Решение № 955 от 27.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 955 гр. София, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Ал. Алексиева Въззивно гражданско дело № 20211100507956 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение от 07.03.2021 г. постановено по гр. д. № 68113/2018 г. на СРС, 175 ти състав, е осъдена Г. Я.И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, да заплати на К. ИВ.

К., ЕГН **********, с адрес: гр. София и на И.И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД на всеки по 10 000 щатски долара, представляващи предоставени на 21.08.2015г. в заем суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 19.09.2018 г. до окончателното изплащане на всяка от сумите, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на всеки по 1 803,47 лева, представляваща лихва за забава за периода от 22.08.2017 г. до 18.09.2018 г.

С решението е осъдена Г. Я.И. да заплати на К. ИВ. К. и И.И. Г. на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 2685,38 лева, представляваща сторените по делото разноски.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Г. Я.И..

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че първоинстанционния съд не е обсъдил възражението за нищожност на разписката от 21.08.2015 г., нито приложените към отговора на исковата молба документи, нито съдебно-графологичната експертиза на в.л. Д.В. и особеното му мнение към тройната съдебно-графолоична експертиза, като неправилно не е възприел свидетелските показания на сестрата на ответницата.

Поддържа, че разписката не доказва реално плащане на сумата, каквото оспорване било заявено с отговора на исковата молба. Счита, че разписката не отговаря на изискванията на чл. 240 ЗЗД и чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.

Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение.

1

Въззиваемите страни не са подали отговор на въззивната жалба.

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на искова молба, с която двамата ищци К.К. и И.Г. претендират от ответницата Г.Я. връщане на сумата от по 10 000 щатски долара всеки по разписка от 21.08.2015 г., представляваща договор за заем, сключен на 21.08.2015 г., както и да заплати на всеки от ищците за сумата от по 1 803,47 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 22.08.2017 г. до датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.

В отговора на исковата молба, ответницата Г.И. е оспорила подписа си върху разпискатата. Ответницата е оспорила и реалното получаването на процесната сума в брой. Излага доводи, че разписката не отговоря на изискванията на чл. 240 ЗЗД и чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.

В хода на първоинстанционното производство са приети следните писмени доказателства:

По делото е представена в оригинал и в заверено копие разписка от 21.08.2015 г., издадена от Г. Я.И., с която заявява, че е получила заем в брой от племенниците си И.И. Г. в размер на 10 000 щатски долара и К. ИВ. К. в размер на 10 000 щатски долара и се задължила в двугодишен срок от датата на получването на заема, но не по-късно от 21.08.2017 г. да го върне.

Видно от приложения по делото оригинал на разписката същата е написана с печатни букви, на хартия с лого на дружество „ South Park 90“, с посочено лице В.Г., с отбелязан адрес в гр. София, телефонни номера и телекс, както и печат на същото дружество до подписа, положен от името на Г. Я.И., със значително разстояние между текста и подписа. Гърбът на разписката е текст, започващ с думите Е.Я.Ц. получава имота, представляващ дел втори“ и завършващ с думите “цялото с площ от ….“, изпълнен на четири реда в горната част на страница втора, на листа с обекта на изследването, а под него е налице зачернено петно.

В хода на първоинстанцинното производство е приобщено и писмо от Летище София от 23.10.2020г., в което е посочено, че Г. Я.И. е пътувала със следните полети и е ползвала услугата асистент, както следва: Полет с номер QR225 на авиокомпания Катар, изпълнен на 15.08.2015г. от Доха до летище София, кацнал в 12:33 часа; полет с номер QR225 на авиокомпания Катар, изпълнен на 21.09.2015г. от летище София до Доха, излетял в 17:44 часа; Полет номер FZ757 на авиокомпания Флай Дубай, изпълнен на 05.05.2019г. от Доха до летище София, кацнал в 14:59 часа; Полет с номер FZ758 на авиокомпания Флай Дубай, изпълнен на 17.07.2019г. от летище София за Доха, излетял в 16:07 часа.

Установява се от представено определение от 28.05.2018 г. по гр.д. № 37286/2017 г. по описа на СРС, 88 състав, че между страните е водено друго дело по установителен иск по чл. 124 ГПК и чл. 537 ГПК за имот, което не се отрича от ищците.

По делото са събрани гласни доказателства, ангажирани от ответницата Г.И.. От разпита на св. Е.Ц., сестра на ответницата, се установява, че Г.И. живее в Зимбабве от 1996г., като много години била в инвалидна количка с дискова херния. Сочи, че на 15.08.2015 г. е пристигнала в България в инвалидна количка, като през цялото време 24 часа, тя и нейните деца били заедно с нея, за да си извади лични документи. Когато 2 пристигнала на летището била с нея и я изпратила на летището заедно със сина й Ц.И..

Твърди, че през този период не се е виждала с ищците, като те дори не са знаели, че тя ще идва. Сочи, че с ищците не си говорили от 25 години, като било изключено сестра да дойде от Зимбабве в България и да комуникира с тях. Сочи, че сестра й има дело с ицщците в СРС за земеделски имоти. Спомня си, че сестра е подписала за адвокат

Коен документи през 2015г. Пълномощно била дала на адвоката, на нея и на сина й.

Сочи, че сестра й имала фирма преди 1996 г. и била взела на работа ищците, защото били сираци, като било възможно те да са изнесли документи от фирмата, тъй като имали неограничен достъп до документите й. Твърди, че това не бил подписа на сестра й в разписката, като сестра й не била давала 20 хиляди долара на ищците, нито те на нея, като не си спомня сестра й да е продавала имоти в България. През 2015г. сестра й живеела при нея в гр. София, като И. и брат й не били идвали при нея.

