Определение № 2092 от 13.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2092 гр. София, 13.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251000501443 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частни жалби с вх. № 123685/12.11.2024 г. и вх. № 46523/14.04.2025 г., подадени от адвокат М. З., като пълномощник на М. И. Ц. от гр. ***, против определение № 16938 от 24.10.2024 г., допълнено с определение № 6190 от 27.03.2025 г., по гр.д. № 5991/2024 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV Е състав, с което е оставена без уважение молбата с правно основание чл. 248, ал.1 от ГПК за изменение на определение № 12755/ 15.08.2021 г. по същото дело в частта за разноските, с искане за осъждане на ответницата Н. Р. П. да заплати на адвокат М. А. З. на основание чл. 38, ал. 1, т.

3 от Закона за адвокатурата остатъка от уговореното с ищеца възнаграждение в размер на 5 600 лева, без включен ДДС - разликата до пълния претендиран размер от 6 000 лева.

Твърденията са, че съдът неправилно определил размера на дължимото по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение като необосновано приел, че сумата от 400 лева е съобразена с фактическата и правна сложност на спора и нормативните изисквания по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изтъква, че макар и въззивното производство да е било прекратено в ранен етап, защитата на въззиваемия е била реализирана посредством адвоката му с подаването на отговор на въззивната жалба по съществото на спора. Затова адвокатското възнаграждение следвало да бъде определено по реда на чл. 7 от наредбата, според който минималния размер бил 12 204.60 лева, поради което и претенцията му в размер на едва 6 000 лева била основателна, тъй като съставлява половината от предвидения минимум и съответствала на процесуалната му ангажираност.Дори възнаграждението да бъдело определено по правилото на чл. 9 от наредбата, ¾ от претендираното възнаграждение от 6 000 лева, без включен ДДС, 1 били равни на 4 500 лева, поради което следвало да му се присъдят поне още 4 100 лева, без включен ДДС.

Молбата към съда е да измени определението в частта за разноските, като увеличи размера на дължимото на основание чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение до пълния претендиран размер от 6 000 лева, без включен ДДС.

Ответницата по частната жалба Н. Р. Б. от гр. *** не е подала отговор в законоустановения срок.

Съдът съобрази следното:

Производството по гр.д. № 5991/2024 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV Е състав е образувано по въззивна жалба с вх. № 25006045/ 1.03.2024 г., подадена от Н. Р.

Б. срещу решение № 20113893 от 22.01.2024 г. по гр.д. № 59749/2020 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 81 състав. В законоустановения срок ответника М. И.

Ц., чрез пълномощника адвокат М. З., подал писмен отговор, в който развил съображения по съществото на спора.

С разпореждане от 25.06.2024 г. съдът оставил въззивната жалба без движение с указания до въззивницата да отстрани установената нередовност. Поради неизпълнение на указанията в определения срок, с определение № 12755 от 15.08.2021 г. въззивната жалба била върната и производството по делото било прекратено. В срока за обжалване на определението адвокат М. З. поискал то да бъде изменено в частта за разноските, като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лева, без включен ДДС, на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА, според уговореното с доверителя му в договора за правна защита и съдействие от 16.05.2024 г.

В отговора на молбата Н. Р. Б. оспорила искането като неоснователно, а в условията на евентуалност - като прекомерно по смисъла на чл. 78, ал.5 от ГПК.

С определение № 16938 от 24.10.2024 г. съдът присъдил на основание чл.9, ал.4 от Наредба № 1 възнаграждение в размер на 400 лева,

3- без включен ДДС, като не се произнесъл в диспозитива относно отхвърлената част от претенцията до пълния претендиран размер.

С определение № 794 от 24.03.2025 г. по ч.гр.д. № 3450/2024 г. на настоящия състав производството, образувано по частната жалба с вх. № 123685/12.11.2024 г., подадена от адвокат М. З., е прекратено и делото е върнато на Софийския градски съд за произнасяне по цялото искане за изменение на определението в частта за разноските.

