Решение № 117 от 20.05.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Враца, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20221400500148 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Н. Я. И., ЕГН ********** от гр.Враца, чрез адв. Л. В. АК-Враца, против решение № 124/08.03.2022г., постановено по гр. дело № 96/2022г. на Районен съд - Враца, в неговата цялост, с което са отхвърлени предявените от Н. Я. И. срещу Областна дирекция на МВР гр. Враца искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 369з-2663 от 15.11.2021г. на Директора на ОД на МВР Враца, за незаконно и неговата отмяна, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „***” в група „Регистрация и отчет на ППС, собствениците им и водачи” от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Враца, както и по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 6 259.60 лева, представляваща обезщетение за вредите от оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 09.12.2021 г. - 18.05.2022 г., като неоснователни.

Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Поддържа, че в т. 2 на сключения между страните трудов договор от 24.04.2020г. работодателят не е конкретизирал неговия срок, а като основание за неговата срочност са посочени само две министерски заповеди, с които е утвърден допълнителния щат към ОД на МВР и длъжността, заемана от нея, за период до 14.11.2020г., и не е цитирана, а и няма как да бъде, Заповед № MЗ 8121К-10369/05.11.2020г., с която се утвърждава допълнителен щат за още една година, до 14.11.2021г., тъй като тази заповед е издадена седем месеца след възникване на трудовото правоотношение. Посочва, че с тази 1 заповед не се допълват или изменят цитираните в трудовия договор министерски заповеди, не й е връчена, поради което същата няма отношение към съществуването, изменението и прекратяването на трудовия договор с нея. Поради това счита, че ако се приеме, че договорът е срочен, то срокът му, видно от самото съдържание на трудовия договор и тълкувайки Заповед № 8121-4286/02.03.2020г., е до 14.11.2020г., а не до 14.11.2021г. и за да бъде продължен срокът на договора след тази дата, страните следва да сключат допълнително споразумение. Изтъква, че Заповед № 8121 К-10369/05.11.2020 г. не изменя и не допълва Заповед № 8121-4286/02.03.2020г., продължавайки посочения в последната срок, поради което двете заповеди са напълно самостоятелни и независими една от друга. Счита, че трудовият й договор, сключен за срока на утвърдения щат до 14.11.2020г., след изтичане на този срок, се е превърнал в безсрочен, в резултат на отмяната на предходното й уволнение и на основание чл. 69 КТ, тъй като е продължила да работи за периода от възстановяването си на работа /22.06.2021 г./ до процесното уволнение /15.11.2021г./.

Твърди, че изискването на параграф 1, т.8 от ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор, е задължително, а в трудовия й договор липсват подобен законов текст и основания. Поддържа, че със Заповед № 369з-1398/22.06.2021г. работодателят не е продължил срока на договора за още една година - до 14.11.2021г., тъй като срокът може да бъде продължен, преди да е изтекъл, т.е. преди 14.11.2020г., и единствено чрез подписване на допълнително споразумение към трудовия договор по реда на чл.119 КТ, а в настоящия случай този срок е изтекъл и между страните няма подписано допълнително споразумение за удължаване срока на договора с една година - до 14.11.2021г. На следващо място изразява съмнение, че и след постановяване на съдебното решение допълнителния щат към ОД на МВР, включително и длъжността, заемана от нея, продължава да съществува, поради което срокът по трудовия договор е автоматично продължен за периода след 14.11.2021г., с друга министерска заповед, издадена след Заповед № 8121K-10369/05.11.2020г., и прекратяването на договора преди изтичане на продължения срок е незаконосъобразно. Наред с това твърди, че след извършеното уволнение, за периода от 09.12.2021 г. до момента на подаване на въззивната жалба в съда, е безработна, като до изтичане на шестмесечния срок, предвиден за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, е напълно вероятно да не успее да си намери работа.

Моли съда да отмени обжалваното решение на районния съд и постанови друго, с което уважи предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ и отмени като незаконосъобразна Заповед № 369з-2663/15.11.2021г. на Директора на ОД на МВР - Враца, с която е прекратен трудовия й договор, да я възстанови на длъжността, която е заемала преди уволнението и да осъди ответната Дирекция да й заплати обезщетение за принудителна безработица в размер 6 259.60 лв. за периода от 09.12.2021 г. до 18.05.2022г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на иска в съда до окончателното изплащане, като й присъди съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции, както и адвокатски хонорар пред въззивния съд, в хипотезата на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3, пр. второ от ЗА.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Областна дирекция на МВР Враца, чрез юрк. Д. П., е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба и счита обжалваното решение за допустимо, правилно и законосъобразно.

Твърди, че Заповед peг. № 369з-1395/22.06.2021 г. е била предмет на обжалване относно признаването й за възникнало срочно или безсрочно трудово правоотношение и с решение № 29 от 18.02.2022 г. на Окръжен съд - Враца по въззивно гражданско дело № 550/2021 г. съдът е постановил срочността на правоотношението, поради което обжалването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение следва да се съобрази с влязлото в сила решение. Посочва, че характера на възникналото трудово правоотношение не може да 2 бъде предмет на настоящия правен спор, с оглед нормите на чл. 297 и чл.299, ал.1 от ГПК.

