Решение № 225 от 06.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Пловдив, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Величка П. Белева

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно търговско дело № 20215001000689 по описа за 2021 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ответника по спора Г. СТ.

П., ЕГН – ********** срещу Решение № 21 от 09.07.2021 г., постановено по т.д. № 164/2020 г. на Окръжен Съд – Кърджали, с което на основание чл. 422 от ГПК е признато за установено че съществува паричното вземане на ищеца ИВ. В. К., ЕГН – ********** към П. в размер на исковата сума от 44 150 лв. по Запис на заповед от 21.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 11.05.2020 г. – за което вземане е издадена по ч.гр.д. № 355/2020 г. на РС – Кърджали Заповед № ***/15.05.2020 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, съответно П. е осъден да заплати на К. направените от последния деловодни разноски за заповедното и исковото производство.

Решението се обжалва с оплаквания за неправилност като постановено в противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения, както и поради необоснованост. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на иска от въззивния съд.

Претендират се направените за двете инстанции деловодни разноски.

Въззиваемият – ищец е депозирал отговор за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски за въззивното производство.

Съдът установи следното:

Производството пред окръжния съд е образувано по предявен от ИВ. В. К. срещу Г.

СТ. П. иск за признаване за установено съществуване на парично вземане в размер на 44 150 лв., произтичащо от издаден от ответника в полза на ищеца Запис на заповед от 21.04.2016 г., с който от издателя е поето задължение за заплащането на процесната сума безусловно, неотменимо и без протест на падеж 31.12.2018 г.. За вземането по документа е издадена по ч.гр.д. № 355/2020 г. на РС – Кърджали Заповед № ***/15.05.2020 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, срещу заповедта длъжникът е депозирал в срок възражение по чл. 414 от ГПК, съответно в срока и 1 на основание чл. 415 от ГПК кредиторът е предявил иска за установяване съществуването на вземането по ценната книга.

Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на иска. Твърди че процесния запис на заповед е издаден като обезпечение, което да гарантира уговорено под условие парично вземане на ищеца към него, произтичащо от сключен между тях в качеството им на съдружници в „ Г. Г. „ ООД договор от 22.04.2016 г. за продажба на дружествените дялове на ищеца. Уговорката при сключването на този договор била че В. му прехвърля дружествените си дялове по номинална стойност – за сумата 850 лв., но ако до края на 2016 г. дружеството подобри финансовото си състояние / изключително тежко преди и към датата на сключването на договора / и успее да покрие загубите си ответникът му дължи още и процесната сума. Това условие не се сбъднало, поради което претендираното вземане не се дължи. Като прикривала така твърдяното от него действително материално правоотношение между страните / заплащане на дялове по договора по чл. 129 ал. 2 от ТЗ от 22.04.2016 г./ сделката по записа на заповед се явявала привидна и като така нищожна. Релевира възражение за нищожност на записа на заповед и поради противоречие с добрите нрави. В тази насока поддържа че бил принуден да издаде ценната книга, тъй като към датата на издаването й се намирал в състояние на крайна нужда - без нея ищецът категорично отказвал да му прехвърли дяловете си от капитала на „ Г. Г. „ ООД, съответно ответникът не получавал възможност да стабилизира дружеството и да го изведе на печалба, което за него било жизнено необходимо, тъй като фалита на фирмата би довел до тежки икономически последици за него и членовете на семейството му доколкото всички те осигурявали средствата за съществуването си единствено чрез работа в „ Г. Г. „ ООД.

Ищецът оспорва възведената кауза. Възразява записа на заповед да е във връзка с договора от 22.04.2016 г. за прехвърляне на дружествените дялове от „ Г. Г. „ ООД и задължението да е поето под релевираното от ответника условие - само при стабилизиране финансовото състояние на дружеството и реализиране на печалба. Възразява сделката по ценната книга да е привидна. Възразява ответникът да я е издал под принуда, намирайки се в състояние на крайна нужда поради това че съпругата и синът му работили в „ Г. Г. „ ООД и при прекратяване дейността на дружеството оставали без работа и доходи. Поддържа че ответникът, съпругата и сина му са учредили през 2008 г. собствена семейна фирма " П. и Б** „ ООД с паралелна на „ Г. Г. „ ООД дейност, в която работят и до момента.

Относно допустимостта на иска – за която съдът следи и служебно, няма спор и е установено че за процесното вземане е издадена по ч.гр.д. № 355/2020 г. на РС – Кърджали Заповед № ***/15.05.2020 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, срещу заповедта е депозирано от ответника – длъжник П. в срок възражение по чл. 414 от ГПК, а в срока по и на основание чл. 415 от ГПК ищецът кредитор е предявил настоящия положителен установителен иск относно съществуването на вземането.

Няма спор и е установено че за валидността на правната сделка запис на заповед законът установява задължителна форма и съдържание / чл. чл. 535 и 536 от ТЗ/, които по отношение на процесния запис на заповед от 21.04.2016 г. са налице. Същият е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на ответника П. като негов издател към ищеца К. като поемател, в размер на исковата сума от 44 150 лв. – безусловно, неотменимо и без протест плащане на падеж 31.12.2018 г. в гр. Кърджали по място на издаването. Няма спор че сумата не е платена, в това число и след покана, връчена лично на издателя на 12.07.2019 г..

