Определение № 346 от 03.08.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 346 гр. Смолян, 03.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500295 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.413,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 5580/03.07.2026г. от „С. К.“ ООД с ЕИК ******* чрез пълномощника му адв.Х. М. срещу Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1091/24.06.2026г. по ч.гр.д.№ 1389/2026г. по описа на Районен съд-Смолян, в частта й за разноските за адвокатско възнаграждение. Твърди, че същото не е дължимо, тъй като заявителят е упражнил процесуалните си права при очевидна злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 ГПК. Твърди се, че претендираното със подаденото заявление връщане на суми поради недействителност на договори за кредит, сключени между страните са поискани и с депозирана искова молба с напълно идентични аргументи, каквито са изложени и в заявленията за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано гр. д. № 14862/2025 г. на Районен съд- гр. П.. Сочи се, че трите производства се отнасят до различен договор за кредит, но във всяко отделно производство се оспорва една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Така ищецът злоупотребява с формалното си право да инициира отделни производства по различните договори с една единствена цел да се генерират разноски по две отделни производства и така да се увреди другата страна като в нейна тежест се възложи заплащането на разноски в прекомерен размер.

Съгласно съдебна практика съдът е длъжен служебно да следи дали извършваните пред него процесуални действия отговарят на правилото за добросъвестност, която страните си дължат по силата на чл. 3 от ГПК, като при установяване на поведение, несъобразено с това правило, съдът не следва да уважава неоснователните искания на страните, а да ги дисциплинира със средствата на ГПК, както и да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право. Присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204.50 евро се явяват прекомерни съобразно действителната фактическа и правна сложност по делото, като заявителят е подал бланкетно заявление по чл. 410 ГПК по образец. Моли да бъде отменена заповедта в частта й за разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 204.50 евро.В условията на евентуалност моли да бъде значително намалено претендираното възнаграждение.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от С. Р. Н., чрез пълномощника му мл.

1 адвокат Т. Д., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че не са налице основания за изменение на заповедта в частта за разноските . След като заявлението е уважено законна последица е и присъждне на разноски на заявителя, който е бил защитаван от процесуалния представител мл.адвокат Т. Д. от АК - П., въз основа на приложено пълномощно и договор за правна зашита и съдействие, с който е уговорена защита при условията на чл. 38 ал.1. т.2 от ЗА. Неоснователни са твърденията, че заявителят нямал възможност да извърши плащане по извънсъдебен начин, доколкото претендираните суми са по неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, като дружеството е имало една година да възстанови заплатените суми или въобще да не изисква и плащане по тези неравноправни клаузи от договора.Неоснователно е и твърдението, че по всички договори претенцията следва да се предяви в едно производство, тъй като спорното материално право е различно по различните договори, както е различен и юридическия факт, от който произтича претенцията. Неоснователни са възраженията и за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждения, тъй като представителите на длъжника претендират заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 168,73 евро по идентични дела за издаване на заповед за изпълнение, придвид факта, че юрисконсулта е назначен на трудово правоотношение и това е част от задълженията му, както и да определя размер на възнаграждение, което съда трябва да определи, за което прилага заповед за изпълнение със заявител „С. К.“ ООД.

По настоящето дело не е представен договор за правна защита, поради което не може да се установи какво възнаграждение е получил процесуалния представител на длъжника. В случая съдебния състав се е съобразил с Решение от 25.01.2024г. по село С-438/22 на СЕС, както и с практиката на ВКС, според която Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа има ориентиращ характер при определяне на адвокатското възнаграждение, но не забранява съда да присъжда възнаграждения предвидени в нея. Съгласно чл.78,ал. 5. изр. 2 и 3 от ГПК при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от ЗА и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36. ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера па заплатеното възнаграждение па адвоката на насрещната страна , като в настоящия случай длъжника по издадената заповед за изпълнение не е доказал плащане на по ниско възнаграждение от присъденото от съда. Длъжникът не е обосновал твърдението си за прекомерност, нито е приложил доказателство, че е заплатил по - ниско възнаграждение за адвокат.

