Решение № 920 от 12.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 920 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Цветомир М. Минчев

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20251100502938 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК вр. чл. 294 ГПК.

С решение № 126 от 05.03.2025 г. по к.гр.д. № 360/2024 г. на ВКС, І ГО е отменено решение № 4961 от 28.09.2023 г. по в.гр.д. № 5378/2022 г. на СГС, IV-Е въззивен състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд с указания за приемане като писмено доказателство на влязлото в сила решение № 4091 от 20.07.2023 г. по в.гр.д. № 12472/2021 г. на СГС и даване възможност на страните да вземат становище по това решение.

С обжалваното решение № 20200001 от 18.10.2021 г., постановено по гр. дело № 81549/2018 г. Софийски районен съд, 28 състав осъдил Л. В. Е., ЕГН **********, да заплати на СОБСТВЕНИЦИТЕ на самостоятелни обекти в сграда „Ултима“, находяща се в гр. София, ул. „********, на основание чл. 48, ал. 3 ЗУЕС сумата от 22 420 лв. (частична от претенция в общ размер от 44 420 лв.), представляваща дължими разходи за извършване на ремонтни дейности по общите части на сградата съгласно решение на ОС на ЕС от 30.12.2015 г., в качеството му на собственик на апартамент 3.1 с площ 113.70 кв. м, апартамент 3.2 с площ 147.80 кв. м, апартамент 3.3 с площ 100.50 кв. м, и апартамент 3.4 с площ 82.20 кв. м в сградата. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК 1 ответникът е осъден да заплати на ищците сумата 896.80 лв. - разноски в исковото производство, и сумата 40 лв. - разноски в производство за обезпечение на иска по гр.д. № 74570/2018 г. на СРС, 56 състав.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Л. В. Е., който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон. Ищците не доказали, че решението на ОС на ЕС от 30.12.2015 г., от което черпят права, е влязло в сила. Налице било висящо производство по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решението на ОС на ЕС за събиране на 100 лв. на кв. м от етажните собственици за ремонт и дострояване на сградата. Твърди още, че след приключване на устните състезания в първата инстанция узнал, че новият собственик на ап. 3.1 сключил споразумение с УС на ЕС и вместо да заплати на въззивника остатъка от продажната цена, заплатил на етажните собственици претендираните суми за ап. 3.1. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Не претендира разноски.

Въззиваемите страни – ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сграда

„Ултима“, находяща се в гр. София, ул. „********, не са депозирали писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание оспорват жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът е сезиран с частичен иск с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 вр. чл. 48, ал. 3 ЗУЕС за сумата от общо 22 420 лв., с цял размер 44 420 лв., дължими за разходи за ремонт на общите части на сградата съгласно взето на 30.12.2015 г. решение от ОС на ЕС по т. 1 от дневния ред.

2

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на 4 самостоятелни обекта в сграда „Ултима“ - апартамент 3.1 с площ 113.70 кв. м, апартамент 3.2 с площ 147.80 кв. м, апартамент 3.3 с площ 100.50 кв. м и апартамент 3.4 с площ 82.20 кв. м. На 18.12.2015 г. било проведено общо събрание на Сдружение на собствениците „Примера“ в сграда „Ултима“, на което било взето решение за събиране на средства от собствениците на самостоятелни обекти в сградата в размер на 100 лв. на кв. м застроена площ на самостоятелните обекти без общите части, които да бъдат внесени до 01.06.2016 г. и да бъдат разходвани за извършване на ремонти по общите части. Ответникът следвало да заплати 44 420 лв. Това решение било прието от Общото събрание на собствениците с решение от 30.12.2015 г., с което за ответника възникнало задължение да заплати посочената сума, от която ищците претендират частично 22 420 лв.

Атакуваното решение е валидно и допустимо, но настоящият въззивен състав го намира за неправилно по следните съображения:

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС (в относимата му редакция към вземане на решението - ДВ, бр. 57 от 2011 г.), собствениците в сграда – етажна собственост са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части. Съгласно чл. 48, ал.

3 ЗУЕС (редакция ДВ, бр. 57 от 2011 г.), разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата.

Следователно предпоставките за основателността на иска, които следва да са налице кумулативно, са: ответникът да е собственик на самостоятелен обект/обекти в сградата – етажна собственост; взето решение от ОС на ЕС за извършване на ремонт на общите части, от което за ответника е възникнало задължение да заплати разходи в претендирания размер.

По делото не е било спорно, че към 30.12.2015 г. ответникът е бил собственик на описаните в исковата молба четири самостоятелни обекта в сградата – етажна собственост.

3

Видно от приетия протокол от проведено ОС на ЕС от 30.12.2015 г., по т.

1 от дневния ред е взето решение в срок до 01.06.2016 г. всеки собственик на самостоятелен обект в сградата да заплати по 100 лева на кв. м застроена площ, без общите части, за извършване на ремонти на общите части по фасадата на сградата, фасада от окачен клинкер, еталбонд, мазилки, боядисване и други; за отводняване на събраната в сутерена на сградата вода, заедно с всички съпътстващи мероприятия, и ремонт на отводнителната инсталация, ремонт на настилките, стени и тавани, ел. инсталация по общите части на жилищните входове, стълбищата и етажни коридори, също на вход юг на сградата, осветлението по тези части, както и отстраняване на всички други скрити повреди на общите части и належащи мероприятия, установени по време на тези дейности. Сумата, която следва да се заплати от ответника за четирите притежавани от него самостоятелни обекта, е изчислена на 44 420 лв.