Поддържа, че прекратяването на трудовото правоотношение, извършено със Заповед № 369з-2663/15.11.2021 г. е прекратяване на срочно трудово правоотношение с оглед изтичане на предвидения срок. Счита, че заповедта не страда от пороци и процедурата относно издаване и връчването й е спазена, поради което моли да я потвърди, като приеме исковете за неоснователни. Счита също за неоснователно отправеното искане за заплащане на обезщетение за оставане на ищцата без работа за периода от 09.12.2021 г. до 18.05.2021 г. и законната лихва, относима към размера на обезщетението.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на атакуваното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред първоинстанционния съд въззивницата е предявила обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ против ОД на МВР - Враца за признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна, за възстановяването й на предишната работа, както и за заплащане на обезщетение да периода, в който е останала без работа.

В исковата молба се твърди, че на 24.04.2020г. страните сключили трудов договор № 369р-7147, по силата на който Н.И. е назначена на длъжност „***“ в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства, собствениците им и водачи“ от сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ на допълнителния щат на Областна дирекция на МВР - Враца, утвърден с MЗ рег. № 8121 К - 16518/ 04.11.2019г., изм. и доп. с MЗ № 8121К-4286/02.03.2020г., код по НКПД 3513 3003, за изпълнение на функции и задачи, съгласно специфичната длъжностна характеристика. Трудовият договор е сключен на основание чл. 68, ал.1, т.1, чл. 70 и чл. 119 от КТ и чл. 159, ал.2 от ЗМВР, като в т. 2 от договора е посочено, че същият се сключва за определен срок, считано от 24.04.2020г., какъвто срок не е посочен и не е определен. Страните са договорили основно месечно трудово възнаграждение 770 лв. и добавка за работа в МВР 5 % от заплатата за длъжността.

Поддържа се, че със Заповед № 369з - 2273 от 16.11.2020 г. на Директора на ОД на МВР Враца е прекратено трудовото й правоотношение, на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ - по взаимно съгласие. С влязло в законна сила Решение № 260123/10.05.2021г. по в. гр. д. № 160 по описа за 2021г., Окръжен съд - Враца е отменил тази заповед и е възстановил Н.И. на заеманата преди уволнението длъжност. В изпълнение на съдебното решение, със Заповед № 369з-1398/22.06.2021г. работодателят е възстановил ищцата на заеманата длъжност, като е посочил срок на действие на трудовия договор - до 14.11.2021 г. Твърди се, че на 18.11.2021г. трудовото правоотношение отново е прекратено със Заповед № 2663 от 15.11.2021г. на Директора на ОД на МВР - Враца. Ищцата счита, че извършеното с тази заповед уволнение е незаконосъобразно и неправилно, тъй като сключеният между страните трудов договор бил безсрочен, като извежда този извод от т.2 от договора, в който единствено е написано, че се сключва за определен срок, считано от 24.04.2020г., без да е посочен срок или крайна дата - 14.11.2021 г. и без да е възможно такъв да бъде определен.

3

Твърди се също, че към деня на подписване на трудовия договор, ищцата не е била запозната със съдържанието на цитираните в т. 1 от договора министерски заповеди, нито с посочените в тях срокове на поддържане на допълнителния щат, тъй като не са й връчени по надлежния ред, срещу подпис; че никъде в трудовия договор няма препращане, че същият се сключва за срок до 14.11.2021 г., а са посочени изрично правните основания по чл.68, ал.1, т.1 от КТ - срочен трудов договор за определен срок и чл.70 от КТ - срок на изпитване, както и че длъжността е по допълнителния щат на ОД на МВР - Враца, утвърден с MЗ рег. № 8121 К - 16518/04.11.2019 г. изм. и доп. с MЗ № 8121 К -4286 / 02.03.2020г. Поддържа се, че Заповед № 8121 К-10369/05.11.2020 г., издадена седем месеца след подписване на трудовия договор, няма никакво отношение към предходните две заповеди, доколкото не ги отменя, допълва или изменя, както и че не е запозната със съдържанието й, тъй като не й е връчена по надлежния ред, срещу подпис. Посочва се, че за първи път в процесната заповед от 22.06.2021г. работодателят е посочил краен срок на договора и причините, налагащи и обуславящи неговата срочност - основания - чл.68, ал.1, т.1 вр. ал.4 вр. пар.1, т.8 от ДР от КТ. Изтъква се обстоятелствено, че не са били налице условията, при които може да се уговаря определен срок по чл. 68 КТ, нито хипотезите по чл.68, ал.3 и ал.4 КТ, поради което трудовият договор е сключен в нарушение на посочените императивни норми и съгласно чл.68, ал.5 КТ се счита за сключен за неопределено време. Навеждат се и доводи в исковата молба, че дори и да се приеме, че трудовият договор е сключен в съответствие с изискванията на закона, то по силата на чл.69 КТ сключеният до 14.11.2020г. срочен трудов договор се е превърнал в безсрочен, тъй като след възстановяването на ищцата на работа тя е продължила да работи без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е била свободна. Твърди се също, че с издадената Заповед № 369з-1398/22.06.2021г. работодателят не е продължил срока на договора за още една година, до 14.11.2021 г., тъй като той е бил изтекъл и не е било подписано допълнително споразумение към трудовия договор по реда на чл.119 КТ. Поддържа се, че от 09.12.2022г. ищцата е останала без работа, поради уволнението, поради което претендира и обезщетение за оставане без работа. По изложените съображения се иска от съда да признае за незаконно и отмени уволнението на Н. Я. И., извършено със Заповед № 369з-2663 от 10.05.2021г. на Директора на ОД на МВР – Враца, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да осъди ответната дирекция, на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ, да й заплати сумата 4 000 лв. обезщетение за оставане без работа за периода от 09.12.2021г. до 18.05.2022г., ведно със законната лихва, считано от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане, като претендира и разноски.