Моли частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Междувременно с писмо вх.№ 3576/31.07.2026г. районният съд е уведомил Окръжен съдСмолян, че по ч.гр.д.№ 1389/2026г. по което от длъжник а“С. К.“ ООД е постъпила настоящата частна жалба е постъпило в срок и възражение по чл.414а от ГПК с възражение по чл.414а,ал.3 за недължимост на разноските, което се администрира.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок, но е преждевременно администрирана, поради което е недопустима към настоящия момент и производството по делото ще следва да бъде прекратено и делото върнато на Районен съд-Смолян, на същия състав за администриране и произнасянене по реда на чл.414а,ал.5, изр.ІІ от ГПК по възраженията за плащане по чл.414а ГПК, включително и относно дължимостта на разноските за адвокатско възнаграждение.

В случая Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1091/24.06.2026г. по ч.гр.д.№ 1389/2026г. по описа на Районен съд-Смолян е съобщена на длъжника на 29.06.2026г. На 2

03.07.2026г. същият е подал настоящата частна жалба, с която обжалва заповедта по реда на чл.413,ал.1 от ГПК , в частта й за разноските.

Съгласно чл.414а, ал.1 от ГПК длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8, може да възрази срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя. Съгласно ал. 3 ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството.

В настоящия случай е налице именно тази хипотеза-длъжникът е платил изцяло задължението и дължимата държавна такса и е направил възражение за недължимост на задължението за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 414а, ал. 5 от ГПК, ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските. Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище.

В случаите на подадено възражение по чл. 414а от ГПК, заповедният съд следва да се произнесе по възражението и становището от заявителя, както и да преразгледа отново въпроса за отговорността за разноски, ако е налице спор за тяхната дължимост, но липсва спор относно вземането, каквато е процесната хипотеза. Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, когато е подадена частна жалба по чл. 413 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, тя не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК. В тази връзка са приложими постановките на т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, за това кога жалбата подлежи на администриране до по-горестоящия съд и предпоставките за нейното разглеждане, което във всички случаи предполага наличието на заповед.

Поради това настоящият съдебен състав намира, че частната жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК на длъжника е изпратена преждевременно, тъй като нейното администриране и разглеждане е поставено в зависимост от резултата от произнасянето на заповедния съд по чл. 414а, ал. 5 ГПК.

Това налага частната жалба да бъде оставена без разглеждане като преждевременно администрирана и изпратена на Окръжен съд, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за администриране и произнасяне по възражението за плащане по чл. 414а ГПК включително и относно дължимостта на разноските за адвокатско възнаграждение. Едва след това произнасяне от РС-Смолян, частната жалба против заповедта за изпълнението, в частта й относно разноските, следва да се администрира и изпрати на Окръжен съд-Смолян който отново следва да постави на преценка въпроса за нейната допустимост, включително и правния интерес от подаването й.в Този смисъл е и съдебната практика Определение № 350/04.02.2026г. по ч.гр.д.№ 3407/2025г. на САС.

Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като преждевременно администрирана и изпратена на Окръжен съд-Смолян частна жалба с вх.№ 5580/03.07.2026г., депозирана от „С. К.“ ООД с ЕИК ******* чрез пълномощника му адв.Х. М. срещу Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1091/24.06.2026г. по ч.гр.д.№ 1389/2026г. по описа на Районен съд-Смолян, в частта й за разноските за адвокатско възнаграждение.

3

ВРЪЩА делото на Районен съд –Смолян, на същия състав за администриране и произнасяне по реда на чл.414а,ал.5, изр.ІІ от ГПК по възраженията за плащане по чл.414а ГПК, включително и относно дължимостта на разноските за адвокатско възнаграждение.

СЛЕД произнасяне на Районен съд –Смолян по реда на чл.414а ГПК делото да се изпрати на Окръжен съд-Смолян за произнасяне по частната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4