С приетото при новото разглеждане на делото решение № 4091 от 20.07.2023 г. по в.гр.д. № 12472/2021 г. на СГС, ГО-Въззивни състави, ІІ-В състав, влязло в сила на 20.07.2023 г., по предявения от Л. В. Е. иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС е отменено решението, взето по т. 1 от дневния ред на ОС на ЕС, проведено на 30.12.2015 г.

С оглед така установеното, настоящият въззивен състав намира, че предявеният частичен иск е неоснователен.

По отношение на конститутивното действие на съдебното решение по чл. 40 ЗУЕС (с което не се създават нови, нито се изменят граждански правоотношения, а правната промяна се състои в отмяна на незаконосъобразни решения на ОС на ЕС) в правната теория и при действието на ПУРНЕС, и при действието на ЗУЕС не е имало спор, че съдебното решение за отмяна на решенията на ОС на ЕС има обратно действие и от момента на влизането му в сила се заличават с обратна сила правните последици от решението на ОС на ЕС; Прекратява се изпълняемостта му, евентуално предприето принудително изпълнение се преустановява, а събраното или даденото в изпълнение подлежи на връщане като дадено без основание – в този смисъл В., Л., „Етажната собственост – правен режим“, 1992 г.; В., Л., „Българско вещно право“, 1995 г.; Ставру, Ст., „Въпроси на етажната собственост“, 2009 г.; В този смисъл е и по-старата съдебната 4 практика - определение № 233 от 14.04.2014 г. по гр. д. № 1047/2014 г., І ГО на ВКС, определение № 232 от 14.04.2014 г. по гр. д. № 865/2014 г., І ГО на ВКС, съгласно които отмяната на решение на общо събрание на етажната собственост води до отпадане с обратна сила на породените от решението правни последици.

В по-новата практика на ВКС (определение № 60168 от 30.12.2021 г. по ч. гр. д. № 4097/2021 г., ІІ ГО, определение № 4728 от 21.10.2024 г. по ч. гр. д.

№ 3613/2024 г., І ГО, определение № 5114 от 07.11.2025 г. по к. гр. д. № 4399/2024 г., І ГО на ВКС и цитираните в тях други актове) се приема, че постановеното решение по конститутивния иск по чл. 40 ЗУЕС предизвиква промяна занапред. До влизане в сила на съдебното решение по чл. 40 ЗУЕС, с което атакуваното решение на ОСЕС се отменя, това решение се ползва със стабилитет и подлежи на изпълнение, ако изпълнението не е спряно. При това положение задължителната сила на тези решения на ОСЕС следва да бъде зачетена и следва да се приложат съответните правни последици от тях, ако не е спряно изпълнението им, до влизане в сила на съдебно решение по чл. 40 ЗУЕС за отмяната им. Липсва разпоредба, която да придава обратно действие на отмяната, а и действието занапред е наложително за гарантиране правната сигурност предвид отношенията с трети лица, в които влиза етажната собственост. За да се предотврати изпълнението на взетото от Общото събрание решение докато трае процеса по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС и по този начин да се обезсмисли успешния резултат от приключването на спора (особено при решения, които визират еднократно действие), стои възможността да се бъде спряно изпълнението на атакуваното решение като обезпечителна мярка.

Въззивният съд намира, че в случая дали съдебното решение по иска по чл. 40 ЗУЕС има обратно действие или за в бъдеще е без значение за спора.

Какво е действието на съдебното решение във времето би имало значение при отменени решения от ОС на ЕС, по силата на които се пораждат задължения за периодично или продължително изпълнение за етажните собственици, както и когато задължение за еднократно изпълнение е вече изпълнено – по евентуално предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Процесното решение на ОС на ЕС по т. 1 от дневния ред е създавало задължение за еднократно изпълнение.

С отмяната на решението на ОС на ЕС с влязлото в сила съдебно решение по в.гр.д. № 12472/2021 г. на СГС е отпаднало основанието, на което ищците 5 основават претенцията си. Този факт от значение за спора следва да бъде взет предвид от въззивния съд на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. С оглед отмяната на решението на ОС на ЕС предявеният като частичен иск с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 вр. чл. 48, ал. 3 ЗУЕС е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо това въззивният съд постанови друго, с което искът се отхвърли.

Въззивникът не е претендирал разноски, поради което такива не се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 20200001 от 18.10.2021 г., постановено по гр. дело № 81549/2018 г. на Софийски районен съд, 28 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сграда „Ултима“, находяща се в гр. София, ул. „********, представлявани от председателя на Управителния съвет на етажната собственост, срещу Л. В. Е., ЕГН **********, частичен иск с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 вр. чл. 48, ал. 3 ЗУЕС за сумата 22 420 лв., част от задължение в общ размер 44 420 лв., претендирана като дължима за разходи за ремонт на общите части на сградата съгласно решение по т. 1 от дневния ред, взето от общото събрание на етажната собственост на 30.12.2015г.