Решение № 186 от 13.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. В., 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20243110204826 по описа за 2024 година Образувано е по жалба на Г. И. Ч. срещу Наказателно постановление № 23 – 0003209 от 18.09.2024 г., издадено от Началник ОО "Автомобилна администрация" гр. В., с което на основание разпоредбата на чл. 99, предл. 3 от Закона за автомобилните превози, му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева.

Наведени са възражения, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че процесното наказателното постановление и съставения АУАН не отговарят на изискванията на чл. 57, ал.

1, т. 5, респ. на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, като не съдържат ясно описание на нарушението, за което е наложено административното наказание. Навеждат се твърдения, че санкционната норма е неправилно определена. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят отправя молба за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят Ч. не се явява лично, не се представлява.

В проведеното открито въззиваемата страна не се явява. съдебно заседание представител на

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Възз.Ч. като возач на МПС Бова 13 с рег.№ *** от категория М3 1 следвало за извърши международен превоз на пътници по редовна автобусна линия В./Б. до А. /Г., съгласно Разрешително № 000547/7 и Приложение 1 към разрешителното, с начален час на тръгване 9.00 часа от Автогара В..

Около 09: 00.02 часа на 07.07.2024 г. св. В. П. – инспектор в ОО "Автомобилна администрация" гр. В. установил, че автобус с рег.№ *** от категория М3, извършващ международен превоз на пътници по редовна автобусна линия В., Б. – А., Г., с начален час на тръгване 09: 00 часа от Автогара "В.", в действителност в този час 9.00ч престоява на площад „Славейков“, където се качват пътници в превозното средство.

Св. П. установил, че водачът на автобус с рег.№ *** от категория М3, а именно жалбоподателя Ч., като преценил, че със своето поведение водачът е нарушил разпоредбата на чл. 99, предл. 3 от Закона за автомобилните превози вр. с чл. 40, ал. 3, изр. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията, доколкото водачът не е спазил началния час и място на тръгване от горепосоченото маршрутно разписание, поради което и на същата дата 07.07.2024 г. св. П. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя Ч. за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН.

АНО изцяло възприел констатациите в АУАН, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на акта и издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл.

99, предл. 3 от Закона за автомобилните превози, наложил на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева за извършено от него нарушение на разпоредбата на чл. 99, предл. 3 от Закона за автомобилните превози вр. с чл. 40, ал. 3, изр. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията.

Страните нямат спор по фактите относно наличието на разрешително, начален час на тръгване и спирка от която следва да потегли автобуса извършващ международен превоз на пътници. Нямат спор и относно мястото 2 на което е било установен автобуса да качва пътници. Спора по делото се свежда до правилното приложение на закона.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:

Съдът изцяло кредитира и дава вяра на показанията на св. П. като последователни, логични и изключително подробни, като той категорично заяви, че около 09: 00 часа на 07.07.2024 г. лично е установил автобуса управляван от вззивника извършващ международен превоз на пътници по редовна автобусна линия В., Б. – А., Г., да престоява на площад „Славейков“, където са се качвали пътници в превозното средство.

Очевидно е, че с това свое поведение жалбоподателят Ч. е нарушил разпоредбата на чл. 99, предл. 3 от Закона за автомобилните превози вр. с чл.

40, ал. 3, изр. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията, доколкото водачът не е спазил началния час и място на тръгване на автобуса, съгласно Разрешително № 547/1, издадено от Изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация", поради което и според съда правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност.

Съдът не може да сподели възражението, че наказателното постановление и съставения АУАН не отговарят на изискванията на чл. 57, ал.

1, т. 5, респ. на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, напротив – нарушението е описано коректно и ясно, с всички свои съставомерни белези и по – никакъв начин не затруднява правото на защита на жалбоподателя.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари след издаване на разрешителни от държавите, през чиито територии преминава маршрутът на линията, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или 3 упълномощено от него лице издава разрешителното, валидно за територията на Република Б., в толкова екземпляра, колкото е броят на автобусите, необходими за експлоатацията на линията, и предоставя на лицето по чл. 2, ал.

1 пълния комплект разрешителни за обслужване на определената автобусна линия. В чл. 40, ал. 3 от Наредбата е разписано, че разрешителните за обслужване на определената автобусна линия са лични и не се преотстъпват.

Неразделна част от разрешителното са схемата на маршрута, разписанието, графикът за работа на екипажите и тарифата за превоз по линията, които са прикрепени към него, като не се допуска разкомплектуване. При тази правна уредба основателно АНО е квалифицирал правилно нарушението като такива по чл. 99 от ЗАвтП, която разпоредба предвижда ангажиране на отговорността на този, който наруши реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешителните за извършване на превоз на пътници и товари, чрез налагане на глоба или имуществена санкция в размер на 2000 лв. В случая се касае за нарушение при използването на разрешителното за международен превоз на пътници, неразделна част от което съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари са схемата на маршрута и разписанието.

Правилно в АУАН и в НП са взети предвид конкретно установените факти и обстоятелства за случая, за който правилно са приложени специалните разпоредби на Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари и чл. 99 от ЗАвтП. Нарушението е достатъчно ясно описано в АУАН и НП, а наложеното за него наказание е в съответствие с фиксирания размер в чл. 99, предл. 3 от ЗАвП.

Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.

В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на З А в П . Размерът на наложеното административно наказание "глоба" е фиксиран в разпоредбата на чл. 99, предл.3 от Закона за автомобилните превози, административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с него в 4 процеса по индивидуализация на административното наказание, поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална несправедливост.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23 – 0003209 от 18.09.2024 г., издадено от Началник ОО "Автомобилна администрация" гр. В., с което на Г. И. Ч., с ЕГН: **********, на основание разпоредбата на чл. 99, предл. 3 от Закона за автомобилните превози, му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 99, предл. 3 от Закона за автомобилните превози вр. с чл. 40, ал. 3, изр. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

5