Решение № 91 от 02.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. София, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен И.

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря К.а Г. Георгиева в присъствието на прокурора Е. М. Р. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600068 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 1.11.2022 г. по н.о.х.д.№398/2022 г. на Окръжен съд – Враца подсъдимият Д. Т. Д. е признат за виновен в това, че на 24.11.2021 г., около 17.30 ч. в гр. ***, на бул. "В. Кънчов" срещу №20а, при управление на лек автомобил "Ауди", модел "А6" с ДК№ ********, собственост на И. Х. М. от с. ***, в нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, движейки се в населено място със скорост от 70 км/ч, която е по – висока от максимално разрешената скорост от 50 км/ч, по непредпазливост е причинил смъртта на Ц. П. Ц., като избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б."б", вр. ал. 1, б."в", вр. чл. 342, ал. 1 НК, вр. чл. 54, вр. чл.

58а, ал. 1 НК е осъден на четири години лишаване от свобода, търпими при общ режим, както и на наказание лишаване от правоуправление за срок от седем години.

Със същата присъда на основание чл. 68 от НК е приведено в изпълнение наказанието от пет месеца лишаване от свобода, определено на подсъдимия по н.о.х.д.

№ 1115/2019г. по описа на Районен съд – Враца, което е прието, че следва да се търпи при общ режим.

С присъдата е извършено произнасяне по въпросите, свързани с веществените доказателства и с разноските по делото.

Срещу присъдата са подадени въззивна жалба от повереника на трима от частните обвинителни и въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия Д..

Недоволството в жалбата на адв. Б. П. – повереник на частните обвинители 1

П. Ц., К. К. и Л. К., е срещу санкционната част на присъдата. Повереникът приема, че наказанието на подсъдимия е явно несправедливо поради неоснователното му снижение. Акцентира върху предходните нарушения на правилата за движение по пътищата, които подсъдимият е допуснал, върху факта, че деянието по процесното дело е извършено в изпитателния срок, върху укриването на дееца след произшествието и върху високата степен на обществена опасност на деянието, за което той е предаден на съд. Претенцията в жалбата е за увеличение на наказанието в предели над средния и клонящ към максималния размер и за определяне на строг режим на неговото изтърпяване.

Във въззивната жалба и в допълнението към нея на адв. В. К.-упълномощен защитник на подсъдимия, са релевирани основания за ревизия на присъдата по член 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание е обосновано с младата възраст на подсъдимия, с оказаното от него съдействие на разследващите, с изразеното разкаяние за стореното, а също и с факта на съпричиняване на произшествието от пострадалата, която е пресичала пътното платно на неразрешено място в тъмната част на денонощието. При това положение защитникът счита, че смекчаващите обстоятелства са с превес спрямо отегчаващите и прави искане за редукция на наказанието лишаване от свобода и на наказанието лишаване от правоуправление.

В двете жалби не са направени искания за събиране на доказателства.

Въззивният съд на собствено основание, отчитайки реда, по който се е развило производството пред първата инстанция – съкратено съдебно следствие в алтернативата му по член 371, т. 2 от НПК и релевираните от страните доводи, не е извел нуждата от събиране на такива доказателства пред тази инстанция.

В хода на пледоариите пред САС а. Т. – защитник на подсъдимия пред тази инстанция поддържа въззивната жалба и отправеното с нея искане за ревизия на наказанието. Това искане е в насока намаление на определената санкция. За да се обоснове, защитникът акцентира върху обстоятелствата, на които е наблегнато и във въззивната жалба – съпричиняването на резултата от страна на пострадалата, оказаното от подсъдимия съдействие за разкриване на обективната истина и искреното му разкаяние от станалото.

Повереникът на частните обвинители – адв. Б. П., както и във въззивната жалба, пледира за увеличение на наказанието на подсъдимия, посочвайки предходните нарушения на правилата за движение, за които той е санкциониран преди това, бягството му от местопроизшествието и от страната и укриването на превозното средство, с което е причинено произшествието. Предвид тези обстоятелства повереникът смята, че извършеното от подсъдимия Д. Д. се доближава в значителна степен до квалификацията „особено тежък случай“ и иска наказанието да бъде определено в размер близък да максималния като бъде постановено то да се търпи при строг режим.

