Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 26 от 15.12.2025, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Наказателно от частен характер дело 464/2025
Вид
Присъда № 26
Подписан
15.12.2025
В сила
23.03.2026
Състав
ЗОРНИЦА ДОНКОВА ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.303 · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ към присъда № 26, постановена на 15.12.2025г. по НЧХД № 464/2025г. по описа на Районен съд - Търговище

Подсъдимият М.А.М., ЕГН ********** е предаден на съд с обвинение по чл.146, ал.1 от НК - за това, че на 16.12.2024 г. в гр.Търговище, на ул.“Хан Кубрат“ №7 казал думи, унизителни за честта и достойнството на С.Г.С., ЕГН ********** в нейно присъствие, а именно „Майка ти да еба“ и „Боклук такъв“.

В настоящото наказателно производство бе приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от частната тъжителка С.Г.С. против подс. М.А.М. за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.

В с.з. частната тъжителка, чрез повереника си, поддържа частното обвинение като безспорно доказано. Пледира за осъдителна присъда, както и за уважаване на предявения граждански иск в пълен размер.

Подс.М. не се признава за виновен. Описва фактическата обстановка, като твърди, че не е отправял обидни думи спрямо тъжителката С.. Моли за оправдателна присъда.

Защитникът на подсъдимия намира обвинението за недоказано.

Анализирайки събраните по делото доказателства изтъква, че същите не водят до извод, че подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл.146, ал.1 от НК, поради което пледира за оправдателна присъда и за отхвърляне на предявения граждански иск като неоснователен.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

Частната тъжителка С. С. съжителствала със св.А.А. на първия етаж в жилищна постройка, находяща се на ул.“Хан Кубрат“ № 7 в гр.Търговище.

Вторият етаж от къщата бил обитаван от подсъдимия М. М., св.В.В. и тяхното малолетно дете. Отношенията между съседите били обтегнати и влошени.

На 16.12.2024 г. семейството на подс.М. планирало да пътува до гр.Т. на почивка. По този повод в жилището им се намирала и майката на подсъдимия – св. Ф.А., която щяла да ги придружи в пътуването. Около 13:15ч. - 13:28ч. подс. М. и св.А. заедно с детето, тръгнали да слизат по общото стълбище в сградата, като пред входната врата на тъжителката се засекли със С.. Оставени в коридора кашони довели до поредна ескалация на напрежението и конфликт между тъжителката и подсъдимия, при който подс.М. й поискал обяснение докога ще стоят там „тези боклуци“ и й заявил да ги махат. След това подсъдимият и майка му излезли навън. Думите на подс.М. били чути и от св.В.В., която в този момент заключвала вратата на жилището им. Когато слязла по стълбите, тя не срещнала никого, тъй като С. вече се била прибрала 1 в апартамента си. После семейството потеглило с автомобила си.

В 13:29ч. тъжителката подала сигнал на ЕЕН 112, като се оплакала, че подс.М. проявявал агресивно поведение, че скачал и блъскал вратата й. Тъй като при обаждането си посочила, че подсъдимият напуска мястото на инцидента, на същата било указано от дежурния оператор да подаде жалба в РУ или към районния инспектор, каквато тя не подала.

Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал – обясненията на подс. М. М., показанията на свидетелите А.А., В.В., Ф.А., справка от РЦ -112 Варна и предоставения със същата аудио - запис от обаждане на ЕЕН 112 и останалите писмени доказателства по делото.

Според тъжбата, подс.М. е осъществил визираното в нея престъпление, като на 16.12.2024 г. в гр.Търговище, на ул.“Хан Кубрат“ №7 е казал на тъжителката „Боклук такъв“ и я напсувал с думите: „Майка ти да еба“.

Събраните доказателства безспорно установяват, че на 16.12.2024 г. действително е имало среща между подс.М. и тъжителката С. на стълбището в къщата на ул.“Хан Кубрат“№7 в гр.Търговище, в която и двамата живеели. От информацията, предоставена от РЦ - 112 Варна се установява, че в 13:29 ч. на същата дата тъжителката се е обадила на ЕЕН 112 с оплакване от подсъдимия, сочейки, че в момента на подаване на сигнала, подс. М. тръгва с колата си.

Тези данни сочат, че процесната среща се е осъществила малко преди това – около 13:15ч. - 13:28 ч. Този извод не се изключва от изисканите и приложени фискални бонове за закупени лекарства в 13:07ч. на 16.12.2024 г. от аптека на ул. “П.Р.Славейков“ в гр.Търговище, представени от тъжителката по гр.д. 1719/2024г. на РСТ, най - малкото поради липсата на доказателства за лицето, което е направило покупката.

Спорно е кой освен посочените две лица – М. и С., е присъствал на въпросната среща и дали тогава подсъдимият е изрекъл инкриминираните изрази по адрес на тъжителката.

Съдът констатира, че по делото са налице две групи гласни доказателствени средства, които са взаимно изключващи се. От една страна са показанията на св.А., а от друга страна - обясненията на подс.М. и показанията на свидетелите В. и А..

