Решение № 2825 от 28.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2825 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100512676 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 463 от ГПК във връзка с чл. 278 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 101635/06.10.2025 г. на ЧСИ М.П., подадена от „АПС Бета България“ ЕООД-присъединен взискател по изпълнително дело № 20238510400697 по описа на ЧСИ М.П. против Разпределение от 01.10.2025 г., предявено на 03.10.2025 г.

Жалбоподателят поддържа, че не е доволен от Разпореждане за разпределение на постъпили суми от 01.10.2025 г., в частта, в която се разпределят в полза на взискателя „Джи Ем Интерконсулт“ ЕООД 40 000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. Обосновава правния си интерес от обжалване на разпределението в посочената част с обстоятелството, че размерът на възнаграждението ощетява жалбоподателя, който е хирографарен кредитор. Твърди, че на 05.08.2025 г. съдебният изпълнител изготвил разпореждане за разпределение на постъпили суми, съгласно което в полза на същия взискател е разпределена сума от 25000 лева адвокатско възнаграждение. Това разпределение е влязло в сила е по него сумите били преведени в полза на взискателите, поради което и с това разпределение била удовлетворена претенцията на „Джи Ем Интерконсулт“ ЕООД за заплащане на адвокатско възнаграждение. След това разпределение този взискател претендира още 40000 лева – адвокатско възнаграждение, което било недопустимо. Заявява, че оспорва дължимостта на тази сума, тъй като нямало и доказателства, че тази сума била реално платена, а освен това била и прекомерна. Моли обжалваното разпореждане да бъде 1 отменено в оспорената част и сумата да бъде разпределена 49,5 % за АПС Бета България ЕООД и 50,50 % за „Джи Ем Интерконсулт“ ЕООД.

Първоначалният взискател „АПС Бета България“ ЕООД е подал отговор на жалбата като поддържа, че тя е неоснователна, тъй като разпределението в частта за разноските не може да се обжалва от трето лице, каквото е присъединеният взискател.

Освен това, посочва, че определеното възнаграждение не е прекомерно.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител М.П. е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20238510400697 по описа на ЧСИ М.П. е образувано по молба, подадена от „С.Г.Груп“ ЕАД , въз основа на изпълнителен лист, издаден на 24.06.2010 г. по гр.д. № 27017/2010 г. по описа на СРС, 29 състав, с който длъжниците „Метропол – М“ ЕООД, Елина-63 ООД, „Р.Е.М. Билдингс“ ЕООД, „Метропол Пропъртис“ ООД са осъдени да заплатят на „МКБ Юнионбанк“ АД сумата от 785479,09 евро за главница по извлечение от счетоводна книга по договор за кредит от 04.02.2008 г. и Анекс № 1 от 28.01.2009 г., анекс № 2 от 01.06.2009 г. и Анекс № 3 от 26.08.2009 г. с 22844,96 евро просрочена лихва от 01.01.2010 г. до 30.05.2010 г., с 11396,82 евро просрочена наказателна лихва от 30.04.2010 г. до 10.06.2010 г. и законна лихва от 11.06.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 32064,69 лева – юрисконсултско възнаграждение и разноски по делото. По силата на Договор за цесия от 19.12.2019 взискателят „С.Г.Груп“ ЕАД е придобил вземането по издадения изпълнителен лист, а по силата на договор за цесия от 20.06.2023 г. и 10.04.2025 г. вземането е придобито от „Джи Ем Интерсокнсулг“ и Ди Си Ей Мениджмънт“ АД. С молба вх. № 87607/25.08.2025 г. АПС Бета България ЕООД е направил искане да бъде присъединен като взискател в производството по делото за събиране на суми по издаден на 21.06.2011 г. изпълнителен лист по гр.д. № 24227/2011 г. по описа на СРС, 29 състав в общ размер на 863121,25 лева.

С молба вх. № 95824/15.09.2025 г. взискателят „Джи Ем Интерконсулт“ ЕООД е направил искане да бъдат включени в разпределението суми за адвокатско възнаграждение, платено от дружеството по Договор за правна защита и съдействие от 23.07.2025 г. с предмет образуване, представляване и защита по изпълнително дело № 697/2023 г. в размер на 40000 лева . С Постановление за разноски от 16.09.2025 г. съдебният изпълнител на основание чл. 79, ал. 1 от ГПК е приел за събиране в рамките на изпълнителното производство сумата от 40000 лева – адвокатско възнаграждение.

2

С Разпореждане за разпределение на постъпили суми от 01.10.2025 г. ЧСИ М.П. е разпределил суми получени от публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника Метропол М ЕООД за сумата от 243400 лева, като по реда на чл. 136, т. 1 от ЗЗД за такси и разноски в изпълнителното дело, са включени и 40000 лева – адвокатско възнаграждение.

Установява се, че с Разпределение от 05.08.2025 г. по реда на чл. 136, т. 1 от ЗЗД е разпределена сумата от 25000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.04.2025 г. с предмет образуване, представляване и защита по изпълнително дело № 697/2023 г.

Съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 462 от ГПК разпределението може да се обжалва в тридневен срок пред окръжния съд, който разглежда жалбата по реда на чл. 278 от ГПК (по реда за разглеждане на частни жалби). Жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК ако събраната от изпълнението сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най- напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 от ГПК Предмет на производството по обжалване на разпределението на постъпили по изпълнителното дело суми е да се провери редовността на процедурата, правилното изчисление от страна на ЧСИ на постъпилите суми, както и дали е спазен редът за удовлетворяване на кредиторите по чл. 136 от ЗЗД.

С жалбата е въведено възражение, че неправилно в разпределението е включена сумата от 40000 лева – адвокатско възнаграждение, като се подчертава, че с предходно разпределение на първоначалния взискател такава сума е разпределена и това разпределение е влязло в сила, като не било посочено, че полученото адвокатско възнаграждение е част от дължимо по договор за правна помощ възнаграждение.

Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 от Закона за задълженията и договорите с право на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията за разноски по обезпечението и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от 3 тези разноски. С т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено задължително тълкуване относно това кои разноски в изпълнителното производство се ползват с право на предпочтително удовлетворение по смисъла на т. 1 от чл. 136, ал. 1 от ЗЗД, като е прието, че не всички разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение, попадат в приложното поле на тази разпоредба. ВКС е приел, че „в първия ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ (такси за налагането на запор върху вещта или вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта, разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне на вещта в магазин или изнасянето й пред дома на длъжника, разноските за събиране на възложеното за събиране вземане и др.), като ако по изпълнителното дело не е поискано извършването на други изпълнителни способи или ако се разпределят постъпленията от най-скъпата вещ или най-голямото вземане на длъжника, в този ред се включват и таксите по образуването на изпълнителното дело, както и възнаграждението на един адвокат.

Ако е поискано извършването на други изпълнителни способи за изпълнение върху други имущества на значителна стойност, в този ред се включва съответна част от таксите по образуването на изпълнителното дело и възнаграждението на един адвокат. В този ред не се включват разноските за други, реализирани по искане на взискателя изпълнителни способи (те се включват в разпределението на постъпленията от тях), а длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени.

Установява се, че с предходно на обжалваното разпределение от 05.08.2025 г. са разпределени суми от продажба на недвижим имот на значителна стойност и по реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД на първоначалния взискател са разпределени суми за разноски в общ размер на 27969,04 лева, включително и тези, свързани с образуване на изпълнителното дело, направени до датата на разпределението, включително и 25000 лева по договор за правна защита и съдействие, представляващи възнаграждение за образуване представителство и защита по изпълнително дело. С оглед даденото задължително тълкуване на разпоредбата, както и с оглед обстоятелството, че сумата от 40000 лева – адвокатско възнаграждение по втори поред договор за правна защита и съдействие е прието с постановление непосредствено преди извършване на обжалваното разпределение и на присъединения взискател не е дадена възможност да възрази (каквато възможност допуска тълкувателното решение на ВКС), то вземането за адвокатско възнаграждение в оспорения размер не се ползва с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. В този смисъл неправилно съдебният изпълнител е включил сумата в разпределението от 01.08.2025 г. в първи ред на привилигировани вземания, с което е намалил сумата, която е следвало да бъде разпределена между хирографарните кредитори, участващи в него.

4

С оглед на изложените съображения, обжалваното разпределение следва да бъде отменено и вместо него да бъде извършено ново разпределение, като сумата от 40000 лева, бъде разпределена между кредиторите поравно, като за взискателя Джи Ем Интерконсулт ЕООД, ЕИК – 175231901 се разпределят общо 111098,42 лева – неолихвяеми вземания и за взискателя АПС Бета България ЕООД, с ЕИК – 203374133, се разпределят съразмерно общо 109278,50 лева.

Съдът не следва да се произнася по законосъобразността на разпределението в останалата част, доколкото не са въведени доводи от жалбоподателя с оглед задължителното тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по т.д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 101635/06.10.2025 г. на ЧСИ М.П., подадена от „АПС Бета България“ ЕООД-присъединен взискател по изпълнително дело № 20238510400697 по описа на ЧСИ М.П. Разпределение от 01.10.2025 г., предявено на 03.10.2025 г. и вместо него постановява:

ИЗВЪРШВА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ на сумата от 243 000 лева, получена от публична продан на недвижим имот, находящ се в гр. София, район Подуене – неурегулиран поземлен имот (нива) 0 І 102008 в землището на кв. Малашевци, местност „Соленика“, четвърта категория, с площ от 1381 кв.м., който поземлен имот е с идентификатор *** по КККР на гр. София, с адрес гр. София, район Подуяне, ул. Стефан Консулов, местност Соленика“, както следва:

1. По реда на чл. 131, т. 1 за такси и разноски в изпълнителното дело: общо 2483,04 лева, от които:

294 лева – разноски по изпълнително дело, от които 44 лева авансирани и 250 лева неавансирани (хонорар за вещо лице)