Явилият се в залата частен обвинител Л. К. изразява съгласие с позицията на своя повереник.

Представителят на Апелативна прокуратура София пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, с която наказанието на подсъдимия е било отмерено правилно.

Подсъдимият Д. Д. на свой ред поддържа казаното от защитника и изразявайки искрено съжаление за станалото моли наказанието му да бъде намалено.

2

След като прецени изложените в жалбите доводи и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, Софийският апелативен съд намери за установено следното:

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава Двадесет и седма, в алтернативата й, в която подсъдимият Д. Т. Д. е признал фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. За да прецени, че признанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, окръжният съд е отчел наличието на доказателствена съвкупност, обемаща гласни, писмени и веществени доказателства, а също и експертизи. Сред тази съвкупност в първата група попадат: обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите К. Ц., Л. К., К. К., П. Ц., Ф. Ф., Л. Т., Х. Д., И. Н., Ц., М., Р. С., И. М.. Към втората група принадлежат: протокол за оглед от 24.11.2021 г. /л. 3-6 от д.п./, скица и фотоалбум, протокол за оглед на труп и фотоалбум към него, писмо от 30.11.2021 г., протокол за доброволно предаване на записи от охранителните камери, протокол от 27.11.2021 г. за изземване на л.а.“Ауди“ и фотоалбум към него, протокол за доброволно предаване от 27.11.2021 г., справка за административни нарушения, акт за смърт, удостоверение за наследници, характеристики и справки за съдимост на подсъдимия, справка от НИМХ, медицински документи. В категорията експертизи се включват: трасологична експертиза на в.л. В.

/л. 92-95 от д.п./, ДНК Е-22/ДНК-11 на в.л. Ч. /л. 142-145 от д.п./, ДНК е 22/ДНК-12 на в.л. Н. С. /л. 150-152 от д.п./, съдебно оценителна експертиза /л. 168 и сл. от д.п./, автотехническа експертиза на в.л. инж. П. В. /л. 176 и сл. от д.п./, химикотоксикологична експертиза /л. 192-193 от д.п./, съдебно медицинска експертиза на труп на в.л. А. /л. 197-199 от д.п./

Въз основа на признанието на фактите, направено от подсъдимия, и подкрепящите го по съдържание и насоченост гореизброени доказателствени материали, САС прие следната относима към предмета на делото фактология:

Подсъдимият Д. Т. Д. е роден на ******** г. в гр. ***. Правоспособен водач на МПС е. На негово име има издадено свидетелство за правоуправление за придобити категории „В“ и „М“. Наказван е за нарушение на правилата за движение по пътищата по административен ред.

С одобрено от съд споразумение по н.о.х.д. № 1115/2019 г. на РС-Враца подсъдимият се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като се е съгласил да изтърпи наказание от пет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от три години, а също така и наказание лишаване от правоуправление за срок от шест месеца. Определението, с което е одобрено споразумението, е влязло в сила на 26.11.2019 г.

На 24.11.2021 г. подсъдимият управлявал лек автомобил "Ауди", модел "А6" с рег. № ********, собственост на св. И. М. - негова леля. С този автомобил в следобедните часове подсъдимият посрещнал на автогарата в гр. *** сестра си – св. Х.

Д., след което двамата потеглили към с. ***, където живеели. Автомобила управлявал подсъдимият, а свидетелката пътувала на мястото на пасажера на предна дясна седалка. Около 17.10-17.15 часа автомобилът се движил по бул. "В. Кънчов", в посока изхода на гр. *** за гр. Монтана. Движението по булеварда било двупосочно, пътната настилка била асфалтова и суха. Пътното платно било с четири ленти, по две във всяка посока, разделени с двойна непрекъсната линия. Общата ширина на платното за движение била 14 метра, а на всяка от лентите – по 3.5 м. След подлеза при ж.п. гара Враца и кръговото кръстовище при бензиностанция "Лукойл" подсъдимият продължил 3 движението си по булеварда в дясната /крайна/ лента за движение в неговата посока с включени къси светлини. Разрешената скорост за движение в този участък била 50 км/ч - общата за движение в населено място.