Следва да се посочи, че и тримата разпитани свидетели се намират в близки отношения със страна по делото – св.А. съжителства с тъжителката, св.В. – с подсъдимия, а св.А. е негова майка. Предвид това, преценявайки достоверността на свидетелските показания съдът ги анализира внимателно, като ги съпостави помежду им и с останалите доказателства по делото, прецени тяхната логичност и последователност.

При разпита си св.А. посочи, че е бил очевидец на случая. Бил се прибрал от работа, за да обядва и на излизане, той и тъжителката се срещнали на стълбите с подс.М.. Подсъдимият и С. разменили реплики, при което подсъдимият започнал да рита, да плюе и да обижда, като казал на 2 тъжителката и „Майка ти да еба“. Последната прибрала св.А. в апартамента им и се обадили на тел.112, като св.А. изчакал идването на полицаите.

Съдът намира, че показанията на св.А. са изолирани, неподкрепени от други доказателства по делото, включително и от аудио - записа от обаждането на тъжителката до ЕЕН 112. При изслушването на този запис се установи, че С. е сигнализирала за агресивно поведение на подс.М., за това, че същият скачал, че блъскал вратата, но не и че е отправял обиди към нея.

При разпита си св.А. заяви, че на 16.12.2024г. на обяд се прибрал от работа, като бе категоричен, че работел по трудов договор. Посоченото обстоятелство се опроверга от изисканата писмена справка за трудови договори, от която е видно, че към 16.12.2024г. А. не е имал сключен такъв.

Макар посоченото обстоятелство да е ирелевантно за предмета на спора, констатираното несъответствие е показателно относно достоверността на информацията, предоставена от свидетеля. Още повече, че според св.А., след инцидента, той изчакал идването на полицейските служители, а от справката с рег. № 199300 -12264/12.11.2025 г. се установи, че на въпросната дата в РУ – Търговище не е постъпвал сигнал за процесния случай т.е не се установява и изпращането на полицейски екип на адреса.

Показанията на св.А. не съответстват изцяло и на изложеното в тъжбата, доколкото свидетелят потвърди изричането само на единия от инкриминираните като обидни изрази- „Майка ти да еба“.

С оглед посочените несъответствия, разминавания и противоречия, касаещи показания на св.А., на фона на близките му отношения с тъжителката, респ. конфликтите му отношения с подс.М. и при липсата на други доказателства, които да ги подкрепят, съдът намери, че показанията на св.А. не могат да бъдат възприети като обективен източник на информация за случилото се.

Напротив, като такива възприе показанията на св. В., св. А. и обясненията на подсъдимия, които описаха различно фактическата обстановка – по начина, възприет и от съда. Според тримата, св.А. изобщо не е присъствал на конкретния случай и не е бил очевидец, респ. такава е била св.А.. Същите бяха категорични, че подсъдимият е заявил на тъжителката да си махат боклуците, оставени на площадката, но не я е обиждал.

Показанията на св. В. и св.А. са непротиворечиви, изцяло кореспондират както помежду си, така и с обясненията на подс. М., които освен средство за защита са и доказателствено средство в процеса. Макар и очевидно да омаловажават случилото се /предвид обаждането на ЕЕН 112/, тримата дават идентични сведения относно релевантните за делото факти, изключващи изричането на инкриминираните изрази от подсъдимия. Неточността в данните относно часа на инцидента, предоставени от подсъдимия и св.А., е обяснима предвид обстоятелството, че същите не са имали причина да фиксират точен час.

Кредитирайки посочената група гласни доказателствени средства и 3 съобразявайки информацията, предоставена от РД 112 - Варна, съдът прие за установена описаната по-горе фактическа обстановка.

Съгласно чл.303 от НПК съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Присъдата не може да почива на предположения. Преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че процесното обвинение не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Предвид това, постанови оправдателна присъда : Призна подс.М. за невинен в това, че 16.12.2024 г. в гр.Търговище, на ул.“Хан Кубрат“ № 7 е казал думи, унизителни за честта и достойнството на С.Г.С., ЕГН ********** в нейно присъствие, а именно „Майка ти да еба“ и „Боклук такъв“, като го оправда по повдигнатото обвинение по чл.146, ал.1 от НК.

След като прие частното обвинението за недоказано, съдът прие за неоснователен и недоказан и предявеният от тъжителката граждански иск, тъй като не се доказа виновно и противоправно поведение на подсъдимия.

Предвид оправдателната присъда, същият не е деликтно отговорен, респ. не може да бъде ангажирана отговорността му по чл.45 от ЗЗД.

С оглед изложеното, съдът отхвърли предявения от частната тъжителка против подсъдимия граждански иск за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното й изплащане.

Съгласно чл.190, ал.1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. В случая, въпреки своевременно направеното искане от страна на защитника, разноски не бяха присъдени, поради липсата на доказателства за действително направени такива от страна на подсъдимия.

Въз основа на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

4