Акт № 240 от 28.10.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Шумен, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Мирослав Г. Маринов

Членове:Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Маринова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20263600500327 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №231 от 24.03.2026г. по гр.д.№3342/2025г. Районен съд - гр.Шумен е осъдил ответника „БРАНДИС.БГ“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД на Н. С. С. с ЕГН ********** сумата от 539,93 евро, представляваща дадена без правно основание сума по разваления Договор за покупко-продажба на стоки от разстояние от 01.09.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.11.2025г. до окончателното й изплащане. С решението са присъдени и 258,22 евро деловодни разноски на ищцовата страна.

Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва решението като сочи доводи за неговата неправилност. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен изцяло.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция от Н. С. С. срещу 1

"Брандис.БГ" ЕООД, по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за присъждане на сумата от 1056 лева, преведена на ответното дружество на 02.09.2025г., по сключен между страните договор за покупко - продажба, развален от ищцата, поради неизпълнение в срок на задължението на продавача. От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата отправила запитване към ответното дружество по повод закупуването на общо 180 броя тениски, от които 60 бр. мъжки, 60 бр.дамски и 60 бр. детски, по повод на което е имало кореспонденция по електронен адрес между контрагентите. Ответникът посочил, че доставката на стоката ще бъде извършена в срок от 4 до 7 работни дни след потвърдена и платена поръчка. След приемането на цената и срока за доставка от страна на ищцата, ответникът издал Проформа – фактура № 12342 от 01.09.2025г., по която ищцата направила плащане в размер на 1056 лева на 02.09.2025г. и изпратила потвърждение до ответника. Ответникът не е оспорил, че стоката не е изпратена в 7-дневния срок след плащането, нито до предявяване на иска или след това, както и че платената цена не е върната на ищцата, като обосновава забавата си с със забава на негови доставчици. От проведена кореспонденция между страните се установява, че срокът за доставка бил удължаван няколко пъти, като на 02.11.2025г. ищцата поискала сумата да бъде възстановена, поради липсата на интерес от изпълнението на договора.

Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи. На първо место следва да се изтъкне, че обстоятелствената част на исковата молба /съответно и на обратния иск/ и предявения петитум, сочат на заявена претенция по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД /съобразно ППВС № 1 от 28.05.1979г. и др./. Основния спорен въпрос между страните е валидното разваляне на договора от страна на купувача. Дори и без отправено предварително волеизявление за разваляне на договора, искането за връщане на платените суми съдържа и изявление за развалянето на договора, което следва да се счита за законосъобразно отправено с получаване на исковата молба. За да развали валидно договора, поради виновно неизпълнение от ответника, съответно да получи платеното от него на отпаднало основание, ищеца следва при условията на главно и пълно доказване да установи соченото от него пълно неизпълнение на задълженията на ответника. В процесния случай, освен че е доказано пълно неизпълнение на задължението на ответната страна да предаде заплатените от ищеца стоки, безспорно се установява и изрично уговорения срок за доставка - 4 до 7 работни дни от заплащането, неколкоратното му удължаване и предоставяне на нов срок, както и изявлението на купувача след изтичане на тези срокове от 02.11.2025г. за разваляне на сключения договор и връщане на платената сума на отпаднало основание.

Несъстоятелно е позоваването на жалбоподателя на нарушение на разпоредбата на чл.103б ЗЗП, доколкото от неоспорената от ответника електронна кореспонденция между страните по повод на процесното правоотношение е видно, както предоставянето на допълнителен срок за изпълнение на доставката, така и изричното изявление на продавача да очаква поръчката си в последно предоставения на 24.10.2025г. нов срок, уточнен в телефонен разговор с ищцата, съответно неизпълнението на поетото задължение и към настоящия момент. Както правилно е посочил и първоинстанционния съд съобразно § 1 на чл.18 от Директива 2011/83/ЕС на Европейски парламент и на Съвета от 25 октомври 2011г. относно 2 правата на потребителите, освен ако страните не са уговорили друго относно времето на доставка, търговецът доставя стоките, като прехвърля владението или контрола на стоките на потребителя, без неоправдано забавяне, но не по-късно от 30 дни от сключването на договора. Съгласно § 2 на същата разпоредба когато търговецът не изпълни задължението си да достави стоките в срока, договорен с потребителя, или в рамките на срока в § 1, потребителят изиска от него доставката да бъде извършена в допълнителен срок, съобразен с обстоятелствата. Ако търговецът не достави стоките в този допълнителен срок, потребителят има право да развали договора. Горните разпоредби са транспонирани в законодателството ни чрез разпоредбите на чл.103б от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). В настоящия случай договорът е сключен на 01.09.2025г., като стоката е следвало да бъде доставена до 09.09.2025г. - в изрично уговорения максимален 7-дневен срок след потвърждение на плащането – 02.09.2025г.. След първоначалното неспазване на срока, ищцата е дала възможност за доставка след срока, като съгласно Директивата и чл.103б, ал.2 от ЗЗП срокът за доставка е изтекъл към датата на предявяване на иска - малко повече от една година след виновното неизпълнение. В резултата на това е възникнало правото на ищцата да развали договора на основание чл.87, ал.1 от ЗЗД, което е сторено валидно.

Съгласно чл.103б, ал.5 от ЗЗП при разваляне на договора за продажба търговецът е длъжен да възстанови на потребителя без неоправдано забавяне всички суми, платени по договора.

Ето защо съдът намира предявения иск за основателен, поради което и същия следва да се уважи, а атакуваното решение следва да се потвърди.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателя следва да заплати на въззиваемата страна, направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 230 евро за адвокатско възнаграждение, които не са прекомерни съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото .

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №231 от 24.03.2026г. по гр.д.№3342/2025г. по описа на Районен съд - гр.Шумен.

ОСЪЖДА „БРАНДИС.БГ“ ЕООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Н. С. С. с ЕГН **********, деловодни разноски за въззивната инстанция, в размер на 230 евро.

На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1._______________________

2._______________________

4