Решение № 12546 от 24.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 53510/2025
- Вид
- Решение № 12546
- Подписан
- 24.06.2026
- Състав
- ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.411 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 12546 гр. София, 24.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110153510 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са при условията на обективно съединение осъдителни искове с правна квалификация по чл.411 КЗ и чл. 86 ЗЗД от „**********“ ЕАД срещу “******“ АД за сумите от 10556,81 лева, представляваща незаплатена част от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско+” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 29.09.2024 г. на кръстовището на път **** и път ******** в района на с. ***********, общ. ********* и за сумата от 795,39 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 14.05.2025г. до 28.11.2025г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско +” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил „*********“ с рег. № ******.
Поддържа, че дължимото се обезщетение, определено при условията на тотална щета, било в размер на 3164,37 лева, колкото платил на застрахованото лице. Ищецът сторил ликвидационни разноски на стойност 15 лв. Твърди, че ответникът бил застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента – водачът на лек автомобил „*******“ с рег. № ********, поради което в полза на ищеца възникнало регресно вземане за платеното обезщетение. Поддържа, че след покана ответникът му платил частично, като претендира останалата непогасена част от регресното вземане до пълния му размер, ведно с обезщетение за забава за периода от 14.05.2025г. до 28.11.2025г.
Претендира законна лихва и разноски.
Ответникът оспорва иска за главница по основание и размер с конкретни 1 съображения, че с платеното е погасено изцяло регресното вземане на ищеца. Поради неоснователност на главния иск твърди неоснователност и на акцесорната претенция за мораторна лихва. Твърди, че не е дало повод за завеждане на делото. Иска от съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да ез платил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във фактическия състав за възникване на главното вземането, с изключение на неговия размер, са отделени като безспорни с приетия без възражения от страните доклад по делото. За осъществяването им свидетелстват еднопосочно и всички събрани писмени доказателства, в т.ч. застрахователна полица за застраховка „Каско+“, двустранен констативен протокол за ПТП, уведомление за настъпило застрахователно събитие, опис-заключение и доклад по щета, калкулация, регресна покана, преводни нареждания, фактури, както и погасяването на регресното вземане до сумата от 24 622,56 лв., което по естеството си представлява имплицитно признание за наличието на дълг на посоченото основание.
Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК, съдът приема фактите, които не се отнасят до размера на вземането, за доказани и приема за установено по делото, че на 29.09.2024 г., на кръстовището на път **** и път ******** в района на с. ***********, общ.
*********, обл. ****** е настъпило ПТП между лекият автомобил „*********“ с рег.
№******, застрахован при ищцовото дружество по имуществена застраховка „Каско+“, и лек автомобил „*******“ с рег. №********, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“. Причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил „*******“ с рег. №********, който не спрял на пътен знак „Б2“ и не пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил „*********“ с рег.
№******, вследствие на което реализирал ПТП, като се ударил в него и го увредил.
Безспорно е, че извънсъдебно вземането е погасено до сумата от 24 622,56 лв. с плащане по банков път от 11.08.2025г.
Спорният въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на застрахования 2 при ищеца автомобил, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца.
По този въпрос е налице непротиворечива практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно КЗ, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН /в този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д.
№ 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо, обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
Съгласно заключението на приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ, което съдът кредитира като компетентно и обосновано, към момента на настъпване на процесното ПТП (в съответствие с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ) увреденият автомобил е бил с период на експлоатация от 6 месеца и 14 дни, считано от датата на първоначалната му регистрация – 15.03.2024 г., като за отстраняването на причинените вреди, включени в описа на застрахователя по цени на официалния сервиз за марката са били необходими 47969,99 лв. Според заключението стойността на запазените части по лекия автомобил представлява 20 % от действителната му (средна пазарна) стойност, или 9284 лв. Вещото лице дава категорично заключение, че в случая е налице тотална щета, защото стойността, необходима за възстановяване на автомобила надвишава действителната му стойност, която експертът определя на 46421 лв. Дължимото се застрахователно обезщетение, определено при условията на тотална щета, и след приспадане на запазените части според вещото лице е 37137 лв. Според експертизата обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са между 15 и 25 лв.
В случая ищецът е сторил ликвидационни разноски в обичайния размер от 15 лв.
При това положение и с оглед на принципа за диспозитивното начало в процеса предявеният иск за сумата от 10 556,81 лв. е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Като законна последица от уважаването на иска на ищеца се следва поисканата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се 3 установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер на 37 137 лв.
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска отговорност/ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. от чл. 412, ал. 2 КЗ /. В случая не се твърди получената преписка да не е съдържала всички необходими документи. Страните не спорят, че към 14.05.2025 г. е изтекъл 30-дневният срок за плащане на задължението.
Следователно за исковия период 14.05.2025г. – 27.11.2025 г. размерът на мораторната лихва върху непогасения остатък от регресното вземане, определен от съда по реда на чл.
162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор, възлиза на 835,44 лв., поради което и с оглед принципа за диспозитивното начало в процеса предявеният иск за сумата от 795,39 лв. ще се уважи изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ищецът. Съобразно представеният списък по чл. 80 ГПК /на л. 105 от делото/ същите възлизат на 472,27 лв. 241,47 евро)– за държавна такса, 250 евро – за депозит за САТЕ, и 1358,12 лева с вкл. ДДС (694,40 евро) за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 3 и чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България вр.
Решение /ЕС/ 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, валутата на Република България, считано от 01.01.2026 г., е евро. Ето защо дължимите суми следва да бъдат присъдени с посочването им в евро, като превалутирането следва да се извърши по правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*********” АД, ЕИК **************88, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „**********, да заплати на “********“ ЕАД, ЕИК *********, 4 със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „********** на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата от 10 556,81 лева с равностойност 5 397,61 евро, представляваща незаплатена част от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско +” за застрахователно събитие, настъпило на 29.09.2024 г. на кръстовището на път **** и път ******** в района на с. ***********, общ. ********* по щета с № 4*******************,в т.ч. 15 лв. за ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.11.2025 г., до окончателното заплащане, сумата от 795,39 лева с равностойност 406,68 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 14.05.2025г. до 27.11.2025г. с както и на основание чл.78, ал. 1 ГПК – сумата от 1185,87 евро за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5