Определение № 564 от 14.10.2025, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 451/2025
- Вид
- Определение № 564
- Подписан
- 14.10.2025
- В сила
- 14.10.2025
- Състав
- Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Катя Николова Гердова, Мирослав Данаилов Досов
Цитирани разпоредби
- чл. 127,т.3,т.4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127,т.3,т.4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127,т.3,т.4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.70,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26,ал.1, предл.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 564 гр. Враца, 14.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:
Мирослав Д. Досов
Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20251400500451 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№12395/26.08.2025 г. на Й. Х. А., ЕГН: ********** от ***, чрез пълномощника му адв. Х. Р. от САК със съдебен адрес гр.София,ул.“Искър“ № 8, е т. 5 против Разпореждане № 3591/05.08.2025 год. по гр.д.№ 1881/2025г. по описа на Районен съд – Враца, с което е върната искова молба с вх. № 8530/11.06.2025 г. по която е образувано гр.д.№ 1881/2025г. по описа на Районен съд – Враца, в частта на предявения иск от Й. Х. А., ЕГН: ********** против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, за обявяване на нищожност на договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД на нейния подател Й. Х. А., поради неотстраняване в срок на констатираните в нея нередовности и е прекратено исковото производство.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.
Жалбоподателя Й. Х. А., чрез пълномощника си адв.Р. излага доводи, че неправилно районният съд приел, че срокът за представяне на доказателства изтекъл. Сочи, че забавянето било в резултат на обективна невъзможност за снабдяване с договора за поръчителство, който се намира при „Ай Тръст“ ЕООД. В предоставения срок били предприети действия за изискване на договора от „Ай Тръст“ ЕООД, но същият не бил предоставен, което забавяне не следва да бъде вменено във вина на жалбоподателя. Цитира текстове от ГПК и от ЕКПЧ, съгласно които прекратяването на настоящето производство нарушавало правото му на защита. Сочи
, че съдът следва да съдейства за изясняване на делото, включително чрез изискване на документи, намиращи се у трети лица /190 - 192 ГПК/.
Желае отмяна на Разпореждане № 3591/05.08.2025 год. по гр.д.№ 1881/2025г. по описа на Районен съд – Враца и да се върне делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Алтернативно да се възстанови срока за предоставяне на доказателства, като съдът приеме, че забавянето е настъпило по уважителни причини, независещи от волята на жалбоподателя.
Врачански окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на жалбоподателя, намира за установено от фактическа страна следното:
Районен съд – Враца е бил сезиран с искова молба с вх. № 8530/11.062.2025 г. депозирана от Й. Х. А., ЕГН: ********** от ***, чрез пълномощника му адв. Х. Р. от САК със съдебен адрес гр.София,ул.“Искър“ № 8, ет.5, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:
1
175330437, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Триадица“, б,л.“Витоша“ № 146, сграда А, Бизнес център „България“ ет.4, с която е поискал да се обяви за нищожен договора за потребителски кредит сключен между Й. Х. А. и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:
175330437 на основание чл.26,ал.1, предл.2 и чл.26, ал.2 от ЗЗД, както и на същото основание да се обяви за нищожен договора за поръчителство сключен с „Ай Тръст“ ЕООД.
Към исковата молба не са приложени договора за потребителски кредит и договора за поръчителство. Приложено е адвокатско пълномощно и препис от исковата молба за ответната страна.
При извършената проверка за редовността на исковата молба, РС-Враца констатирал, че същата не отговаря на изискванията за редовност по см. на чл.129, ал. 2,вр. чл. 127,т.3,т.4 и т. 5 от ГПК, както и на чл.128,т.2 от ГПК.
Предвид констатираната нередовност съдът с Разпореждане рег.№ 2726/16.06.2025 год. дал указания на ищеца за отстраняване на нередовността на исковата молба по чл. 127 и 128 ГПК. Указани са му последиците от неизпълнение указанията на съда.
С молба вх. № 9965/04.07.2025г. ищеца, чрез пълномощника си адв.Р. е отстранил част от тях, като посочил, че сключеният между страните договор за паричен заем е с № 2968105/30.04.2025г. за сумата от 4900,00 лв. и е заплатил държавна такса за този иск в размер на 200,00 лв.
С молбата е посочил петитум на исковата молба съдържаща обявяване нищожност на договор за паричен заем е с № 2968105/30.04.2025г. сключен между Й. Х. А. и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, поради противоречие със закона и на договора за поръчителство сключен между Й. Х. А. и „Ай Тръст“ ЕООД, поради заобикаляне на закона.
С последващо Разпореждане рег.№ 3090/07.07.2025 год. съдът е дал нови указания на ищеца в частта относно договора за поръчителство – да се посочат датата, страните, задълженията, цената на иска и да се представи документ за платена държавна такса.
Съобщението е връчено на ищеца на 21.07.2025 г. Едноседмичният срок за изпълнението им изтича на 28.07.2025 г. – понеделник /присъствен ден/.
С молба на 26.07.2025г./виж пощенското клеймо/, която е входирана в съда с вх.№ 11139/29.07.2025 г., ищеца, чрез пълномощника си адв.Р. е поискал издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с договора за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, като в молбата не се съдържа искане за продължаване на срока за изпълнение на дадените от съда указания.