В хипотезата на свидетел заинтересовано лице, съдът е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото.

Преценени по реда на чл. 172 ГПК, свидетелските показания на Е.Ц. следва да бъдат кредитирани като достоверни, тъй като са вътрешно логични и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

Във връзка с оспорване на автентичността на разписката е открито производство по чл. 193 ГПК и поради необходимостта от специални знания в областта на науката е изслушана съдебно-графологична експертиза, изготвена от в.л. Д.В., от която се установява, че подписът, положен от името на Г.И. е положен директно върху документа, но същият не е положен от лицето, сочено за негов автор. При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК, експертизата е оспорена и е допусната тройна съдебно-графологична експертиза. Съгласно тройната СГЕ, изготвена от в.л. Д.В., Г.Н.Т. и С.П.А. се установява, че подписът от името на Г. Я.И. в разписката – обект на експертизата е положен от Г. Я.И., като в.л. Д.В. с особено мнение е мотивирал, че подписът, положен от името на Г. Я.И. срещу думите „Удостоверил-получател“, в разписка от 21.08.2015 г. не е положен от Г.Я..

Съгласно чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Изслушаните по делото почеркови експертизи са противоречиви. Съдът трябва да обоснове защо възприема или не всяка от тях. При анализ на двете приети по делото експертизи въззивният съд намира следното: Вещото лице В. застъпва, че в случая от значение са различията в качествените признаци, доколкото изследваният подпис е с опростена конфигурация и е лесен за възпроизвеждане, което не е съобразено от мнозинството от СПЕ. В особеното си мнение, вещото лице допълва, че признаците, посочени в тройната СПЕ се проявяват само при имитация на подписи с усложнена конфигурация. В случая, подписът, положен от името на Г. Я.И. в разписката, обект на експертизата е с опростена конфигурация, която лесно се запомня и не е необходимо да се гледа, за да се изобразят признаците, характерни за имитатора. При имитация на подпис с опростена конфигурация на преден план излизат не количествените, а качествените идентификационни признаци, характерни за пишещия, които имитатора трудно би възпроизвел.

В особеното си мнение, в.л. В. отчита различия в следните по-характерни индивидуализиращи пишещия частни признаци: „а“ образна форма с удължен завършващ щрих „а“, а при образците с изразена „и“ образна форма, която не се наблюдава в нито един от подписите – сравнителни образци; точково начало при изпълнение на вертикалния елемент на главна буква „Г“; формата на примката на 3 главна буква „Г“, разликата в десния щри е определена от различната форма на вертикалния елемент – в непосредствения обект е почти праволинейна , а в образците е дъговидна; преобладаващо наличие на точка след главната буква „Г“ в образците и липсата на точка в изследвания подпис; разположение на точка на пресичане на големия дъговиден елемент с вертикалния елемент на главна буква „Г“ в непосредствения обект е високо над половината на вертикалния елемент, а в образците е около половината или под половината на вертикалния елемент; много характерен по форма ляв щрих на „Л“ образният параф, при непосредствения обект и абсолютна разлика във формата на парафа в непосредствените обекти; размерът на парафа - в непосредствения обект размерът е особено голям, а в образците е преобладаващо среден.

Според вещото лице А. от тройната СПЕ при изслушването му по реда на чл.

200 ГПК същият е заявил, че не е възможно подписът да се запамети и да се възпроизведе, тъй като в случая има подчертано висок автоматизъм, страшно висока скорост при изпълнение на подписа, но настоящият състав не може да приеме, че лице на възрастта на ответницата може да притежава такава висока скорост на изпълнение на подписа, при това в инвалидна количка към твърдяната година /2015 г./. Видно от тройната СПЕ, мнозинството вещи лица са се позовали на сравнителни образци от 1986 г., 1993 г. /стр. 8 и 9/, от 2019 г./стр.9/, които обаче касаят различен период от този, в който се твърди да е положен изследвания подпис. Освен това, мнозинството от вещите лица посочват, че липсващият според в.л. В. елемент е илюстриран от тях в един сравнителен образец

/без посочена година на образеца/ на стр. 9 от заключението, ил. 4 с червена стрелка № 7, в който считат, че е налице този елемент, но в.л. В. заявява, че този елемент не е наличен в нито един от сравнителните образци.

При съпоставка на заключенията, следва извода, че в.л. Д.В. е изследвал задълбочено сравнителните образци, като освен количествените признаци е изследвал и качествените признаци с оглед вида на подписа, което е довело до разликата в крайните заключения.

Заключенията на вещите лица следва да бъдат обсъдени наред с всички събрани доказателства по делото: в конкретния случай, оригиналът на разписката е на хартия с официалното лого на дружество „Саут Парк 90“ и с кръгъл печат на същото дружество до подписа на лицето, положен от името на Г.Я. на разписка, за която се твърди поемане на задължение като физическо лице, а не като дружество, налице е значително разстояние между текста и подписа, особено голям размер на парафа върху разписката, гърбът на разписката, свидетелските показания на сестрата на ответницата, съгласно които същата не се е срещала с ищците през престоя си в България през 2015 г., а преди 1996 г. ищците са работили в притежаваното от сестра дружество. Предвид горното, настоящият състав намира, че изводите на вещото лице в заключението на СПЕ, изготвена от вещо лице Д.В. и изразеното от него особено мнение към тройната СПЕ се подкрепят от събраните по делото доказателства и следва да бъдат кредитирани като обосновани, компетентни и безпристрастни.