Във връзка с релевираните от ответника възражения за наличие на кауза по записа на заповед, както и за нищожност по чл. 26 ал. 1 предл. 3 и ал. 2, изр. 1, предл. последно от ЗЗД са представени следните писмени и гласни доказателства:

2

Протокол от проведено на 15.04.2016 г. общо събрание на съдружниците на „ Г. Г. „ ООД / ищеца К., ответника П., Д. Д., С. С. чрез пълномощника си Д. С. и С. Н./, който обективира взети от върховния орган на дружеството решения, сред които решение за неприемане на предложението на П. за внасяне от всеки от съдружниците на сума в размер 10 000 лв. на основание чл. 13/1/ от дружествения договор като временна финансова помощ за дружеството и решение за свободно прехвърляне на дялове между съдружниците чрез сключване на индивидуални договори за покупко-продажба по чл. 129 ал. 2 от ТЗ;

Протокол от общо събрание на съдружниците на „ Г. Г. „ ООД от 22.04.2016 г. – горепосочените петима, който обективира единодушно взети решения за напускане на съдружниците К., Н. и С. / въз основа на подадени от тях молби в този смисъл / и за прехвърляне на дружествените им дялове на съдружника П. по номинална стойност;

Договорите по чл. 129 ал. 2 от ТЗ от 22.04.2016 г. в изискуемата се форма и съдържание и в частност този, с който ищецът е прехвърлил на ответника своите 5 дяла с номинал 170 лв. всеки срещу продажната цена от 850 лв. , заплатена от продавача и получена от купувача изцяло;

Заключение на съдебно – икономическа експертиза, от което се установява че към 31.03.2016 г. дружеството е със силна финансова задлъжнялост, задълженията му са краткосрочни и в общ размер възлизат на сумата 501 337, 11 лв. , основната част от тях в размер на 227 353 лв. са към „ П. Б** „ ООД, налице са и задължения на дружеството към съдружниците по предоставяна от последните финансова помощ. Съпоставката между активите / 463 980, 09 лв. / и пасивите / 501 337, 11 лв. / на дружеството към 31.03.2016 г. е отрицателна финансова величина – минус 37 357 лева;

Показания на свидетеля С. Г. П. – син на ответника. Свидетелят твърди да е работил като счетоводител в Г. Г. ООД от 2004 г., а от 2011 г. – като главен счетоводител на дружеството. Счита че процесния запис на заповед е подписан от баща му под принуда.

Дружеството трябвало да се стабилизира, а съдружниците отказали предложението на баща му да направят парични вноски за това и му заявили че искат да напускат срещу сумите, за които били изготвили записи на заповед. Г.П. ги подписал, за да се освободи от тези съдружници и да стабилизира дружеството, тъй като в случай че то фалира не само той и свидетелят, но и съпругата на ответника и майка на свидетеля, заемаща длъжност завеждащ отдел „ Човешки ресурси „ в Г. Г. ООД, оставали без работа и доходи, като на трудовата борса отивали и 25 работници във фирмата. Свидетелят депозира показания че „ П. Б** „ ООД е тяхна семейна фирма с паралелна на „ Г. Г. „ ООД дейност, управител на „ П. Б** „ ООД преди и към 2016 г. е неговият баща, а свидетелят - счетоводител и в двете дружества.

За опровергаване на възраженията по възведената от ответника кауза и за нищожност на облигацията ищецът ангажира гласни доказателства – свидетелите Д. С. С. и Д. С. Н., като първият е син и пълномощник на съдружника С. С. в „ Г. Г. „ ООД, а вторият – син на починалия съдружник С. Н.. Свидетелите депозират показания че през м. април 2016 г. ответникът Г.П. сам поискал от съдружниците си да напуснат дружеството, за да остане и то като „ П. Б** „ ООД негова и на семейството му фирма, като в замяна предложил да им заплати до края на 2018 г. освен дяловете им по номинална стойност и сумите по издадени от него записи на заповед като финансова компенсация за направени от тях през годините парични вноски за покриване на текущи разходи на дружеството и за придобитите от дружеството и оставащи в него значителни материални активи – сгради, машини и автомобили. Тази договорка не е била връзка с договорите за прехвърляне на дружествените дялове, а отделна самостоятелна такава. За изплащането на сумите по записите на заповед не били поставяни никакви условия, ответникът дори заявявал че ще им ги изплати и преди посочения падеж. Това се договорило след първото общо събрание от 15.04.2016 г. и преди второто от 22.04.2016 г., може би ден преди това, в офиса на дружеството в присъствието на всички съдружници, пред които П. подписал записите на 3 заповед, предварително изготвени от него. Свидетелите депозират още показания че считат лошия финансов резултат на дружеството им да е вследствие конкурентната дейност на „ П.

Б** „ ООД, коeто от години използвало за дейността си материалната база на „ Г. Г. „ ООД , връзките и клиентите на дружеството, като ответникът в качеството си на негов управител водил дружествените работи в ущърб на неговите интереси, съответно в интерес на семейната си фирма П. Б** ООД. Затова и съдружниците в Г. Г. ООД отказали да финансират повече дейността на дружеството си и се съгласили с предложенията на ответника да преустановят съдружието си срещу предлаганата финансова компенсация.

В горния смисъл и показанията на ищеца И.К. в качеството му на свидетел по т.д.

121/2019 г. по описа на ОС – Кърджали / протокола от с.з. на л. 97 - 103 от първоинстанционното дело /, образувано по иск срещу същия ответник от съдружника С. Х.

Н.. Заявено е че сумите по издадените от П. Записи на заповед на съдружниците в Г. Г. ООД нямат връзка с договорите по чл. 129 ал. 2 от ТЗ. Сумите по ценните книги ответникът се задължил да му заплати / като подобни суми да заплати и на другите съдружници / безусловно като финансова компенсация на съществуващи и оставащи в дружеството материални негови активи, придобити през годините вследствие работата на всички съдружници, както и заради предоставяни от тях през годините парични средства на дружеството за покриване на разходи по текущата му дейност. Това е постигната между страните втора, напълно самостоятелна сделка, независима от договорите по чл. 129 от ТЗ.