Решение № 50 от 06.04.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. К., 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20251850200183 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на М. С. С., ЕГН **********, подадена чрез адвокат Я.

С.-А., против Наказателно постановление № 9460 от 09.07.2025 г., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С., с което на основание чл. 53, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата му е наложено административно наказание – глоба в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”, пр. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б.

„в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от Наредба № 11 от 2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и тежки ППС.

Иска отмяна на НП, а алтернативно иска намаляване на размера на наложената глоба.

Твърди, че навсякъде в АУАН и НП се говори за тежко ППС, докато чл. 8, ал. 1 от Наредбата се отнася само до извънгабаритни ППС. Твърди, че не е уточнено дали ППС е със или без пневматично/признато за еквивалентно на такова окачване. Твърди санкциониране на жалбоподателя за управление на тежко ППС, а не са липса на разрешително за превишаване на максимално допустимите норми. Твърди, че предвид характера на товара – насипен, а по същество делим не е необходимо разрешение за специално ползване на пътя.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява. Представлява се от упълномощения представител, който поддържа жалбата и иска прилагане и на разрешението по ТП № 2/25 на ВКС и ВАС по ТД № 5/2023 г.

Въззиваемата страна – Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С. не изпраща 1 представител. Писмено, в хода на производството, е представено становище, с което иска оставяне на жалбата без уважение. Изтъква законосъобразния характер както на осъществената процедура, така и на по същество основателността на санкционирането на жалбоподателя. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП.

Спазен е законоустановения срок - четиринадесетдневен по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на 18.08.2025 г. /видно от приложената обратна разписка, в която е идентифициран номера на НП и името на жалбоподателя като получател на пратката/, докато жалбата е заведена в регистратура на съда на 02.09.2025 г. по поща с клеймо от 27.08.2025 г., тоест в цитирания срок.

По същество е неосновотелна.

Обжалваното НП е издадено на основание АУАН бланков № 0010856, съставен на 12.06.2025 г. срещу жалбоподателя за това, че на същата дата около 13.34 часа на път II-81, км. 24 м. в посока гр. К. - гр. Г., извършва превоз на товар – трошен камък, с МПС с четири оси, марка „Ман“, с две управляеми оси, peг. № СВ **** АЕ, като при проверката е направено измерване с ел. везна PW-10 № 0200007 и ролетка № 1304/2318 /5м/ и е установено надвишаване на максимално допустими норми по Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ – при измерено разстояние от 1.40 метра между осите на двойната задвижваща ос, сумата от натоварването на двойната задвижваща ос е 27 950 кг. при максимално допустимо 19 000кг. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от цитираната наредба, като превишението е 8.950 тона.

Посочено е в обстоятелствената част на АУАН, че ППС е тежко.

Посочено е също така, че водача не представя разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата, съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата.

Посочено е в АУАН също така, че са иззети копия от талон на ППС, кантарна бележка и е приложена разписка за връчване на АУАН и протокол за измерване.

Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 1, т. 5 б. „в“ и чл. 8, ал. 1 от Наредбата.

Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя.

Идентично като обстоятелства и правна квалификация е описано нарушението и в обжалваното наказателно постановление, в което е посочено, че се издава на основание цитирания АУАН.

С обжалваното НП на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП - “Глоба” в размер на 2 500 лев.

От приобщените писмени доказателства - НП, АУАН, разписка, копия от кантарна бележка, СРМПС, Заповед № РД-11-1560/02.05.2025 г., Заповед № РД – 11-97/29.01.2025 г., 2 сертификат за одобрен тип на ел. везна PW-10 № К0200007, заявление за проверка от 09.06.2025 г. за последваща периодична проверка на ел. везна PW-10 № К0200007, копие от снимка на стикери, декларация за съответствие на ролетка № 1304/2318 /5м/, справка от БИМ, се установи, че на 12.06.2025 г. жалбоподателят е управлявал МПС „Ман“, с две управляеми оси, peг. № СВ **** АЕ по второкласен път II-81 в района на 24 км с посока от гр. К. към гр. С., когато е бил спрян за проверка от Е.Л.С. и М.И.Н., и двамата служители на АПИ, като първият е гл. инспектор при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при А“ПИ“. Автомобилът е бил натоварен с насипен товар – трошен камък, като с технически средства - ел. везна PW-10 № К 0200007 и ролетка № 1304/2318/5м., е извършено измерване както на натоварването на двойната задвижваща ос, така и на разстоянието между двете оси от тази част на ПС, при което е установено, че общото натоварване на двойната задвижваща ос при разстояние между осите от 1.4 метра е в общ размер на 27.950 тона.

Към момента на проверката жалбоподателя не е представил издадено разрешително за специално ползване на пътищата, издавано по реда на раздел IV от наредбата, след като допустимото натоварване двойната ос на МПС-то е в размер на 19 тона съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от наредбата.

