Решение № 1221 от 31.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1221 гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АЛ като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20241110216919 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №24-4332-007108/03.04.2024 г. на началник сектор в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, на С. С. М., с ЕГН **********, на основание чл.175а ал.1 пр.3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 3 000 лв., лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104Б т.2 ЗДвП, както и глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 ЗДвП заа нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП.

Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба, в която се излагат доводи, че М. не е „занасял” автомобила, а още по-малко е имал желанието да показва демонстративно шофиране и/или да използва автомобила за друго, освен за това да го превозва от едно място от друго.

Дори и да е било налице изкарване на МПС-то извън перфектната права за обратен завой, то той не е имал умисъл, респ. налице е случайно деяние, вследствие на измит участък, спецификата на автомобила и младостта и неопитността на водача. Неправилно е реализирана отговорността по чл. 185 от ЗДвП и по чл. 175А ал.1 пр.3 ЗДвП, като двата състава са в конкуренция и единият следва да „погълне” другия, респ. по чл. 185 от ЗДвП следва да отпадне. Липсват събрани доказателства относно целта на движението на автомобила в конкретния ден и час от административнонаказващия орган, респ. липсва субективната страна на нарушението по чл. 175а ал.1 пр.3 ЗДвП.

1

В с.з. жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Б.-САК, който излага доводи, че е налице разминаване в датата, посочена в заключението на назначената СТЕ, като не може да се установи кога точно е направен записа от видеорегистратора на автомобила на свидетеля. Предлага на съда да отмени НП, претендира адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща процесуален представител, но в подробни писмени бележки от юрисконсулт Михайлова излага доводи за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да потвърди като правилно и законосъобразно НП, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в законоустановения преклузивен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

ОПП-СДВР се е самосезирала след преглед на видеоклип, качен в социалната мрежа Facebook група „Лудостта по пътищата на България. Нека я спрем заедно” от потребител – свидетелят Д. Д. С.. Последният предоставил на контролните органи запис от видеорегистратор, монтиран в автомобил, дал писмени сведения, била изготвена докладна записка /л.22 от делото/. Като ВД бил приобщен записа от видеорегистратора на автомобила на свидетеля.

Свидетелят Е. К. А. заемащ длъжността мл. автоконтрольор в ОППСДВР на

26.03.2024 г. съставил на жалбоподателя

АУАН

№GA1198275/26.03.2024 г. за това, че на 20.03.2024 г. около 16:40 часа, в гр.

София по ул.”Никола Габровски” с посока на движение от ул. „Тинтява” към ул.”Стоян Михайловски”, управлява л.а. БМВ 320 Д с рег.№СВ 1962 ВЕ, собственост на фирма "КМ ИНТЕРАУТО" ЕООД и на автобусна спирка ПК Диана на МГТ, извършва маневра обратен завой при наличие на пътна маркировка "M2" (двойна непрекъсната линия), като преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване и форсиране на двигателя довеждайки 2 го до загуба на сцепление на гумите с пътя,като с това си действие,водачът създава опасност за останалите участници в движението и пътната инфраструктура.

На същата дата – 26.03.2024 г. на жалбоподателя бил съставен и Протокол по чл.65 ал.2 ЗМВР.

По делото се установява, че лекият автомобил БМВ 320 Д с рег.№СВ 1962 ВЕ е собственост на фирма "КМ ИНТЕРАУТО" ЕООД, занимаваща се продажба и отдаване под наем на автомобили. Управителят на дружеството в сведение /л.12 от делото/ заявил, че предоставил автомобила именно на жалбоподателя още на дата 07.03.2024 г., като дал на контролните органи ксерокопия на лична карта и СУМПС на жалбоподателя.

Жалбоподателят се възползвал от правото си по чл.44 ал.2 ЗАНН и подал писмено възражение срещу съставения акт с оплаквания, идентични с тези в жалбата.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакувананото наказателно постановление.

Съдът с разпореждане от 20.12.2024 г. е назначил по делото СТЕ на запис от видеорегистратор, изпълнена от вещото лице Н. К..

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

По т.1 - нарушение по чл.104Б т.2 ЗДвП:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – описани са нарушенията и обстоятелствата, при които те са извършени, посочени са дата и място на извършване на деянията, както и нарушените законови разпоредби и нормите, въз основа на които са определени санкциите.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на 3 процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.

По делото са изслушани показанията на свидетеля-очевидец Д. Д. С., като в разпита си на дата 12.02.2025 г. същият е категоричен, че: “станах очевидец на дрифтене от водач, като датата беше 20.03.2024 г. след 16.30 часа. Аз управлявах лек автомобил Мерцедес по ул. „Никола Габровски“ в гр.София. Видях водач на лек автомобил БМВ, който от спирката на обществен транспорт, направи обратен завой на двойна непрекъсната линия, като едновременно с това правеше дрифт с автомобила. Наясно съм какво е дрифт, ясно се виждаше, че се превъртат гумите на автомобила и се чуваш характерния за това шум. Нямаше как да не го забележа, защото водачът мина на милиметри от моя автомобил, направо щеше да ме удари.

