Определение № 108 от 14.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 108 гр. Пловдив, 14.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Г. като разгледа докладваното от Радослав Хр. Г. Въззивно частно гражданско дело № 20245300503273 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК:

202531869, чрез пълномощника адв. Х. М. против Определение №11145/12.09.2024г., постановено по гр.д. №6849/2024г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, XVI гр. състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението по делото, в частта за разноските, чрез неприсъждане на ищеца на разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника му по реда на чл. 38, ал.2 ЗА.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Излага се становище за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Жалбоподателят сочи, че съдът неправилно оставил без уважение искането на ответното дружество за отхвърляне претенцията на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение в условията на оказана безплатна правна помощ. Съгласно практиката на ВКС, в тежест на ответното дружество било да установи, че ищецът не е материално затруднено лице, като били представени и съответните доказателства за установяване на тези твърдения, според които в искането за отпускане на кредит ищецът бил декларирал месечни приходи от 1 900 лв., получавани като възнаграждение за труд за длъжността куриер, ищецът живеел в собственост жилище и не плащал наем, като разполагаемият доход след заплащането на всички задължение възлизал на 1682 лв. От справка от Търговски регистър било видно, че г-жа Я. била едноличен собственик и управител на „Моя Груп“ ЕООД. Счита, че тези данни опровергавали изцяло декларираните от страните по договора за безплатна 1 правна помощ обстоятелства за материална затрудненост на ищеца.

Неоснователно съдът не е допуснал и направените от жалбоподателя доказателствени искания за извършването на справки от съответните регистри, целящи да оборят наличието на материалната затрудненост на ищеца. Практиката на ВКС, съгласно която предпоставките за присъждане на разноски по договори за безплатна правна помощ не се изследват от съда, се отнасяла само за случаите, в които отсрещната страна в процеса не релевирала подкрепено с доказателства възражение. Цитира се Определение №50050 от 21.03.2023г. на ВКС по т.д. №26622021, в което се споделяло, че когато по делото били налице доказателства, опровергаващи посоченото основание и установяващи, че лицето, на което е оказана безплатна правна помощ не е материално затруднено, то в задължение на съда било да вземе предвид тези доказателства и без релевирано възражение от другата страна в тази насока.

Отделно от изложеното, твърди се, че ищецът бил депозирал пет искови молби срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, същите молби били подадени чрез един и същи процесуален представител, имали идентично съдържание, като с тях ищецът целял да се обогати със съдебни разноски, доколкото могъл да получи защита и в едно производство, което представлявало злоупотреба с право. Отделно от това така присъденото адвокатско възнаграждение било прекомерно, не съответствало на критериите за обоснованост и справедливост, делото не се отличавало с фактическа и правна сложност. Присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. надхвърляло размера на осъдителния иск – 312.77 лв. Районният съд неправилно определил размера на възнаграждението, тъй като не съобразил практиката на Съда на Европейския съюз с Решение от 25 януари 2024г. по дело С-438/22 предвид обстоятелството, че ищецът депозирал 5 идентични искови молби. По същество се иска изменение на решението на районния съд в частта за разноските като бъде оставено без уважение искането на ищцовата страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от Задв.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба по чл. 55 ЗЗД от Ц. П. Я., представлявана от адв. С. Н. против „СИТИ КЕШ“ ООД, за осъждане ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер на 312.77 лв., представляваща недължимо платена по клауза за неустойка по договор за потребителски кредит № 780897/15.12.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

От ищеца в първоинстанционното производство са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между Ц. П.

Я. и адвокат С. Н., в който е уговорено безплатно оказване на правна помощ 2 при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. - защита на материално затруднено лице. Впоследствие е представен и списък на разноските, с който се претендира по чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 400 лв.

С решение № 3187/16.07.2024г., постановено по гр.д. №6849/2024г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, XVI гр. състав, чието изменение в частта за разноските се иска, предявеният от ищеца иск е бил уважен, като ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата в размер на 312.77 лв., представляваща неоснователно платена неустойка по договор за потребителски кредит №780897/15.12.2022г., предвид призната с решение №5187/20.12.2023г., постановено по гр.д.№8954/2023г. на ПРС, XXI гр.с., нищожност на клаузата за неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на задължението. С решението съдът е осъдил „СИТИ КЕШ“ ООД да заплати на адвокат С. К. Н. сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на Ц. П. Я. безплатно представителство, определено по реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв.