С определение № 6190 от 27.03.2025 г. на основание чл. 250 от ГПК съдът допълнил 2 определение № 16938 от 24.10.2024 г. като отхвърлил претенцията на адвокат М. А. З. за присъждане на разноски на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА за разликата над сумата 400 лева, без включен ДДС, до пълния претендиран размер от 6 000 лева, без включен ДДС.

Срещу това определение адвокат М. З. подал частна жалба с вх. № 46523/ 14.04.2025 г., която заедно с предходната са предмет на настоящето производство.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав в обхвата на правомощията по чл. 278 от ГПК преценява частните жалби като процесуално допустими - подадени са в установения в закона срок, от повереник на страна в производството, който има правен интерес от обжалването на валиден, допустим и подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на жалбоподателя намира релевираните конкретни оплаквания за неправилност на определението за частично основателни.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата при предоставена безплатна правна помощ на някоя от страните по делото, адвокатското възнаграждение се дължи на процесуалния представител и се определя от съда като размерът му не може да бъде понисък от установения за съответния вид дело в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В конкретния случай въззивното производството е било прекратено поради нередовност на въззивната жалба, предвид което на основание чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника по жалбата се дължат сторените разноски. Според уговореното в договора за правна защита и съдействие той е бил защитаван безплатно, затова на основание чл. 38 от ЗА възнаграждение за извършените от неговия повереник действия се дължи на последния.

Осъщественото от него съдействие към деня на прекратяване на производството се изразило единствено в изготвянето на отговор на въззивната жалба, поради което въззивният съд правилно приел, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи съобразно правилото на чл. 9, ал.1 от наредбата в редакцията й от 4.11.2022 г., действаща към 16.05.2024 г. (денят на сключването на договора за правна защита и съдействие) - 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 400 лева.

Въззивната жалба е срещу решение, постановено във втората фаза на съдебната делба на недвижим имот с пазарна цена 188 865 лева, което означава, че минималният размер по чл.

7, ал.4, вр. с ал. 2 от наредбата е 9 153.45 лева, без включен ДДС (3/4 от 12 204.60 лева). При съобразяване на факта, че пренесения пред въззивния съд правен спор не се отличава с фактическа и правна сложност и основавайки се на принципните съображения, изложени в мотивите на дело С-427/16, дело С-428/16 и дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, следва да се приеме, че и този размер е прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

3

Едновременно с това не може да бъде подминато без нужното внимание вложеното от повереника усилие при изготвянето на защитната теза на неговия доверител, от която личи задълбочено познаване на конкретната правна материя, като в подкрепа на неоснователността на въззивната жалба са изложени добре аргументирани правни доводи.

Затова и определения от въззивния съд размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде преценяван като твърде занижен. В съответствие с изложеното съдът приема, че сумата 1 000 лева, без включен ДДС, съответства адекватно на реално извършения адвокатски труд и фактическата и правна сложност на делото.

Поради несъвпадането на крайните изводи на настоящия състав с тези на въззивния съд определението следва да бъде отменено в частта, с която молбата за изменение на прекратителното определение е отхвърлена за разликата над сумата 400 лева до сумата 1 000 лева, като бъде постановено друго определение, с което ответницата по молбата да бъде осъдена да заплати и сумата 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА, а в останалата част определението да бъде потвърдено.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 16938 от 24.10.2024 г., допълнено с определение № 6190 от 27.03.2025 г., по гр.д. № 5991/2024 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV Е състав в частта, с която молбата за изменение на определение № 12755/ 15.08.2021 г. по същото дело в частта за разноските е оставена без уважение за разликата над сумата 400 лева до размер на сумата 1 000 лева, вместо което ПОСТАНОВИ

ОСЪЖДА Н. Р. Б. от гр. ***, със съдебен адрес гр.София, ул. „Позитано“ № 39, адвокат М.

К., с ЕГН ********** да заплати на М. А. З. от гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, с ЕГН ********** на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата и сумата 600 (шестстотин) лева, без включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 16938 от 24.10.2024 г., допълнено с определение № 6190 от 27.03.2025 г., по гр.д. № 5991/2024 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV Е състав в частта, с която молбата по чл. 248 от ГПК е оставена без уважение за разликата над сумата 1 000 лева до пълния претендиран размер от 6 000 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на Републиката в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5