Решение № 3573 от 09.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3573 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря П. ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20231100513583 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 12506/14.07.2023 г., постановено по гр. д. № 27092/22г. по описа на Софийски районен съд, 151 с-в, са уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове, че Х. А. Х., дължи на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС; чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД; чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД, сумата в общ размер на 474,02 лв., представляваща сбор от цената на абонаментни такси, потребени мобилни услуги, лизингови устройства –мобилен апарат, и договорни неустойки, за които задължения са издадени Фактури № № 7293259988 от 01.09.2019 г.; № 7294585812 от 01.10.2019 г.; № 7295884395 от 01.11.2019 г. и № 7298594089/01.01.2020 г., ведно със законната лихва за период от 27.01.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.02.2022 г. по ч. гр. д. № 4347/2022 г. по описа на СРС, ГО, 151 състав, като Х. А. Х. е осъден да плати на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД разноски по делото в общ размер на 710лв., както и разноски в размер на 640.80вл. за вещи лица полза на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. С определение № 28425/15.08.2023г. е допълнено по чл.248 ГПК решението в частта за разноските като ответникът е осъден да плати разноски за адв. възнаграждение в размер на 480лв.

Производството е образувано по въззивна жалба на особения представител на ответника, в което се обжалва в цялост постановеното решение. Твърди се, че решението е немотивирано, неправилно и страда от съществени процесуално нарушения. Оспорват се изводите за наличие на облигационно отношение между 1 страните. Сочи се, че претенциите на въззиваемия (ищец) са неоснователни поради следните съображения: наличие на неравноправни клаузи в общите условия към договора по съображения, че същите са неразбираеми, нечетими и в несъответствие с общоприетия стандартен размер на шрифта; недоказаност на претенциите за предадено и получено мобилно устройство за ползване на мобилните услуги; липса на едностранно писмено прекратяване на договорите за мобилна услуга; непълна информация за дължимите суми по процесните фактури; възражение за претендираната неустойка и настъпилата предсрочна изискуемост. Сочи се, че в решението била обсъдена единствено приетата ССчЕ, вкл. в същата вещото лице сочело, че във всяка следваща фактура били посочени задължения по предходни фактури, но не можело да се определи с точност индивидуализирането им по вид, количество и стойност на отчетените периоди. Твърди се немотивираност в частта, в която не била обсъдена СТЕ, доколкото били налице предпоставките за нищожност на клаузите с оглед размера на шрифта, който не бил в съответствие със законовите изисквания. Оспорват се изводите на СРС в частта, в която е прието, че писмените доказателства установяват сключен договор за услуги и лизинг. Срокът на договора за мобилни услуги от 23.03.2016г. бил изтекъл на 23.03.2018г. като имало период от 7м, в който не било изяснено въз основа на какъв договор се претендира неизпълнение приложено към исковата молба допълнително споразумение от 12.10.2018г, т.е. не било доказано наличие на съществуващо първоначално облигационно отношение между страните, от което да се направи извод, че след 7м от изтичане на срока на действие на Договор от 23.03.2016г. същият е продължил действие с подписаното между страните допълнително споразумение от 12.10.2018г. На следващо място се оспорват изводите, че с подписване на договора за лизинг вр. клаузата, че с подписването се предоставя устройството, с твърдения, че същата има декларативен характер, не и за реално изпълнение на задължението, като по делото липсвал представен приемо-предавателен протокол или друг документ доказващ реалното предаване на лизингуваните вещи. Оспорва се твърдението за настъпило предсрочно прекратяване на договорите, доколкото липсвал документ за същото. Неоснователна била претенцията за неустойка от 55лв. за предсрочно прекратяване на договора.

Твърди се, че в противоречие с чл.19а от ОУ на договора за лизинг от 22.10.2018г. били изводите на съда за едностранно прекратяване на договорите и основанието за начисляване на неустойка. Така и с оглед чл.12, ал.2 от ОУ към договора за лизинг изискване за предсрочна изискуемост било прекратяване на договора за мобилна услуга и забава в плащанията, като в противоречие с чл.10, ал.2 липсвало писмено предизвестие за уведомяване на потребителя за неизпълнение на задълженията му. На следващо място се твърди наличие на неравноправни клаузи по сключените договори, които твърдения са аргументирани с липса на индивидуално уговорени с потребителя условия за настъпване на предсрочна изискуемост. Твърди се, че процесните договори били бланкови и не били предмет на предварително договаряне между страните, които възражения за неравноправност на клаузите не били обсъдени от първата инстанция.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, в който се излагат съображения за правилност на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Подадена е и частна жалба от особения представител на въззивника срещу Определение № 28425/15.08.2023г., с която се иска отмяната му. Съображенията са, че с молбата от 22.03.2022г., с която процесуалният представител на ищеца (въззиваем) е 2 приложена фактура не било формулирано искане за присъждане на платен адв. хонорар и не бил спазен редът по чл.80 ГПК.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор, в който е изразено становище за неоснователност на частната жалба. Сочи се, че както с исковата молба, така и с молбата от 22.03.2022г. е направено искане за присъждане на разноски, вкл. подробни съображения за неоснователност на доводите свързани с момента на издаване на фактурите, неспазване изискванията на чл.80 ГПК и за недоказаност на сторените разноски.

