98 лв. месечно или общо сумата 3879.90 лв., съдът приема, че с остатъка от 4120.10 лв. са погасени част от дължимите трудови възнаграждение за първите пет месеца от исковия период, а именно от м.12.2021 г. до м.04.2022 г. в общ нетен размер 3879.90 лв., като с остатъка от 240.20 лв. е погасено част от дължимото трудово 4 възнаграждение за м.май 2022 г. Или неизплатеното трудово възнаграждение за периода м.май 2022 г. – м.януари 2024 г. възлиза на брутния размер от 11 649.73 лв.

Предявеният иск е основателен и доказан за посочения период и в посочения размер, като за периода м.12.2021 г. – м.04.2022 г., както и за горницата над 11 649.73 лв. до претендираните 17 834 лв. претенцията като неоснователна подлежи на отхвърляне.

Ищецът претендира и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2022, 2023 и 2024 г. в брутен размер 2305.11 лв.

Платеният годишен отпуск е субективно право на работника или служителя, което се упражнява чрез волеизявление на последния, обективирано в писмена молба, съответно на насрещната страна по трудовото правоотношение - работодателя, обективирано в писмена заповед – чл. 173 КТ. От цитираната разпоредба следва, че субективното право на платен годишен отпуск се упражнява по определен в закона ред, който включва както писмено волеизявление на работника или служителя, с което се отправя искане за ползване на отпуска и в което се посочват видът, размерът, календарният период от време за ползване на искания отпуск /освен в изрично предвидените случаи, в които платеният годишен отпуск може да се ползва независимо от желанието на работника или служителя, какъвто не е настоящия случай/, така и писмено волеизявление на работодателя, с което се разрешава отпускът.

От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е издал три заповеди за ползване на общо 40 работни дни платен годишен отпуск от ищеца, без да е посочено в тях за коя година се отнасят. Същевременно липсват писмени изявления от работника, съдържащи искане за ползването на такъв отпуск. Напротив, последният в исковата си молба твърди, че през целия период на трудовото му правоотношение при ответника не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск.

Доказването на ползвания платен годишен отпуск като положителен факт, който изключва вземането по чл. 224 КТ, е в тежест на работодателя, а той може да я проведе с помощта на всички доказателствени средства /решение № 247/25.02.2020 г. по гр. д. № 3200/2018 г. ВКС, Трето ГО/. Такива доказателства по делото обаче не са ангажирани. Поради това съдът приема, че на ищеца се дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за претендираните 2022, 2023 и 2024 г. Неговият брутен размер, съгласно приетата икономическа експертиза, за общо 42 дни неизползван платен годишен отпуск, възлиза на 2361.12 лв.