Решение № 52 от 12.02.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Провадия, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря М.Т.С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20253130100212 по описа за 2025 година

Предявен е от **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** срещу Д. С. Е. с ЕГН **********, адрес **** иск по реда на чл. чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника в размер на сумите 500,00 лева главница; 137,14 лева договорна лихва за периода от 28.01.2022 г. до 30.01.2023 г.; 86,27 лева законна лихва за забава за периода от 30.01.2023 г. до 28.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 20.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 941/27.11.2024 г. по ч.гр.д. № 1540/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На 28.01.2022 г. ответникът и **** с ЕИК **** сключили договор за паричен заем № 626921, по силата на който ответникът получил сумата от 500,00 лева, срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски по 109,00 лева в срок до 30.01.2023 г., съгласно Погасителен план, неразделна част от договора.

Уговорен бил фиксиран лихвен процент 40,05 %, както и годишен процент на разходите 48,36 %. Ищецът твърди, че договорът е сключен в съответствие с изискванията на ЗПК и че ответникът не е изпълнил в срок и съобразно условията задълженията си. Заявява, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР, в евентуалност – че се счита за сключен с получаване на сумата.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.04.2023 г. **** е прехвърлило вземанията си от ответника на ищцовото дружество.

1

Моли се да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението за цесия, извършено с исковата молба, в случай, че описаното уведомяване на длъжника бъде счетено за ненадлежно.

Ищецът инициирал производството по ч.гр.д. № 1540/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия, по което била издадена заповед за изпълнение № 941/27.11.2024 г.

Моли се за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски за заповедното и за настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения особен представител.

Изразява становище за неоснователност на претенциите. Не оспорва, че договорът за паричен заем е сключен. Посочва, че не е посочено какво се включва в ГПР. Твърди, че в договора е уговорена неустойка в общ размер на 670,86 лева, което изискване счита за нищожно и представляващо скрито възнаграждение за кредитодателя, което следва да бъде включено в ГПР, а не е. Счита договора за нищожен като противоречащ на добрите нрави, сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и при неспазване на чл. 143, ал.

1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, за което излага подробни съображения. Счита клаузата за неустойка за нищожна поради противоречие с принципите на добрите нрави и заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди и че клаузата, уреждаща възнаградителна лихва, е нищожна, тъй като размерът противоречи на добрите нрави. Прави възражение за настъпила погасителна давност на претендираните вземания. Предявява възражение за прихващане, като моли в случай, че предявеният иск за главница бъде приет за основателен, да бъдат прихванати сумите в размер на 670,86 лева неустойка и 137,14 лева лихва, като дължими без правно основание. Твърди, че ответникът е извършвал плащания по договора. Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ищецът с писмена молба поддържа исковете, моли за уважаването им и за присъждане на разноски.

Ответникът чрез назначения особен представител поддържа депозирания писмен отговор, счита иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становището на страните, съдът намира за установено от фактическа страна:

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 28.01.2022 г. ответникът и **** с ЕИК **** сключили договор за паричен заем № 626921, по силата на който ответникът получил сумата от 500,00 лева, срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски по 109,00 лева в срок до 30.01.2023 г.

Съгласно чл. 6 от договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение по начина и реда и отговарящо на посочените в чл. 33 от Общите условия изисквания – поръчител или банкова гаранция. При неизпълнение заемателят 2 дължи на заемодателя неустойка в размер на 670,86 лева. Неустойката се начислява автоматично от заемодателя като с подписването на договора за заем заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. Според чл. 33 от Общите условия по кредита когато това е предвидено за съответния продукт, за обезпечаване изпълнението на договора за заем при сключване на индивидуалния договор страните могат да уговорят предоставянето на някое от изброени обезпечения – поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на описани изисквания; предоставяне на безусловна банкова гаранция.

От приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и изчерпателна, се установява, че вписаният от кредитора ГПР в размер на 48,36 % включва лихвен процент от 40,05 % върху главницата от 500,00 лева за период от 12 месеца. При включване и на неустойката по чл. 6 от договора ГПР бива в размер на 549,31 %. Не са извършвани плащания за погасяване на паричния заем.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, приложимия закон и по вътрешно убеждение, съдът намира следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чиито предмет са суми по сключен договор за паричен заем № 626921/28.01.2022 г. По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 1540/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия. От тях се установява, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 941/27.11.2024 г., връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК. След дадени указания, заявителят е представил доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането си, чиито размери съответстват на съдържанието на издадената заповед, поради което съдът счита производството за допустимо.

За уважаване на исковата претенция в тежест на ищеца е възложено да установи валиден договор за цесия с предмет съществуващо вземане от ответника в търсения размер; извършено уведомяване на ответника за прехвърлянето на вземането; валидно сключен договор за потребителски кредит № 626921/28.01.2022 г. между ответника и **** с предмет предоставяне на сума на ответника срещу задължение за връщането на сумата; предоставяне на сума на ответника и размер; изпълнение от страна на кредитодателя на изискванията на ЗЗП и ЗПК по отношение на предоставената сума; правилно изчислен ГПР; падеж и размер на претендираните вземания. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите си възражения, от които черпи изгодни за него правни последици – нарушаване разпоредбите на ЗПК; настъпила погасителна давност; извършване на плащания в изпълнение на договора.

Страните не спорят, че е сключен договорът за паричен заем при 3 описаните условия и че сумата е предоставена на ответника. Ответникът не оспорва и че вземането е прехвърлено чрез валиден договор за цесия, за което е уведомен. Направил е възражения, че договорът, евентуално клаузата, предвиждаща неустойка, са нищожни; че вземането е погасено по давност; за прихващане; за извършени плащания.

В настоящия случай е налице договор за паричен заем, поради което кредитополучателят, като физическо лице, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗПП и като такъв се ползва от защитата на потребителите. Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.

Договорът за кредит е сключен при действието на ЗПК, съгласно чл. 24 от който за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 от ЗПП като в чл. 143, ал. 1 е посочено, че неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Следователно, и с оглед възраженията на ответника, съдът дължи проверка съдържа ли се в него неравноправна клауза и при наличието на такава – нищожна ли е.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, в който случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, съгласно чл. 23 от ЗПК. Според чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК определя за общ разход по кредита за потребителя всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условия за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Съдът счита, че договарянето с чл. 6 от договора противоречи на изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване (възнаградителна лихва), съответна на получените гаранции. Такава уговорка поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява на заемодателя да получи завишено 4 плащане, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране. Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Уговарянето на такава неустойка противоречи и на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавя задължение за заплащане на още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди.