Решение № 140 от 26.06.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Ихтиман, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Д. Царчински при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Борис Д. Царчински Административно наказателно дело № 20261840200155 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.

Същото е образувано по повод подадена жалба от Д. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. * № *, вх. *, ет. * ап. *, чрез адв. Х. М., против Наказателно постановление № * г., издадено от Началник група в ОДМВР – *, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени на Д. А.

Н. административни наказания „глоба“ в размер на 102,26 евро/ 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Твърди се, че щетите по двата атомобила, между които е настъпило ПТП са били минимални и поради липса на ясна комуникация от страна на другия водач и липса на пострадали лица, жалбоподателят е напуснал мястото на произшествеито без намерение да се укрива или да възпрепятства установяването на произшествието.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.

Моли да бъде отменено наказанието му. Сочи, че е станало недоразбиране с другия водач, като е съдействал на органите на МВР.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание, като в писмено становище моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Претендира се да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На * г. около * часа, на автомагистрала * (път *), в района на * км, в посока към гр. * жалбоподателят Д. А. Н. управлявал лек автомобил *, с рег.

№ *, собственост на А. Д. Н.. Жалбоподателят реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП), удряйки управлявания от него автомобил в движещия се пред него лек автомобил * с рег. № *, управляван от св. Г. Т.. След настъпването на ПТП двамата водачи установили щетите по двата автомобила, като същите позволявали на автомобилите да продължат своето движение. Водачите не попълнили своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и не постигнали съгласие дали ще сигнализират органите на МВР за настъпването на ПТП. Жалбоподателят Д. Н. напуснал местопроизшествието, а св. Г. Т. подал сигнал на тел. 112 и на място присгинал св. И. Н. – служител на ОДМВР – * който съставил протокол за ПТП № * и докладна записка с рег. номер * г., във връзка с това, че е установено ПТП с напуснал известен водач.

Въз основа на протокола за ПТП и докладната записка бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД № * г. от К.

В. Я. на длъжност „командир отделение“ в ОДМВР – *, сектор „Пътна полиция“. АУАН бил подписан от свидетелите И. С. И. и Г. Н. Х. – и двамата служители на ОДМВР – *. АУАН бил съставен за извършено нарушение по чл.

123, ал. 1, т. 3 ЗДвП за това, че на * г. около * часа в община *, на път Автмагистрала № * с посока на движение към гр. * жалбоподателят управлявал л.а. * с рег. № *, собственост на А. Д. Н. с ЕГН ********** и в района на * км. реализирал ПТП с л.а. * с рег. № *. В АУАН е посочено също, че жалбоподателят е установил щетите по двата автомобила заедно с другия водач, но нито попълват двустранен протокол, нито изчакват органите на МВР.

В АУАН е записано изрично, че същият е съставен по Докладна записка с рег. номер *

Актът бил връчен на жалбоподателя на същата дата, като от жалбоподателя било снето и сведение за случая, в което посочил, че е останал с впечатление, че се е разбрал с другия водач.

Против съставения АУАН жалбоподателят подал и писмено възражение, в което сочи, че водачът на другия автомобил не е изразил мнение, че иска да бъде попълнен двустранен протокол и не е пожелал да викнат „Пътна полиция“. Във възражението си Д. Н. заявява, че желае да бъде разпитан за случая и другия водач.

На * г. било снето сведение от другия участник в процесното ПТП – св.

Г. Т., в което същият заявява, че водачът на * го е попитал дали е викнал КАТ, при което Т. му отговорил, че все още не е, но ще извика и в момента, в който Т. се обърнал, другият водач се качил в колата си и напуснал ПТП.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от 2

ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 102,26 евро/ 200,00 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на събраните по делото писмени доказателства – АУАН, сведение от жалбоподателя и св. Г. Т., протокол за ПТП № * докладна записка с рег. номер * г., заповеди за компетентност, справка за нарушител/водач, както и на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите И. Н. и Г. Т., а също и от обясненията на жалбоподателя Д. Н.. Доказателственият материал е последователен и непротиворечив, поради което съдът му даде вяра изцяло.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От представените заповед № * г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № * г. и Акт за встъпване в длъжност от * г. /л. * от делото/ се установява, че АУАН и НП са издадени от териториално и местно компетентни органи. Същите са издадени по предвидените от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити.

Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.

При направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав счита, че по делото се доказа по безспорен начин виновно извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП от страна на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 123 ЗДвП урежда задълженията на водачите при настъпило пътнотранспортно произшествие. Така в чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП е предвидено, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. В буква „в“ на същата точка 3 от чл. 123, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, в случай, че между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания като не употребяват алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози до пристигането на контролните органи.

Съдът намира, че в случая не е безспорно доказано, че е било налице съгласие между участниците в процесното ПТП към момента на настъпването 3 му за обстоятелствата, свързани с него. Твърдяното незнание от жалбоподателя за това, че следва да се попълни двустранен протокол при настъпване на ПТП само с материални щети не го оправдава за напускането на местопроизшествието. Жалбоподателят е следвало или да уточни обстоятелствата, довели до настъпването на ПТП и да попълни двустранен протокол, заедно с другия водач, или да сигнализира органите на МВР и да изчака пристигането им на място. Жалбоподателят съзнателно е напуснал преждевременно местопроизшествието без наличието на причина, която да е налагала това.

В този смисъл съдът приема, че извършването на административното нарушение е доказано от обективна, а и от субективна страна, поради което и лицето правилно е било санкционирано на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда наказание в абсолютен размер – „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца и „глоба“ от 200 лева, поради което наказващият орган няма възможност за допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.

Съдът намира, че процесното нарушение не може да квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с проитичащите от това правни последици, тъй като деянието не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. По делото няма данни за смекчаващи обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца. Същото е формално, като настъпването на вреди не е елемент от състава му.

Съдът не намира основание и за квалифициране на деянието като малозначително, съгласно чл. 9, ал. 2 от НК.

По всички изложени съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, искането на ответната по жалбата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 5, във вр. с ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 130 до 190 лв. В случая възнаграждение от 70 евро съдът намира за справедлив размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № * г., издадено от Началник група в ОДМВР – *, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т.

4

5 от ЗДвП са наложени на Д. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. * № *, вх. *, ет. *, ап. *, административни наказания „глоба“ в размер на 102,26 евро/ 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Д. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. * № *, вх. *, ет.

*, ап. *, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – *, сумата от 70 евро /седемдесет евро/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП, във вр. с чл. 27е от НЗПП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 5