Решение № 114 от 03.08.2022, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Кубрат, 03.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20223320100183 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.

„Банка ДСК” АД гр. София чрез пълномощник юрк.Т. Х. твърди, че на 28.03.2017 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, чийто правоприемник е ищецът и Г. И. Ш. е сключен Договор за кредит Експресо № 321004778310, по силата на който банката отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 15 000 лева. Кредитът бил усвоен от ответника чрез превод по негова разплащателна сметка, като той поел задължение на всяко 15-о число за срок от 120 месеца да заплаща уговорената месечна вноска за погасяването му в размер на 178.13 лева до настъпване на падежа – 15.04.2027 г. Ответникът извършвал плащания до 15.09.2018 г., след което е преустановил изпълнението на задълженията си по договора. Поради така допуснатите нередовности в плащанията на вноските по кредита, съгласно Част II, чл.10, ал.2 от договора – неплащане продължило повече от 90 дни, „Банка ДСК“ АД като правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД обявила остатъка по кредита за предсрочно изискуем, обективирайки едностранното си волеизявление до задълженото лице в Покана изх. № 00501 20-04307/22.02.2021 г. Цитираната покана е била връчена на ответника чрез ЧСИ Д. Д. рег. № 762 в КЧСИ с р-н на д-е ОС–Разград.

Поради това, че и след настъпване на изискуемостта кредитополучателят не заплатил дължимите суми, на 02.08.2021 г. кредитодателят е подал заявление в РС–Кубрат за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, образувано в ЧГД № 493/2021 г. Издадената по цитираното дело Заповед № 191/03.08.2021 г. е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. В изпълнение указанията на съда съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищцовото дружество предявява настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Г. И. Ш., че съществува изискуемо вземане на „Банка ДСК“ АД в размер на сумите: 13 586.75 лева – главница, ведно със законната лихва от 02.08.2021 год. до изплащането на сумата, изискуем дълг по Договор за кредит Експресо № 321004778310 от 28.03.2017 год.; 2 658.20 лева – неплатена редовна лихва начислена за периода от 16.08.2018 год. до 29.07.2021 год.; 394.45 лева – лихвена надбавка начислена за периода от 16.08.2018 г. до 29.07.2021 г.; 239.22 лева – дължима договорна застраховка.

Претендират и направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

Ответникът Г. И. Ш., ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, чрез особения си представител адв.И.С. от АК–Разград депозира писмен отговор в срок, с който заявява, че така предявените искове са допустими. В съдебно заседание ангажира становище, че искът е основателен и доказан.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл.12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а и се установява от представения договор, че между „Сосиете Женерал Експресбанк” АД (чийто правоприемник е ищцовото дружество „Банка ДСК“ АД) и Г. И. Ш. като кредитополучател на 28.03.2017 г. е сключен Договор за кредит „Експресо“ № 321004778310, по силата на който Банката се е задължила да отпусне кредит на кредитополучателя в общ размер на 15 000 лева, който следва да бъде върнат на 121 месечни анюитетни погасителни вноски с падеж 15-о число на 2 съответния месец. Уговорена е номинална лихва в размер на 6,89 %. за срок от 121 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Записано е, че кредитът се усвоява чрез конкретно посочена разплащателна сметка.

Представен е и погасителният план към договора.

Не е спорно между страните, че предоставената в заем сума е усвоена от ответника.

След усвояване на сумата, издължаването на вноските по кредита не е извършвано редовно и съобразно договорения и подписания от страните погасителен план. Последното плащане е извършено на 15.09.2018 г. Поради това и на основание чл. 10, ал. 2, Част II от процесния Договор, допуснатата забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни дава право на банката да направи изцяло и предсрочно изискуем целия ползван кредит.

Поради това „Банка ДСК“ АД като правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“АД е упражнила потестативното право на кредитора и в изпълнение на изискването на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е обявила кредита за предсрочно изискуем, обективирайки едностранното си волеизявление до задълженото лице в Покана изх. № 0050-20-04307/22.02.2021 г. Последната е връчена на ответника на 13.04.2021 г. чрез ЧСИ Д. Д., рег.№ 762 в КЧСИ, район на действие - ОС Разград. С връчване на поканата е настъпила предсрочната изискуемост на дължимите от него суми по договора за кредит.

