Решение № 3346 от 30.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3346 гр. София, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20241100504763 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.

Същото е образувано по жалба с вх.№ 111876 от 05.09.2023 г., подадена от длъжника М. Г. Я., гр.София – уточнена с молба с вх.№ 07.10.2024 г., срещу отказ на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Г.К., с рег.№ 924 на КЧСИ по изп.дело № 20179240400324 за прекратяване на изпълнителното дело, обективиран в разпореждане от 21.08.2023 г.

В жалбата се излагат доводи, че постановеният от съдебния изпълнител отказ да прекрати изпълнителното дело е неправилен. Поддържа се, че изпълнителното дело е заведено от името на В.А.Я., като в молбата за образуване е посочено, че М. Г. Я. дължи издръжка на нея, противно на посоченото в издадения изпълнителен лист от 24.03.2017 г., в който е отразено, че вземането е на непълнолетния тогава техен син Г.М. Г., че титуляр на вземането на този изпълнителен лист е последния; че всички действия по делото са извършени на база твърдения на трето по делото лице – В.Я., която няма вземане срещу длъжника, и на адвокат без правомощия по делото – адв.П., която не е упълномощавана от Г.М. Г. да извършва действия от негово име, което важи и за пълномощията по чл.18 ЗЧСИ.

С оглед изложеното жалбоподателят счита, че подадените молби по изпълнението са извършени действия без наличие на пълномощие и от съдебният изпълнител и от адв.П. и същите се явяват изцяло незаконосъобразни. Независимо от тези факти след това са настъпили обстоятелства, които са предпоставка за преустановяване изплащането на издръжка и за прекратяване на производството – изпълнителният лист има сила до навършване на пълнолетие на детето, след което издръжка на това основание – чл.143, ал.1 СК не може да бъде събирана. Ако навършилият пълнолетие Г.М. Г. е искал заплащане на издръжка след това е следвало да заведе нов иск по чл.144 СК, какъвто не е завеждан; че абсолютно несъстоятелни, изцяло незаконосъобразни, които не могат да бъдат подкрепени, са твърденията на съдебният изпълнител, че след като бащата не е възразил й му създава особени затруднения, то същият доброволно се е съгласил с това да продължава да заплаща издръжка и по време на обучението на детето си във висше учебно заведение“. Релевирани са съображения, че разпоредбата на чл.144 СК не създава автоматично правото да се получава издръжка само поради факта, че детето продължава обучението си в средно или във висше учебно заведение, че този иск е със самостоятелен предмет, отделен от този по чл.143 СК, и че ако той бъде предявен и уважен ще бъде издаден отделен изпълнителен 1 лист, като при това издръжката по чл.144 СК не е безусловна, за разлика от тази по чл.143 СК, тъй като родителят ще я дължи само ако може да я дава без затруднение, като в изпълнителното производство съдебният изпълнител няма право на тази преценка, а последната принадлежи на съда в исково такова, съотв., че без да е проведено съдебно производство по чл.144 СК от вече пълнолетния Г.М. Г. няма основание за продължаване на изпълнението и то следва да бъде приключено. Сочи се и че начисляването на главници за издръжки и лихви след 04.01.2018 г. е изцяло незаконосъобразно и следва да бъде преустановено; че издаденият изпълнителен лист от 24.03.2017 г. няма сила след навършване на 18-годишна възраст на детето, като отделно от това по изпълнителното дело не са установени представени каквито и да било документи, които да докажат, че Г.М. Г. е приет и учи във висше учебно заведение, с оглед на което всички действия са извършени само на база на твърдения.

Инвокирани са аргументи и че вземането по изпълнителното дело /ако въобще е налице такова/ не е издръжка и не се дължи издръжка за предходен период, е налице още едно основание за прекратяване на изпълнителното дело – чл.433, ал.1, т.6 ГПК, предвид че по изпълнителното дело не е налице заплащане на дължимите авансови такси за исканите изпълнителни способи, липсва упълномощаване по чл.18 от титуляра Г. Г., а В.А.Я. не е страна по делото.

По отношение на присъединеното изп.дело № 20239240401223 с взискател В.А.Я. се поддържа, че последното е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание чл.417 ГПК по гр.д.№ 21663/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, по което още на 15.06.2023 г. е подадено възражение като до момента не е заведен установителен иск и предстои да бъде обезсилен този изпълнителен лист и заповедта за изпълнение, с оглед на което не е налице каквото и да било вземане в полза на посоченото лице. Оспорва се изцяло доводът на ЧСИ Г.К., рег.№ 924 на КЧСИ, че дори и да не се дължи издръжка иреално да няма дълг към първоначалния кредитор, делото следва да бъде продължено за събиране на дълга на присъединените кредитори, като се сочи, че тази теза е напълно незаконосъобразно и действията на съдебния изпълнител следва да бъдат преустановени; че режимът на правата на първоначалния и на присъединения взискател не е еднакъв от гледна точка на правото да се иска спиране на изпълнението, правото да се иска приключване или прекратяване на изпълнението, правото да се иска да бъде препратено изпълнителното дело след налагането на запор или възбрана върху вещи на длъжника, намиращи се в района на друг съдебен изпълнител; че се касае за права на първоначалния взискател, свързани с действия по разпореждане с изпълнението, които не попадат в правата и правомощията на присъединения взискател; че м този смисъл господар на изпълнителния процес е първоначалния взискател и от него зависи как ще се развие изпълнението, че върху него пада отговорността и тежестта да иска извършване на изпълнителни действия, чрез които да удовлетвори вземането си, респ. да бъдат по възможност удовлетворени вземанията на другите присъединени кредитори; че в момента, в който вземането на първоначалния взискател бъде погасено поради плащане, респ. когато той прецени това, може да поиска изпълнението да бъде прекратено или да приключи. Посочено е и че поддържайки изп.дело № 20179240400324 висящо, за да използва изпълнителното основание за издръжка, съдебният изпълнител иска да събере дълга по другото изп.дело № 20239240401223, като целта е да отпадне несеквестируемостта на имота и той да бъде продаден.

Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени атакуваното действие на ЧСИ Г.К., рег.№ 924 на КЧСИ – отказ да прекрати изп.дело № 20179240400324, обективиран в разпореждане от 21.08.2023 г., като незаконосъобразен. Заявено е искане по чл.438 ГПК.

Ответникът по жалбата – В.А.Я. в законния срок по чл.436, ал.3 ГПК /съобщението е връчено на 19.03.2024 г./ не е депозирала възражения по същата.

В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ 924 на КЧСИ – Г.К. по реда на чл.436, ал.3 ГПК, е отразено, че жалбата на длъжника е неоснователна, тъй като не са настъпили основания за прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело № 20179240400324 по неговия опис.

Съдът като прецени доводите на жалбоподателя, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл.435, ал.2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, като е безспорно, че атакуваното действие, обективирано в разпореждане от 21.08.2023 г. на 2

ЧСИ Г.К., рег.№ 924 на КЧСИ, попада в кръга на установените от законодателя такива във визираната норма. Със същия акт искането на длъжника М. Г. Я. за прекратяване на изпълнително дело № 20179240400324 по описа на ЧСИ Г.К., заявено с молба-становище с вх.№ 99316/27.07.2023 г. е оставено без уважение.

В разпоредбата на чл.433, ал.1 ГПК са регламентирани хипотезите, при които изпълнителното производство се прекратява с постановление, а именно: 1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска; 2. взискателят е поискал това писмено; 3. изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; 5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл.83 ГПК; 7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл.439 или чл.440 от ГПК и 8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, като в дадения казус не попада в нито една от тях.

Извършването на преценка за съществуването на някое от изброените основания е обусловено е наличието на надлежно образувано изпълнително производство въз основа на редовна молба по чл.426 ГПК. Няма спор в съдебната практика, че съдебният изпълнител е задължен да следи за процесуалната легитимация и представителната власт на страните в изпълнителното производство. Общите правила на ГПК за лицата, които са страни по делата и за представителството им в процеса са приложими и за изпълнителното производство като част от гражданския процес. В този смисъл действията на ЧСИ, на когото държавата е възложила публичноправни функции по принудително удовлетворяване на частноправни вземания, преди всичко се регламентират от установените в ГПК правила. Съгласно разпоредбата на чл.426, ал.3 ГПК съдебният изпълнител проверява редовността на молбата за започване на принудително изпълнение съгласно правилата на чл.129 ГПК, касаещи редовността на исковата молба. В конкретния случай подадената молба по чл.426 ГПК, въз основа на която е образувано изп.дело № 20179240400324 по описа на ЧСИ Г.К., не отговаря на тези изисквания. Молбата е депозирана от В.А.Я. в лично качество, като в нея се твърди, че длъжникът е осъден с влязло в сила решение № 7512/31.05.2016 г. по гр.д.№ 51445/2015 г. по описа на СРС, 83 състав да заплати лично на нея посочените в същата суми, за което е посочено, че представя изпълнителен лист от 24.03.2017 г., издаден на основание чл.404 – чл.406 и чл.408 от ГПК. От приложения изпълнителен лист обаче е видно, че същият е издаден в полза на третото за производството лице Г.М. Я. с ЕГН ********** – непълнолетен към този момент, действащ със съгласието на майка си В.А.Я.. Изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, издаден в полза на В.А.Я. за заявените в молбата вземания не е представен към последната, каквото е императивното изискване на чл.426, ал.1 ГПК. Това противоречие не е отстранено от съдебния изпълнител по реда на чл.129, ал.2 ГПК.

Съгласно общата разпоредба на чл.26, ал.2 ГПК освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права, а предвид нормата на чл.28, ал.1 ГПК – непълнолетните извършват съдопроизводствени действия лично, но със съгласието на родителите си. Когато молбата се подава от пълномощник, към нея следва да бъде представено пълномощно. Валидното упълномощаване е изискване за редовност на молбата, съответно абсолютна процесуална предпоставка за процесуалната допустимост на подадената от името на молителя молба, както и за развитие на цялото производство. При нередовност, свързана с представителната власт на адвоката, ако е налице хипотезата на предявени чужди права, съдебният изпълнител дължи даване на указание за нейното отстраняване съгласно чл.129, ал.2 ГПК. Ако нередовностите на молбата по чл.426 ГПК не бъдат отстранени в съответния срок, молбата подлежи на връщане от съдебния изпълнител.