Определение № 543 от 28.05.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 627/2024
- Вид
- Определение № 543
- Подписан
- 28.05.2024
- В сила
- 28.05.2024
- Състав
- Георги Христов Иванов, СТАНИМИРА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, Златомира Минчева Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл. 246, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246 ал.2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.7 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 543 гр. Бургас, 28.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Георги Хр. Иванов
Членове:
СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20242100600627 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 249, ал. 3,вр. ал. 2, във връзка с чл. 341, ал. 2 и следващите от НПК.
Образувано е по частна жалба от адв. К. Б. от Адвокатска колегия Варна, защитник на подсъдимия Д. А. Я., срещу определение от 26.04.2024 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 863/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас. С посоченото определение съдът е оставил без уважение искането на защитника за връщане на делото на прокурора поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. С жалбата се претендира отмяна на определението и връщане на делото за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, а именно: 1 ) невъзможност за обвиняемия да разбере в какво е обвинен; 2) противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт;
3) неосигурено участие на обвиняемия в досъдебното производство.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доводите в частната жалба и съобрази закона, прие следното:
Производството по НОХД № 863/2024 г. по описа на Бургаския районен съд е образувано на 27.02.2024 г. по обвинителен акт на Районна прокуратура - Бургас срещу Д. А. Я., ЕГН **********, с обвинение по чл. 209, ал. 1 вр. чл.
1
26, ал. 1 НК. В проведеното на 26.04.2024 г. разпоредително заседание защитникът – адв. Б., е направил възражение за допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия Я., припокриващи се по съдържание с изложените в частната жалба, дала повод за образуване на настоящото производство.
Районният съд е заявил, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, оставил е без уважение искането на защитника за връщане на делото на прокурора, пристъпил е към незабавно разглеждане на делото по особените правила на Глава 27 от НПК, в частност по реда на чл.371, т.1 от НПК, провел е предварително изслушване и е насрочил делото за разглеждане с призоваване на страните и част от свидетелите и вещото лице.
Междувременно е постъпила процесната частна жалба в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от процесуално легитимирана страна и пред компетентния съд, поради което се явява допустима.
Бургаският окръжен съд, като обсъди направените оплаквания и събраните по делото доказателства, и като съобрази закона, намери частната жалба за неоснователна по следните съображения:
В чл. 249, ал. 4 НПК е посочено, че допуснатото на досъдебното производство процесуално нарушение е съществено и отстранимо, само когато е довело до нарушаване на правата на обвиняемия и/или нарушаване правата на пострадалия или неговите наследници. В т.1 на същата алинея законодателят изчерпателно е изброил правата на обвиняемия, нарушаването на които приема за съществено процесуалното нарушение, като тези права са: да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 4 НПК, когато не владее български език. В случая съдът намира, че нито едно от тези права на подсъдимия не е било нарушено.
Въззивната инстанция счита, че обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246, ал.2 НПК и е съобразен с основните положения на Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Обвинителният акт 2 следва да очертава фактическите рамки на обвинението и предмета на доказване по делото. В обстоятелствената му част прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на Д.ието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Обвинителният акт следва да съдържа всички установени по делото обстоятелства, като те трябва да бъдат изложени по достатъчно ясен, конкретен и разбираем начин, за да разбере обвиняемият в извършването на какво точно престъпление е обвинен. Това е необходимо и за правилното изясняване на правната квалификация, съответна на твърдЯ.те факти. Липсата на посочване на всички факти всякога съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото води до ограничаване на правото на защита на обвиняемия.
При очертаните фактически установявания въззивният съд приема, че при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати посочените от защитата отстраними съществени нарушения на процесуални правила с ефект да ограничат процесуалните права на обвиняемия по смисъла на чл. 249 ал.4 т.1 от НПК, във връзка с чл.246 ал.2 и ал.3 от НПК.
На първо място, следва да се посочи, че относно датата, като обективен признак на изпълнителното Д.ие, са изложени всички обстоятелства в обстоятелствената част на обвинителния акт и ясно е посочено, че времевата рамка на извършване на вмененото престъпление във вина на Я. е „в периода от неустановена дата на месец април 2014 година до 22.04.2014 г.”.
Непосочване на конкретна дата не ограничава правата на обвиняемия да разбере в какво се обвинява, доколкото е ясно, че това, което се твърди да е осъщестил, е започнало в началото на месец април 2014 г.
Съдът не сезира и разминаване между обстоятелствена част и диспозитивa на прокурорския акт, поставил начало на НОХД № 863/2024 г. по описа на БРС. При посочване на обстоятелствата, представителят на държавното обвинение последователно е изложил всички релевантни факти относно съставомерните признаци на вмененото престъпление на Я.. На стр.3 от обвинителния акт е посочено, че по време на осъществяваните контакти с Б., както лични, така и по телефона, обвиняемият е представял процесния имот като „семейна собственост”, както и че е разяснил на Б., че неговите баба и дядо са собственици, а той е упълномощен да го отдава под наем. В синхрон с тези обстоятелства в диспозитива е посочено, че Я. възбудил и поддържал 3 заблуждение у Б., че ще му предостави помещение под наем. Твърденията, че Я. е собственик на имота, са част от действията, насочени в уверяване на представителя на ощетеното юридическо лице, че ще му предостави помещението под наем, в което се състои и заблуждението според обвинителния акт.
Съгласно чл.248, ал.4 от НПК в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. Доколкото основното възражение на защитата на обвиняемия е, че на последния е била ограничена възможността да участва в досъдебното производство, в частност при събиране на доказателствените източници, то такова нарушение не би било съществено. Ако първоинстанционният съд сезира порок при допускането и събирането на доказателствата и доказателствените средства в досъдебното производство, то той следва да извърши при необходимост и съществуваща възможност всички съдебно-следствени действия в хода на съдебното следствие, доколкото съгласно чл.7 от НПК, досъдебното производство има само подготвителен характер, а съдебното производство заема централно място в наказателния процес.
Нарушения във връзка с допускане на съвместно разглеждане на предявен граждански иск и конституиране на гражански ищец, не могат да обосноват връщане на делото в предходна процесуална фаза.
С оглед на тези събражения, въззивната инстанция намира атакуваното първоинстанционно определение за правилно и законосъобразно и като такова, то следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.345 НПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.04.2024г., постановено в проведеното на същата дата разпоредително заседание по НОХД № 863/ 2024г. по описа на Районен - Бургас, с което съдебният състав е оставил без уважение искането на защитника за връщане на делото на прокурора поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения 4 на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5