Не помня дали на спирката имаше хора, възможно е да е имало. Аз се движех в посока към бул. Симеоновско шосе. Моят автомобил има монтиран видеорегистратор, който засне случилото се. Аз качих водача в социалните мрежи, ако не се лъжа във Фейсбук, за да покажа какво е поведението му на пътя. След това ми се обадиха от ОПП-СДВР и ме поканиха да отида на място и да им предам запис, както и да попълня сведение.“.

Съдът приема, че свидетелят С. на процесната дата и място непосредствено и лично е възприел поведението на жалбоподателя. Без значение е, че заключението на назнаената СТЕ не дава отговор кога е заснет клипа, свален от видеорегистратора на автомобила на този свидетел, който показва дата 07.03.2024 г., но тя не може да се сита за меродавна, според експерта, то като показва единствено настроеното време на видеорегистратора, но не и действителното такова. Напълно достатъчни за да бъде ангажиранана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл.104Б т.2 ЗДвП са показанията на свидетеля-очевидец С..

Неснователни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че М. не е изменял посоката на движение на автомобила, не е поднасял, не е извършвал някакви необичайни маневри, не е превъртал гуми.

Свидетелят С. е въпзприел поведението на жалбоподателя и и звуково /шум от форсиране на двигателя/ и зрително /поднасяне на задницата на автомобила/, като вниманието му е било изострено и поради факта, че жалбоподателят 4 управлявайки по този начин е изгубил контрол над автомобира и е преминал на сантиметри от автомобила на свидетеля /”нямаше как да не го забележа, защото водачът мина на милиметри от моя автомобил, направо щеше да ме удари”.

Този свидетел утановява действия на водача, известни като „дрифт”, които са различили по специфичния шум и характерното движение на автомобила, а именно поднасяне на задната част на автомобила като водачът рязко подава газ. Соколов е категоричен в описване на поведението на жалбоподателя, поради което съдът приема, че този „дриф” е било целенасочено извършван от него. Няма какито и да било доказателства за наличие на технически проблем с автомобила на жалбоподателя, нито пък той е заявил такива в хода на производството пред наказващия орган или съда.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните гласни и писмени доказателства, и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля Д.

Д. С., писмени – докладна записка, протокол за предупреждение, справка за собственост на МПС, сведение от управителя на дружеството-собственик на лекия автомобил, справка-картон на водача, заповеди за компетентност.

Съдебният състав кредитира цитираната доказателствена съвкупност, намирайки приобщените доказателствени източници за относими, обективни и допринасящи за правилното изясняване на фактическата обстановка.

Обстоятелствата, касаещи времето и мястото на процесните събития, се установяват еднопосочно посредством показанията на свидетеля Д. Д. С., чиито показания са последователни, обстоятелствени и логически издържани, без данни за заинтересованост, предвид което съдебният състав ги кредитира в цялост.

Показанията на актосъставителя Е. К. А. не изясняват съставомерни обстоятелства, поради факта, че същият не е очевидец на нарушенията.

Неоснователни са релевираните доводи за несъответствие между описанието на нарушението в АУАН и НП. Всички действия на водачите, които не са насочени към превоз на пътници и товари, чрез пътно превозно средство, т.е., когато управлението му се извършва не с тази цел, са съставомерни по смисъла на чл. 175а ал. 1 ЗДвП. Описаното поведение на водача: „не използва пътя по предназначение, като хлъзга автомобила /дрифт/” 5 удовлетворява изискването на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН и не съвпада с посочената от законодателя по чл. 104б т. 2 ЗДвП – да използва пътищата, отворени за обществено ползване в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Според съда е достатъчно да се опише как е управляван автомобилът и при какви обстоятелства, като в тази връзка, посочването в АУАН, че водачът:

„използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на пътници и товари – извършва дрифт” - не противоречи на правната квалификация. Това описание е достатъчно да разбере жалбоподателя какво нарушение му е вменено и да гарантира правото му на защита. В случая както в АУАН, така и в НП, ясно са описани всички елементи от състава на нарушението.

Разпоредбата на чл. 104б т. 2 ЗДвП регламентира забрана за водач на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Т.е., всеки правоспособен водач е длъжен да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, използвайки ги единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за целта места.

Обстоятелството, че в закона не се съдържа легална дефиниция досежно ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари, като законодателна техника предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза, както в случая, доколкото, посочвайки като нарушена разпоредбата на, актосъставителят и наказващият орган ясно са описали в обстоятелствената частта на АУАН и НП всички елементи от обективната страна на нарушението.

В конкретния случая, боравейки със системите на автомобила – жалбоподателят е постигнал ефект на дрифта, /хлъзгане на автомобила, като се загубва сцеплението на задните гуми/, който ефект не би могъл да настъпи при нормалното управление на МПС. Възраженията в обратна насока са неоснователни.