С обжалваното определение Районният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК, като е изложил мотиви, че за съда не съществувало задължение да събира доказателства за материалното състояние на ищеца, както и да обсъжда въпроса за възможността на ищеца да заплати предварително адвокатски хонорар за предоставената му правна защита и съдействие. На следващо място възнаграждението на адвоката било определено в минимален размер според чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г., а именно – 400 лв.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. предвижда на представлявалия безплатно спечелилата страна адвокат да се присъди съответно възнаграждение при обективирането на две предпоставки: да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от предвидените основания и насрещната страна да е осъдена за разноски. Посочването на основанието за безплатно предоставяне на адвокатско съдействие се явява достатъчно за приложението на посочената разпоредба. Основанията, предвидени в т. 1-3 на ал. 1 на чл. 38 от ЗАдв. лежат на плоскостта на договорната връзка адвокатдоверител и не са предмет на изследване от съда при преценката за разпределение на отговорността за разноски. Така например в определение №2371 от 04.08.2023г. на ВКС по гр.д. №4807/2022г., I г. о., изрично е прието следното: " Налице е практика на ВКС, изразена в определения по чл. 274, ал.3 ГПК, според която наличието на основанието по чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски, като взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на този текст е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат“. В този смисъл е определение №643 от 07.12.2022г. на ВКС по ч. т. д. № 2370/2022 г., I т. о. и цитираната в него многобройна практика на ВКС в същия 3 смисъл. Изразеното становище се споделя и от настоящия съдебен състав.

Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда, дори и при депозирано от другата страна възражение за липса на основанието по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. и ангажирани по него доказателства.

Решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Ето защо, наведените в тази насока доводи на частния жалбоподател се явяват неоснователни. Те са неоснователни и на собствено основание: дори да се приеме, че съдът следва да установява наличието или липсата на материална затрудненост на ищцата, получила безплатно адвокатско представителство, в кориците на делото не се съдържат доказателства тя да не е затруднена. Декларациите за финансово състояние, направени от ищцата при подаване на искането за отпускане на кредит, не могат да послужат за оборване на посоченото в договора за адвокатска услуга основание. Те се отнасят единствено до определен момент във времето и не могат да се вземат предвид понастоящем.

Що се касае да оплакванията на частния жалбоподател за злоупотреба с право, следва да бъде отбелязано, че това твърдение следва да бъде доказано по несъмнен начин, което в случая не е сторено.

По отношение размера на възнаграждението. При присъждане на адвокатско възнаграждение съдът определя същото в зависимост от правната и фактическата сложност на делото. Ориентир за точния размер на възнаграждението се явява и материалният интерес по производството. При преценка за фактическата сложност на едно производство релевантно е наличието на множество факти, които следва да се установят по делото.

Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява фактическа и правна сложност, при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, трябва да се вземе предвид и процесуалното поведение на процесуалния представител на страната. Изхождайки от горното следва да бъде прието, че в случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Предявен е един иск, събрани са само писмени доказателства, проведено е едно открито съдебно заседание, по което страните не са се явили. В същото това време искането на ищеца е за осъждане ответното дружество да заплати сумата в размер на 312.77 лв., която сума е получена без основание от ответника, като размерът на претенцията е по-нисък от присъдения адвокатски хонорар за оказана безплатна правна помощ. С оглед горното следва да се приеме, че възнаграждение в размер на 400 лв. не кореспондира на изложените по-горе критерии. Настоящият състав счита, че същото следва да бъде редуцирано до 200 лв., което е справедливо при съпоставка на всички материали по делото.

4

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМ ЕН Я Определение №11145/12.09.2024г., постановено по гр.д.

№6849/2024г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, XVI гр. състав в частта, с която е оставена без уважение молба с вх.№85471/16.08.2024г., подадена от „Сити кеш“ ООД за изменение на поставеното решение №3187/16.07.2024г. по гр.д.№6849/2024г. на Районен съд – Пловдив, XVI гр. състав за намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА, вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ Решение №3187/16.07.2024г., поставено по гр.д.№6849/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI гр. състав, като намалява адвокатското възнаграждение, на което е осъдено дружеството „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №115Е, ет.5, да заплати на С. К. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ................................, за осъществено на ищеца Ц. П. Я-С, ЕГН ********** безплатно процесуално представителство по делото от 400 лева на 200 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.