Около 17.27 часа, достигайки района на № 20а, където участъкът от булеварда бил прав и без странично осветление, подсъдимият се движил със скорост от 70 км/ч. В този момент на платното за движение навлязла пострадалата Ц. Ц.. Тя предприела пресичане на булеварда на неразрешено място, в посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, като се насочила към отъпкан пешеходен проход, намиращ се в затревена ивична площ в дясно от пътното платно, отделяща го от ж.п. линията София - Видин. Пострадалата преминала двете ленти за насрещно движение и когато пресякла двойната непрекъсната линия и навлязла в лявата лента на платното за движение в посока изхода на гр. *** - гр. Монтана, била осветена от фаровете на управлявания от подсъдимия автомобил. Пострадалата изминала около 6 метра в осветената част на пътя пред автомобила без подсъдимият да намали скоростта или да спре. На около 1.5 - 1.7 м. от десния ръб на платното за движение в посока изхода на гр. *** пострадалата била ударена от предната челна част на автомобила, в областта на предния десен фар.

В резултат на получения ударен импулс пострадалата придобила скоростта на автомобила и паднала с горната част на тялото си върху предното панорамно стъкло, в което ударила главата си. Последвало носене на тялото от автомобила, свободно движение с летеж към асфалтовата настилка и след плъзгане тялото се установило на около 26.6 метра от мястото на удара.

Подсъдимият възприел удара, но не спрял на мястото на произшествието, а ускорил и продължил в посока към с. ***. Придвижил се до покрайнините на селото и в местността „Градините“, намираща се под гробищния парк на селото, изоставил автомобила.

След това подсъдимият и сестра му се прибрали в дома им.

По-късно същата вечер подсъдимият напуснал страната, в която се завърнал на 29.11.2021 г. след като установяването му като участник в местопроизшествието станало факт.

Пръв на местопроизшествието пристигнал свидетелят Р. С., който живеел наблизо. Свидетелят заварил пострадалата да лежи по гръб на пътното платно, в безсъзнание, но с пулс. Свидетелят се обадил на спешен номер 112 и съобщил за случилото се. На място пристигнала линейка на Центъра за спешна помощ, която транспортирала пострадалата до МБАЛ "Хр. Ботев" АД-Враца. Въпреки предприетите животоспасяващи действия в 19.17 ч. същата вечер пострадалата починала.

На мястото на произшествието бил извършен оглед, обективиран в протокол, приложен на л. 3 и сл. от досъдебното производство. По време на огледа от мястото на произшествието било иззето парче от автомобилен фар.

Според заключението на съдебномедицинската експертиза на труп пострадалата Ц. Ц. е получила съчетана травма, изразяваща се в: закрита черепно мозъчна травма, състояща се от множество счупвания на черепни кости и кръвоизливи в различни части на мозъка; гръдна травма, състояща се от множество счупвания на ребра двустранно, белодробна контузия и охлузвания по задната повърхност на гръдния кош; гръбначномозъчна травма, изразяваща се в счупвания на 5-ти шиен прешлен в областта на кръстцовата кост; множество счупвания на тазовата кост и костите на лявата подбедрица; множество охлузвания по горните и долните крайници. Непосредствената причина за смъртта е остро настъпилата сърдечно съдова и дихателна недостатъчност вследствие на получената съчетаната травма. Според експертизата уврежданията са 4 получени прижизнено и сочат на бързо настъпила смърт при остра кръвозагуба, която при установените увреждания е била неизбежна. Съгласно експертизата уврежданията отговарят да са получени при пътно-транспортно произшествие, чрез блъскане от лек автомобил с последващо отхвърляне върху предните части на колата и падане на тялото от автомобила, като първоначалният удар е бил в областта на лява подбедрица отзад и кръстцовата кост.