Съдът приел, че указанията му не са изпълнени в срок и с атакуваното разпореждане върнал исковата молба на ищеца, в частта относно предявения от него иск за обявяване на договора за поръчителство за нищожен и прекратил производството по делото в тази част, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
С оглед изложеното, съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 129, ал. 3, изр. последно ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответника.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, а обжалваното Разпореждане е незаконосъобразно и неправилно, по следните съображения:
Съгласно чл. 129, ал. 2 от ГПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията, съдът дава на ищеца указания и срок за отстраняване на нередовностите, като при неизпълнение в срок, молбата се връща съгласно ал. 3 на чл. 129 ГПК.
С Тълкувателно решение № 6/2017 г. от 15.01.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 6/2017 г. ОСГТК, ВКС се прие, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Следователно, при подадена частна жалба, въззивната инстанция проверява изцяло правилността на атакуваното определение или разпореждане, без да е ограничен от наведените от жалбоподателя основания за неправилност.
2
Трайна и непротиворечива е както съдебната практика, така и правната доктрина, че за да настъпи прекратителният ефект на чл. 129, ал. 3 ГПК, дадените указания за отстраняване нередовността на исковата молба трябва да са конкретни, пълни и изчерпателни. В този смисъл са Определение № 354 от 11.06.2003 по гр. д. № 838/2002 г. на ВКС, І г.о., Определение № 157 от 27.03.2013 г. по гр. д. № 540/2012 г. на ВКС, ІІ Г. О., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
В случая първоинстанционния съд е дал указания, чието изпълнение изисква от ищеца да разполага с информация и документи, с които не разполага – а именно договор за поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД. Изискал е от ищеца да посочи датата на сключване на договора за предоставяне на поръчителство, поетите от страните задължения по договора; да посочи цената на предявения иск за обявяване на нищожност на договора за предоставяне на поръчителство /стойността на договора/ и да представи доказателство за заплатена държавна такса за този иск.
В срока, даден от съда, ищецът е предприел разумни действия за изпълнение на указанията, като депозирал писмена молба с вх.№ 11139/29.07.2025 г.(изпратена по пощата на 26.07.2025г.), чрез пълномощника си адв.Р., с която поискал издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с договора за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, който се намира у друго лице и е в пряка връзка с изпълнение на указанията на съда. С подаването на молбата за издаване на удостоверение преди изтичането на срока (26.07 срещу 28.07), ищецът недвусмислено е заявил, че иска да изпълни указанията, но не може сам да се снабди с документа, поради което е потърсил съдействие от съда. Това прекъсва причинната връзка между поведението на ищеца и неизпълнението. В случая срока за изпълнение указанията на съда изтича на 28.07.2025 г., а удостоверението е получено от ищеца на 31.07.2025 г. Самото разпореждане № 3468/30.07.2025г. постановено по гр.д.№ 1881/2025г. по описа на РС-Враца, също е постановено след изтичане на срока на Разпореждане № 3090/07.07.2025г.
Следователно дори ищецът да беше поискал удължаване на срока, той нямаше как да изпълни указанията преди да получи удостоверението. Издавайки удостоверението след изтичане на срока, не е логично съдът да изисква от ищеца да е изпълнил задълженията си преди да има възможност обективно да го направи.
При обективна пречка да се изпълни указанието (липса на договор), редовното искане за съдействие е достатъчно основание да се приемане, че срокът следва да бъде продължен служебно от съда, като се определи нов срок за представяне на договора, за който е издадено удостоверението. Съдът не е съобразил, че предприемането на такова процесуално действие е достатъчно основание да не се прилага незабавно разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК. Това поведение на ищеца следва да бъде тълкувано като израз на воля за отстраняване на нередовността, а не като бездействие или неуважение към съда.
На следващо място въззвиния съд намира, че неправилно първоинстанционния съд указал на ищеца да посочи цената на иска, при положение, че той все още не разполага с договора за поръчителство. В случая предявения иск за прогласяване нищожността на договора за предоставяне на поръчителство е оценяем, като неговата цена може да се определи и по-късно. В тази връзка нормата на чл.70,ал.3 от ГПК визира, че по искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото.
Следователно, правилната реакция на съда в случая е била издавайки поисканото съдебно удостоверение, да предостави нов срок за изпълнение, а не да прекратява производството, докато исканото съдебно съдействие не е реализирано.
Налице е и противоречие с принципите на правото на защита и достъп до съд, които 3 изискват от съда да съдейства на страните за надлежно упражняване на техните права и решаване на делата по същество, а не чрез прекомерно формалистично прилагане на процесуалните правила, което е в противоречие с основните принципи на ГПК и практиката на ЕКПЧ.
В тази връзка, въззивният съд намира, че разпореждането на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, като е постановено в нарушение на процесуалните права на ищеца и при неправилно приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК.
След като изводите на въззивния съд не съвпадат с тези на районния се налага обжалваното разпореждане да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Районен съд – Враца за продължаване на съдопроизводствените действия.
След връщане на делото, районния съд следва да предостави на ищеца нов едноседмичен срок за изпълнение на дадените указания относно договора за предоставяне на поръчителство, считано от получаване на настоящото определение. Да продължи производството по делото в частта относно иска за обявяване нищожността на договора за поръчителство след представяне на изисканите данни и документи, както и при необходимост да изясни допълнително релевантните факти чрез служебно съдействие.
Разпореждане № 3090/07.07.2025 г. на РС – Враца в частта, с която е върната исковата молба относно договора за поръчителство и е прекратено производството по делото, следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, след издаване на поисканото съдебно удостоверение и предоставяне на разумен срок за окончателно отстраняване на нередовностите.