След настъпване на изискуемостта на кредита, ответникът не е заплатил дължимите към банката суми. Поради това на 02.08.2021 г. банката е предприела действия за снабдяване с изпълнителен лист и принудително събиране на вземанията си, като е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Към датата на подаване на заявлението – 02.08.2021 г. е била налице забава в плащането общо на 35 бр. вноски, считано от първата забавена – 15.09.2018 г.

По образуваното въз основа на заявлението ч. гр. д. № 493/2021 г. по описа на Районен съд – Кубрат производство са издадени Заповед № 191/03.08.20218 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист №122 от 03.08.2021 г. срещу Г. И. Ш., въз основа на който е образувано ИД № 20217610400438 по описа на ЧСИ Г. С.. Поради това, че така издадената заповед е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът е указал на кредитора 3 възможността да предяви иск за установяване на вземането си, което ищецът е сторил, подавайки настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Приетият като писмено доказателство Договор за кредит за текущо потребление от 28.03.2017 г., съставляващ частен диспозитивен документ, подписан от страните, е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съгласно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, неоспорен от ответника, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца.

От заключението на изготвената ССчЕ се установява, че кредитът е усвоен от ответника на 28.03.2017 г. Дължимите месечни вноски са погасявани редовно до 15.08.2018 г., след това няма данни за внасяни вноски за погасяване на кредита. Размерът на непогасените задължения към датата на връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост 13.04.2021 г. – 31 месечни вноски, а към датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на 02.08.2021 г. – 35 месечни вноски. Размерът на непогасените задължения по договора за кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са както следва: усвоена и непогасена главница в размер на 13586.75 лв.; начислена редовна възнаградителна лихва в размер на 2658.20 лв.; обезщетение за забава в размер на 394.45 лв. и договорна застраховка в размер на 235.71 лв. Не са постъпвали суми за погасяване на задължението след образуването на изп. дело до момента на изготвяне на експертизата. Съдът кредитира заключението на изготвената ССчЕ като относимо към правния спор, компетентно извършено и неоспорено от страните.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр. д. № 493/2021 г. по описа на Районен съд – Кубрат.

Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо 4 на вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение.

Последната, е обоснована с представен по чл. 417, т. 2 ГПК документ – извлечение от счетоводните книги на банката-кредитор.

Основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на действително правоотношение по договор за кредит за текущо потребление от 28.03.2017 г., по силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума; кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора; осъществяването на всички уговорени обективни предпоставки, въз основа на които е възникнало правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, и уведомяването на ответника за това, както и размера на всяко от претендираните вземания (по пера).

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява наличието на валидно облигационно правоотношение с характеристиките на договор за банков кредит. Ищецът е изправна страна по същия, доколкото от представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника и изслушаната по делото ССчЕ се установи, че кредитополучателят е предоставил заемната сума, предмет на договора.

Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна вноски по кредита съобразно постигнатите между страните уговорки също категорично се установи по делото, в т. ч. и от приетата съдебносчетоводна експертиза.

В тази връзка ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на сумата при условията на чл.18.2 от ОУ, а именно при допусната забава в плащанията над 90 дни.

Според задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната 5 изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки: обективния факт на неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по време сезирането на заповедния съд.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че не са извършени никакви плащания след 15.08.2018 г., поради което ответникът е изднал в забава и в нарушение на договора не е заплащал задълженията си по кредита. Съответно е доказано настъпването на уговореното между страните обективно условие за отнемане преимуществото на уговорения в полза на длъжника срок. Длъжникът е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, като поканата (уведомлението) за настъпилата предсрочна изискуемост е връчена от ЧСИ.

Предвид достигнатия извод от съда, че предсрочната изискуемост е обявена на 13.04.2021 г. и при съобразяване липсата на извършени плащания от страна на ответника след 15.08.2018 г. и на приетото по делото заключение по назначената съдебносчетоводна експертиза, което съдът цени като компетентно изготвено, следва изводът за основателност на исковата претенция за претендираната главница и договорна лихва. Договорната лихва се дължи до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като след тази дата се дължи законна лихва. В този смисъл са разясненията на тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Претендираната договорна лихва следва да се уважи в заявения размер като върху дължимата главница следва да се присъди и законна лихва.