Решение № 182 от 16.11.2022, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Поморие, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И. Й. Бъчваров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от И. Й. Бъчваров Гражданско дело № 20212160100878 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.341 и сл. ГПК.

Постъпила е искова молба от ищеца В. М. Т. с.Д., общ.Габрово, чрез адв.М.Х. от АК-Бургас против ответника С. М. Т. от с.Г., общ.Поморие. Иска се да се допусне и извърши делба между страните на съсобствения им недвижим имот- едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 75 кв.м. изградена в УПИ ІХ-общ в кв.34 по плана на с.Г., целият на площ от 670 кв.м. при квоти 3/4 ид.ч. за ищцата и 1/4 ид.ч. за ответника. Претендират се и направените по делото разноски . Представя доказателства

Правното основание на предявения иск е чл.34 от Закона за собствеността.

В срока по чл.131 от ГПК, В срока по чл.131 от ГПК, ответникът чрез процесуален представител- адв.И.Н. от АК-Бургас е подал отговор на иска, с който изразява становище за уважаване на предявения иск и допускане на делба на съсобствения имот при посочените в исковата молба квоти .

В с.з. ищцата редовно призована не се явява, представлява се от процесуален представител- адвокат, който поддържа иска и моли за неговото уважаване при квотите, при които е предявен.

Ответникът се явява лично и с процесуален представител- адвокат, който поддържа твърдение, че ответникът е придобил имота за себе си като е упражнявал давностно владение върху същия, поради което искът спрямо него следва да се отхвърли.

След като се запозна подробно с представените доказателства и становищата на страните и съобрази относимите законови разпоредби, за да се произнесе по предявения 1 иск, съдът взе предвид следното.

Между страните не е спорно и се установява от представените по делото типов договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 27.12.1979 г., строително разрешение и скица, че в полза на М.И. Т. е било учредено право на строеж на едноетажна, еднофамилна жилищна сграда върху 75 кв.м. в парцел ІХ от 618 кв.м. в кв.34 по плана на с.Г., общ.Поморие. Не е спорно също, че така учреденото право на строеж е реализирано с построяването на процесната едноетажна жилищна сграда на площ от 75 кв.м. От преписизвлечение от акт за сключен граждански брак се установява, че М.И. Т. и Е.А. Х. са сключили граждански брак на 19.06.1973 г., който е бил прекратен на 18.10.1985 г. с представеното съдебно решение №661/18.10.1985 г. по гр.д. №415/1985 г. по описа на БРС.

Видно от представеното удостоверение за наследници М.И. Т. е починал на 29.09.2016 г. като е оставил за свои наследници децата си С. М. Т. и В. М. Т.. С представения нотариален акт №72/04.11.2021 г. , том ІІІ, нот. д. №429/2021 г. Е.А. Х. е дарила на В. М. Т. собствената си ½ ид.ч. от едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 75 кв.м. изградена в УПИІХ-общ в кв.34 по плана на с.Г. с площ 670 кв.м. По делото са разпитани свидетелите А.С.- без роднински връзки със страните и Е.С.- майка на страните.Св.С. сочи в показанията си, че до смъртта си в имота е живял бащата на страните, а след това там е живял ответникът, който извършвал и ремонти тъй като имал строителни умения.

Свидетелят сочи, че за последните 15 години е виждал ищцата два пъти, единият път от които на погребението на баща и, а майката на страните свидетелят сочи, че е живяла в имота около година след смъртта на бащата. Св. С. сочи, че процесната къща е строена 1981 г. по време на брака и с бащата на страните и тя е живяла там до прекратяването на брака им през 1985 г.. Св.С. сочи, че през 2018 г. след като се прибрала от Германия живяла в къщата една година и се изнесла през 2019 г. тъй като трябвало да живее в мазето поради това ,че синът и със съпругата си живеели на жилищния етаж. Според тази свидетелка между децата и имало уговорка ответникът да наплати на ищцата дела от къщата, но отношенията им останали неуредени.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, съдът направи следните правни изводи: Не е спорно между страните и се установява от представените по делото доказателства, че процесната жилищна сграда е построена по време на брака на родителите на страните- М.И. Т. и Е. Х. и е станала тяхна собственост в режим на СИО. След развода между родителите на страните процесната сграда е преминала в режим на обикновена съсобственост при квоти по ½ ид.ч. за всеки от тях. След смъртта на М. Т. на 29.09.2016 г. неговата ½ ид.ч. е наследена от неговите деца- страните по делото при квоти по ¼ ид.ч. за всеки от тях. След извършеното дарение на ½ ид.ч. собственост на Е. Х. в полза на ищцата, последната е станала собственик на ¾ ид.ч. от процесния имот, а ответинкът е останал собственик на ¼ ид.ч. от същия имот. Съдът намира за недоказано твърдението, че ответникът е станал собственик на целия имот, на основание чл.79 от ЗС, като е придобил идеалните части на ищцата по давностно владение. В случая от показанията на разпитаните 2 свидетели, които съдът кредитира като логични и непротиворечиви, се установява, че след смъртта на М. Т. през 2016 г., ответникът е заживял в процесния имот, а Е. Х. е живяла около една година в имота, след завръщането си от Германия през 2018 г. Следователно от момента, в който ответникът е заживял в имота- след 29.09.2016 г. до предявяване на иска, а и до настоящия момент, не е изтекъл десетгодишен давностен срок, през който ответникът да е владял имота непрекъснато, несмущавано при демонстрирано намерение да го владее за себе си, като отблъсква владението на останалите съсобственици. Поради това и съдът прие, че ответникът не е придобил процесната сграда по давност на основание чл.79 от ЗС и същата е останала съсобствена между страните при установените по делото квоти посочени по-горе. По повод подадената искова молба, на основание чл.282 ГПК следва между съделителите В. Т. и С. Т. да се допусне съдебна делба на едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 75 кв.м. изградена в УПИ ІХ-общ в кв.34 по плана на с.Г., общ.Поморие с площ 670 кв.м. при квоти за всеки от съделителите както следва: 3/4 ид.ч. за В. Т. и 1/4 ид.ч. за С. Т..

Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

РЕШИ:

ДОПУСКА ДЕЛБА между В. М. Т., ЕГН********** и С. М. Т., ЕГН********** н а : едноетажна, еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 75 кв.м. изградена в УПИ ІХ-общ в кв.34 по плана на с.Г., общ.Поморие с площ 670 кв.м. при граници: улица, парцел VІІІ-290, парцел Х-общ и парцел ХІХ- за озеленяване и трафопост , ПРИ КВОТИ :

-

3/4 ид.ч. за В. М. Т.;

-

1/4 ид.ч. за С. М. Т.;

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

3