Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1551 от 11.07.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1113/2023
Вид
Решение № 1551
Подписан
11.07.2023
В сила
11.07.2023
Състав
КАЛИН СТЕФАНОВ КУНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1551 гр. Бургас, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20232120101113 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр.с чл.79, ал.1, чл.240, чл.86, ал.1 и чл.99, ал.1 от ЗЗД, предявени от ”Агенция за събиране на вземания” EAД срещу А. И. И. от гр.Б.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 5/2023г. на РС Б. По него е била издадена такава за сумата от общо 1 196.76 лв., дължима по До-говор за паричен заем № 457105 от 05.10.2020г., сключен със “Сити кеш“ ООД, вземанията по който са били прехвърлени от последното на дружеството – с Приложение № 1 от 14.06. 2022г. към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 26.08.2021г., в това число: 800 лв.

– главница, 163.68 лв. – договорна лихва за периода от 05.11.2020г. до 05.08.2021г., и 233.08 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 06.11.2020г. до 28.11.2022г.; законната лихва върху главницата , считано от 29.11.2022г. до окончателното плащане, как-то и за деловодните разноски. Твърди и че след като е получила препис от заповедта ответ-ницата е подала възражение по реда на чл.414 от ГПК. Предвид това, моли Съдът да поста-нови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на И., че съща-та му дължи горните суми. Претендира разноски.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията й, е бил редовно връчен на ответницата – с указание да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаването.

В определения срок такъв не е постъпил по делото.

И . е била редовно призована за първото съдебно заседание, но не се е явила и не е изразила становище. Не е направила и искане делото да се гледа в нейно отсъствие.

С молба от 10.05.2023г. пълномощникът на ищеца е направил искане по чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.

1

Съдът го е уважил, тъй като са налице предпоставките за това.

На първо място, ответницата, в предоставения по чл.131 от ГПК срок за отговор на исковата молба, не е представила такъв. Не се е явила или изпратила представител в съдебното заседание, за което е била редовно призована и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

На второ място, налице е искане от ищцовата страна за постановяване на неприсъствено решение.

На трето място – на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

И на последно място – налице е и предпоставката по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца доказателства, исковете са вероятно основателни.

Ето защо, следва да бъдат уважени, без решението да се мотивира по същество.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 150 лв. за ДТ и 150 лв. юрисконсултски възнаграждения.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. И. И., с ЕГН: **********, гр.Б ЖК ”, че същата дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: 203670940, седалище и адрес на управле-ние: гр.С бул.”, офис-сграда “Л”, ет., офис , су-мата 800 лв. – главница по Договор за паричен заем № 457105 от 05.10.2020г., сключен със “Сити кеш“ О ОД , вземанията по който са били прехвърлени от последното на дружеството с Приложение № 1 / 14.06.2022г. към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 26.08.2021г., ведно със законната лихва, считано от 29.11.2022г. до окончателното плащане; сумата 163.68 лв. – договорна лихва за периода 05.11.2020г. – 05.08.2021г., и сумата 233.08 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 06.11.2020г. до 28.11.2022г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – по ч. гр. дело № 5/2023г. на РС Бургас.

ОСЪЖДА А. И. И. да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД направените в заповедното и настоящото производства разноски – 150 лв. за държавни такси, както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 150 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Същото следва да се връчи на страните.

Ответницата разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 от ГПК.

Вярно с оригинала: З.М.

Съдия при Районен съд – Бургас: _/п/ Калин Кунчев______________________ 2