Решение № 204 от 13.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Ив. Кратункова при участието на секретаря Ива Ат. И.а като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Гражданско дело № 20231100112242 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявен от К. А. Н. срещу „ДЗИ Общо застлаховане“ЕАД иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 25 500лв. предявен като частичен от 120 000 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от ПТП настъпило на 22.01.2021г. в гр.

Монтана, бул. Трети март, вследствие на което е настъпила смъртта на И.Б.Н. – съпруг на ищцата. Посочва, че вина за настъпване на събитието има Г. Й. И., който при управление на л.а „Нисан“ модел „Алмера“ с рег. № ******** е нарушил правилата за движение по пътищата е причинил на пешеходна пътека процесното ПТП, като е ударил И.Н.. Ищецът заявява, че вследствие на причинения удар пострадалият Н. е паднал на земята и е ударил главата си. След настъпили усложнения, причинени от удара на 04.02.2021г. той е починал.

Излагат се фактически твърдения, че вследствие настъпилата смърт на И.Н. е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, от където и произтича правният интерес на ищцата от предявяване на настоящия иск срещу застрахователя обезпечил граждансК. отговорност на застрахования в ответното дружество автомобил. Твърди се, че в следствие на процесното ПТП, ищцата търпи сериозни по характер и интензивност имуществени вреди. Загубата на съпруга й се е отразила тежко на здравословното й състояние като и е причинила тежко посттравматично стресово разстройство. Във връзка със събитието е депозирала през застрахователя претенция с рег. № О-91-5856/29.04.2021г., но от страна на ответника-застраховател е постановен отказ. Иска се от съда да осъди ответника да заплати претендираната сума, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането, както и сторените в производството разноски.

В срока за отговор ответникът „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД дава становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорени са изцяло фактическите твърдения в исковата молба, с изключение на обстоятелството, че към датата на ПТП е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а „Нисан Алмера“ с рег. № ********. Основното оспорено обстоятелство касае наличието на пряка причинноследствена връзка между процесното ПТП и смъртта на съпруга на ищцата – И.Н., с оглед периода от време между настъпването му и последвалата смърт, както и наличието на други съпътстващи заболявания на починалото лице. Оспорено е и твърдението, че при 1 процесното ПТП И.Н. е понесъл удар в главата. При условията на евентуалност, в случай че в хода на процеса се установи, че в някаква степен произшествието да е допринесло за настъпването на смъртта на И.Н., то отговорността на застрахователя да бъде ограничена до частта от причините, довели до негативния резултат. При условията на алтернативност е наведено и възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице, както и възражение за завишаване на размера на претендираното обезщетение. Претендира и разноски.

По делото е постъпила допълнителна искова молба от ищцата, в която категорично се поддържа позицията на пряка причинно-следствена връзка между извършения деликт и настъпилия летален изход за И.Н.. Оспорено е наличието на съпътстващи заболявания.

В указания от съда срок е постъпил допълнителен отговор от ответника, в който се поддържат всички направени в първоначалния отговор възражения.

С протоколно определение от 16.10.2024г. е допуснато изменение на ищцовата претенция, като същата е увеличена на 120000 лв. частичен иск от сумата от 180 000 лева.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.

235, ал. 2 от ГПК, приема следното:

По делото се установява от представения констативен протокол за ПТП от 22.01.2021г. съставен от дежурен ПТП при ОДМВР-Монтана и протокол за оглед от същата дата, че на 22.01.2021 г., около 10.30 часа, в гр. Монтана, ул. „Трети март“ л.а „Нисан“ модел „Алмера“ с рег. № ********, управляван от Г. И., движейки се по ул. „Трети март“ е реализирала ПТП с пресичащия по пешеходна пътека, обозначена с хоризонтална пътна маркировка И.Н., който е починал на 04.02.2021г. Този протокол по своята правна същност представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, поради което обективираните в него обстоятелства и удостоверени от контролните органи по движение по пътищата, се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила.

Не е спорно обстоятелството, че към момента на реализиране на процесното ПТП за водача на л.а „Нисан“ модел „Алмера“ с рег. № ******** е имало сключена валидна застраховка гражданска отговорност с ответника „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД.

