Решение № 1016 от 27.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1016 гр. София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. Д.А при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. Д.А Административно наказателно дело № 20231110216297 по описа за 2023 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба вх.№ УРИ 433200-54507/26.05.2022г. по описа на ОПП СДВР от Р. Д. М. с ЕГН ********** и адрес в гр. София, ул. „Ген.Гурко“ № 38, вх. Б, ет. 4, срещу Наказателно постановление N 23-4332-007329 от 26.04.2022г. , издадено от началник сектор ОПП към СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания:1. на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и 2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят Р. М., редовно призован не се явява и не се представлява.

Не се явява и процесуалния му представител – адв. П. , без уважителна причина.

В жалбата се излагат възражения за необоснованост на наказателното постановление, като се иска неговата отмяна. и незаконосъобразност

В допълнение към жалбата се излагат допълнителни аргументи за отмяна на обжалването НП и се претендират разноски.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител.

1

СРП, редовно призована не се представлява.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

Жалбата на Р. Д. М. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 23-4332007329 от 26.04.2022г. , издадено от началник сектор ОПП към СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

На 01.03.2022г. около 15:45ч. Р. М. управлявал л.а.''Опел Зафира'' с рег. № СВ 6686 МХ по бул.''Ген.Тотлебен'' в гр.София.

При извършване на маневра ''отклонение вдясно'', същият изгубил контрол над управляваното от него МПС и настъпил сблъсък с л.а. ''Шкода'' с рег. № СВ 1753 РА.

Последният бил оборудван като Такси и управляван от св. А.. В автомобила се водел клиент.След настъпване на произшествието, водачът М., напуснал местопроизшествието с автомобила си , а св. Арсенов подал сигнал на спешен телефон 112.

По подадения от св. Арсов сигнал на място пристигнал АП в състав Стоян Ангелов и Владислав Василев от ОПП СДВР.

Огледът бил извършен в отсъствието на жалбоподателя, но в присъствието на св.

Арсов.

Стоян Ангелов – мл.автоконтрольор в ОПП СДВР съставил протокол за ПТП 1829308/01.03.2022г.

В последствие Р. М. бил призован да се яви в ОПП СДВР, където св.Антон Станилов в присъствието на Цветан Цветков – двамата служители на ОПП СДВР, съставил на Васил Иванов Акт за установяване на административно нарушение № 143634/15.04.2022г.

Контролният орган квалифицирал извършеното от М., като нарушения по чл. 25, ал. 1 и чл.123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП.

Актът бил предявен на М., който го подписал без да изложи възражения.

Такива не постъпили и в законустановения срок

Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление № 23-4332-007329 от 26.04.2022г. , издадено от началник сектор ОПП към СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания:1. на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и 2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП.

От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.

2

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

В настоящия случай съдът счита, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се установяви от приобщените гласни и писмени доказателства по делото.

От писмените доказателства – протокол за ПТП, декларации и пр. , разгледани в съвкупност с показанията на св. Арсов се установи, времето и мястото на процесното ПТП, неговият механизъм, причинените щети от него, участващите в него автомобили, както и поведението на водача на автомобила, който е причинил ПТП , а именно, че след причиняване на ПТП, същият не е спрял и е продължил движението си.

Посочените доказателствени източници, основно показанията на св. Арсов , касателно обсъдените обстоятелства са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира изцяло.

При съставянето на АУАН и при издаване на НП, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени съобразно сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна страна, нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като водач на лек автомобил Опел Зафира с рег. № СВ 6686 МХ не е осъществил достатъчен контрол върху МПС, което управлява, което е довело до сблъсък в лек автомобил Шкода с рег. № СВ 1753 РА, при извършване на маневра отклонение вдясно по пътното платно.

Съдът намира, за неоснователно възражението на жалбоподателя, че това нарушение е било описано в нарушение на изискванията на ЗАНН. Същото е конкретизирано по време и място, описани са всички негови съставомерни признаци и по този начин правото на защита на жалбоподателя е било гарантирано, поради което и съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения.

Неоснователно се явява и възражението за недоказаност на механизма на ПТП. От 3 мястото на увреждането, отразено протокол за ПТП, както и декларацията , представена от св. Арсов, който е и водач на увреденото МПС се установява механизмът на ПТП, именно такъв, каквъвто е описан в атакувания акт

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят след като е причинил процесното ПТП без да спира е напуснал мястото на ПТП.

Такова фактическо обвинение е било повдигнато на жалбоподателя, както със съставения АУАН, така и с процесното НП, а това се установи и от доказателствата по делото. Видно от съдържанието на АУАН и НП, в същите е посочено от фактическа страна, че водачът след ПТП „не остава на местопроизшествието“.

В случая, така описаното нарушение, следва да се квалифицира по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – тъй като водачът е бил длъжен да спре и да установи вредите от ПТП, нещо което той не е сторил.

При така установеното АНО е допуснал нарушение, изразяващо се в неправилно подвеждане на фактите под съответната им правна квалификация.

Посоченото нарушение е отстранимо от съда по реда на чл. 63, ал. 2, вр. ал. 7, т. 1 от ЗАНН,доколкото установената от АНО фактическа обстановка е останала непроменена и жалбоподателят се е защитавал именно по тези факти.

При реализацията на административно-наказателната отговорност, по т. 1 от НП, АНО е наложил административно наказание, което е с абсолютно определен размер, поради което и не може да бъде намалявано от настоящата инстанция.

За нарушението по точка (пункт) 2 от НП, АНО е наложил минимално наказание лишаване от право да управлява МПС, а глобата е била определена в близост до минималния размер, но над него.

Съдът намира, че така определените по вид и размер наказания са съответни на установените по делото смекчващи и отегчаващи вината обстоятелства и ще постигнат целите на наказанието, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.

Съдът не констатира предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН , като взе предвид, че от нарушението по чл. 25 от ЗДвП е било увредено чуждо имущество, което не е възмездено и към момента на съдебното заседание, както и липсата на доказателства за наличието на многобройни или едно изключително смекчаващо вината обстоятелство.

При този изход от делото разноски на жалбоподателя не се дължат , а АНО не е формулирал искане за такива и съдът не дължи произнасяне.

ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1, ал. 2, т. 4 и т. 5 и ал. 7 , т. 1 от ЗАНН съдът,

РЕШИ:

4

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №

22-4332-007329 от26.04.2022 г., издадено от заместник-началника на отдел „Пътна полиция” – СДВР, в частта му, с която на Р. Д. М. е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от такова по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП, в такова по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5