На жалбоподателя е съставен цитирания АУАН, връчен му е препис, което е удостоверено от нарочна разписка за това, като е разпечатан и отчет от фискалната памет на електронната везна за извършеното измерване, в който е отбелязано натоварването н всяка от измерените оси на автомобила, отбелязан е регистрационният номер на автомобила и подпис на водача.

Използваните технически средства - ел. везна PW-10 № К0200007 и ролетка № 1304/2318 /5м. са одобрен тип средства за измерване, конкретно електронната везна е одобрен тип от органите за сертифициране на страната производител - Чехия, отбелязано е извършване на последваща проверка, - последна на 20.06.2022 г., за което е поставен знак върху везната. Съгласно правилата в ЕС сертификата за одобрен тип средство за измерване е валиден в страните членки. По отношение на използваната ролетка е налице по различен режим на одобрението й, а именно наличие на декларация от страна на производителя, който е от ЕС, каквато е представена. Предвид това съдът намира, че по надлежен ред и с надлежни технически средства са установени разстояние между оси и натоварване, които са съществени белези на описаното нарушение.

При тези факти, които не се оспорват от жалбоподателя, и които са установени без противоречия от приложените писмени доказателства - АУАН, НП, кантарна бележка и останалите цитирани по-горе съдът намира, че основателно и законосъобразно е ангажирана отговорността му за извършено нарушение.

От обективна страна жалбоподателя е управлявал на 04.10.2022 г. състав от МПС, като натоварването на двойната задвижваща ос надхвърля максимално разрешеното с посочените конкретни разпоредби на Наредба № 11 за движение по пътищата, съответно му е наложена санкция на основание разпоредби от Закона за пътищата, след като е използвал 3 пътя по начин, представляващ специално използване на пътищата и не е разполагал с изрично разрешение за това. Жалбоподателя е използвал конкретния пътен участък извън основното предназначение на пътищата - превоз на пътници и товари, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗП. Извън това основно предназначение законът предвижда и специално ползване на пътищата, което понятие има легално определение – 1, т. 8 от ДР на ЗП - "Специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя.“

Осъществяването на дейности част от включените обхвата на това понятие се извършва след издаване на разрешение от собственика на пътя – държава, или община, като изрично чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП установява забрана за осъществяване на дейност по специално използване на пътищата, в техния обхват и строителна линия, без разрешение, като изчерпателно са изброени тези дейности, част от които е движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.

Доколкото жалбоподателят не е притежавал издадено разрешение за осъществяване на тази дейност е налице осъществяване от обективна страна на нарушение на цитираната разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, в какъвто смисъл няма неяснота – санкционирането е за осъществяване на превоз без изрично разрешение за такъв вид ползване на пътя.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено, след като формалния характер на нарушението /без да е предвидено настъпване на конкретни вредни последици/ се изразява в съзнание и представи у жалбоподателя, че управляваното от него ППС е натоварено с товар, надхвърлящ като тегло максимално допустимото – видно е от кантарната бележка представена от жалбоподателя. Без съмнение жалбоподателят е бил длъжен и да знае разпоредбите на закона за пътищата, и подзаконовия нормативен акт – Наредба № 11, установяващи както конкретните максимални стойности на натоварването на състава от ППС, така и изискването за издаване на изрично разрешение при използване на пътя от ППС, надхвърлящо тези максимални размери, а принципно водачът на всяко едно ППС носи отговорност и за съответствието на товара и теглото му с изискванията на закона.

При преценка на съставения АУАН и обжалваното НП съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на процедурните правила по ЗАНН. Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от лица, оправомощени за тази дейност, с която поименно са изброени лицата, включително и актосъставителя с допълнителна заповед, в качеството му на служител на в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, съответно на основание чл. 56, ал. 2, т. 1 от Закона за пътищата това лице има право да съставя актове за установяване на административни нарушения. Правомощието на лицето В.Б.А. да издава 4

НП /чл. 56, ал. 3, т. 1 от ЗП/, е предоставено от председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура”, съгласно представената изрична заповед за това.

Налице са и доказателства за сертификати на ниво ЕС за използваните от контролните органи технически средства, които, съгласно чл. 1а, ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол - „Средствата за измерване с ЕИО одобрен тип и извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара на Европейския съюз (ЕС) или на Европейското икономическо пространство, или на Турция, подлежат само на последващ контрол по реда на наредбата“, а конкретно за използваната електронна везна тип PW-10 № К0200007 са налице и цитирани по-горе доказателства за извършване на такава през месец юни 2025 г. – заявка и справка от БИМ.

Макар и в случая да е налице общо претоварване на състава – над 40 тона санкционирането за общо претоварване се извършва при измерване на цялото ППС с един кантар – чл. 38, ал. 3 от наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, с каквато възможност не разполагат служителите на АПИ при осъществяваните проверки по пътищата. В този смисъл следва да се отбележи, че чл. 6 от Наредбата съдържа общи разпоредби за тегло на автомобилите и такива без пневматично окачване, докато чл. 7 определя максимално допустимото натоварване на ос, което е измерено от служителите на АПИ.