С разпореждане № 28148/22.12.2023г. настоящият съдебен състав, във връзка с твърденията за наличие на неравноправни клаузи в процесните договори за мобилни услуги и договор за лизинг и общите условия към тях, вкл. с оглед служебното задължение да следи за приложението на чл.143 ЗЗП, е указал на въззиваемата страна, че в негова доказателствена тежест е да докаже индивидуалното договаряне на оспорените клаузи от ответника в процесните договори и общите условия към тях, като е предоставил възможност на страните в условията на състезателност да заявят искания и доказателства в тази връзка, каквито не са били заявени ви ангажирани пред настоящата инстанция.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на "Йеттел България" ЕАД, срещу Х. А. Х., с която е поискало от съда на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал.

1 от ЗЗД, с чл. 345 от ТЗ и с чл. 92 от ЗЗД, за признаване за установено, че Х. А. Х. дължи на "Йеттел България" ЕАД, ЕИК заплащане на сумите: 150.67лв. дължими вноски по договор за лизинг от 22.10.2018г. за устройство NOKIA 2.1 Dual Grey Silver за период от 01.08.2019г. до 31.12.2019г., 33.87лв. дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.пакети) по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 22.10.2018г. за периода от 01.08.2019г. до 31.09.2019г.; 113.49лв. дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.пакети) по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 12.10.2018г. за периода от 01.08.2019г. до 31.09.2019г; 28.53лв. дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.пакети) по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 22.10.2018г. за периода от 01.08.2019г. до 31.09.2019г.; 92.46лв. дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение за мобилни услуги за предпочетен номер **** от 12.10.2018г., представляваща три стандартни такси;

55.00лв. дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги за предпочетен номер **** от 22.10.2018г., от които 27.48лв. три месечни такси и сума в размер на 27.52лв за устройство NOKIA 2.1 Dual Grey Silver, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг, ведно със законната лихва от 27.01.2022г. до изплащане на вземането.

Наведени са твърдения, че с ответника има сключени договори, както следва:

3

1. На 22.10.2018г. – договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** за първоначален срок то 24м при стандартна месечна такса от 10.99лв., вкл. потребителят е имал право да активира и ползва различни пакети за услуги. /Наричан по-долу за краткост „Договор № 1“/

2. На 22.10.2018г. – договор за лизинг за устройство NOKIA 2.1 Dual Grey Silver с преференциална цена за мобилното устройство, като му била предоставена отстъпка в размер на 71.74лв. /Наричан по-долу за краткост „Договор № 2“/ 3. 12.10.2018г. – допълнително споразумение към Договор за услуги с предпочетен номер **** за срок то 24м при стандартна месечна такса 36.99лв., вкл. потребителят е имал право да активира и ползва различни пакети за услуги. /Наричан по-долу за краткост „Договор № 3“/

4. 22.10.2018г. - договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** за срок от 24м при стандартна месечна такса от 10.99лв. /Наричан по-долу за краткост „Договор № 4“/

Твърди се неизпълнение на задълженията по така сключените договори, поради което и на основание т.11 от договора за мобилни услуги била договорена неустойка за неизпълнение, като били начислени неустойки, както следва: 92.46лв. /представляваща три месечни такси/ по Договор № 3; 27.48лв. /три месечни такси/ по Договор № 1 и 27.52лв. /разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена/ по Договор № 2.

Ищецът фактурирал предходни задължения в размер на 210.66лв. с фактури от 01.09.2019г., 01.10.2019г. и 01.11.2019г., в което задължение се включвало: 66.82лв. за периода от 01.08.2019. до 31.08.2019г., от които 10.99лв. за месечна такса по Договор № 1; 11.59лв. вноска по Договор № 2; 38.59лв. по Договор № 3 и 5.65лв. по Договор № 4; 73.82лв. за периода от 01.09.2019г. до 30.09.2019г., от които: 11.89лв. по Договор № 1, 11.59лв. вноска по Договор № 2, 37.91лв. по Договор № 3 и 11,89лв. по Договор № 4; 70.56лв. за периода от 01.10.2019г. до 31.10.2019г., от които: 10.99лв. по Договор № 1, 11.59лв. вноска по Договор № 2, 36.99лв. по Договор № 3 и 10,99лв. по Договор № 4;

Твърди се, че задълженията на ответника били в общ размер на 474.02лв., от които: По Договор № 1 - 33,87лв. за периода 01.08.2019г. до 31.09.2019г. /месечни и еднократни такси/ и 27,52лв. неустойка за предсрочно прекратяване; По Договор № 2 – 150.67лв. и 27,52лв. неустойка за устройство, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг; По Договор № 3 - 113.49лв. за периода 01.08.2019г. до 31.09.2019г. /месечни и еднократни такси/ и 92.46лв. неустойка за предсрочно прекратяване; По Договор № 4 - 28.53лв. за периода 01.08.2019г. до 31.09.2019г. /месечни и еднократни такси/;

4

Ответникът Х. А. Х. чрез назначения му по реда на чл47, ал. 6 от ГПК особен представител назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК е оспорил исковете. Твърди се, че договорите не са сключени по ясен и разбираем начин, така и всички елементи на договора следвало да са с еднакъв по вид, формат и размер на шрифрта – не по малък от 12, поради което били недействителни. Претендираните договорни неустойки във връзка с предсрочното прекратяване били неоснователни, защото в договорите липсвали клаузи, в които да е посочена неустойка в случай на неизпълнение, така и били нищожно, доколкото предвиждали дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването му по вина на потребителя, така и били недоказани, доколкото не става ясно кога и на какво основание настъпило предсрочното прекратяване. Оспорват се вземания по Договор № 3, доколкото като допълнително споразумение не става ясно към кой договор за мобилни услуги бил сключен. Клаузата на чл.12.2 от Общите условия по Договор № 2 /предвиждаща автоматична предсрочна изискуемост на лизинговите вноски/ била неравноправна.