От представеното по делото удостоверение за наследници от 11.02.2021 г., издадено въз основа на акт за смърт № 0100 от 05.02.2021 г., се установява, че ищцата е наследник на починалия на 04.02.2021г. И.Н..

На 29.04.2021 г. същата е предявила застрахователна претенция пред ответника „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД с искане за заплащане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на причинена от процесното ПТП смърт на нейния съпруг – И.Н., като с писмо от 26.07.2021г. е постановен отказ от страна на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение.

За установяване на обстоятелствата свързани с настъпването на процесното ПТП е направен опит да бъде разпитан водачът на л.а Нисан Алмера – Г. И., но при опита за призоваването му е установено, че същият е починал.

Приети по делото като писмени доказателства е медицинска документация касаеща здравословното състояние, провеждани прегледи и лечение на починалия И.Н. за времето между настъпването на процесното ПТП и датата на неговата смърт, като представената медицинска документация е използвана от вещите лица по назначената СМЕ при изготвянето й.

Представена по делото е и медицинска документация, касаеща здравословното състояние на ищцата след настпъването на процесното ПТП.

Представен е по делото видеозапис от камера за видеонаблюдение, заснела процесното ПТП, използван от вещото лице по допусната САТЕ.

Прието е по делото заключение по допусната от съда САТЕ, изготвено въз основа на обективираните обстоятелства в констативния протокол, протокола за оглед на местопроизшествие, съставен от разследващите органи, заедно с приложен към него албум, 2 видеозапис, експертните изводи на което съдът възприема за достоверни. Установява се от заключението, въз основа на подкадров анализ на приетия като веществено доказателство компакт диск с видеоклип от камери, че съпругата на пострадалия пешеходец е в дясно от паркиран вляво от тях неизвестен автомобил и тя е била видима за водача на л.а. Нисан.

Пострадалият пешеходец се счита за невидим, защото е зад паркиран автомобил. На следващия кадър пешеходците се спират и двамата са в дясно от дясната страна на паркирания автомобил и са видими за водача на л.а Нисан, като фактически в този момент е имал видимост спрямо съпругата на пострадалия - една секунда колкото е времето за реакция на водача. От момента в който те са били видими до момента на удара са изминали 6,4 секунди съгласно констатациите на вещото лице, като това е твърде много време, през което водачът е могъл да ги възприеме като опасност и да предприеме отдалече мерки, като намали скоростта си и ги пропусне. Отразено е в експертизата, че ако е внимавал, е нямало да се наложи да предприеме аварийно спиране, поради което е закъснял, поставяйки се в невъзможност да предотврати удара и ПТП. От техническа и професионална гледна точка не се е съобразил със сигнализираната и маркирана пешеходна пътека и е реализирал много голямо закъснение в реакцията си, поради това неговите действия са основна причина за настъпване на произшествието. Видно от видеоклипа пострадалия и съпругата му са вървели спокойно и вероятно не се оглеждали пространството първо в ляво. Те са възприели приближаващият ги л.а. Нисан твърде късно, когото водачът е задействал спирачките, а те са се намирали пред автомобила. Най-вероятно е настъпило объркване в действията им в интервала 10,2 сек до 11,0 сек, през което те само пристъпват без да се движат напред, което пропуснато време се е оказало фатално, поради което техните действия също са допринесли за настъпването на процесното ПТП. Отразено е в експертизата, че пострадалият пешеходец е пресичал платното за движение по обозначена със пътни знаци А18 и Д17 маркирана тип „Зебра“ пешеходна пътека в посока от дясно на ляво спрямо движението на автомобила Нисан. Видно от представените по-горе кадри починалия пешеходец И.Н. е ударен от предната крайна лява част на л.а. Нисан Алмейра. Ударът върху пешеходеца е нанесен с предна крайно лява част в зоната за закръгления преден ляв ъгъл на автомобила в зоната на левия фар. Тази зона е контактувала с левия крак задно странично и седалището, затова краК. са вдигнати високото и пешеходецът плъзгайки се по предния ляв калник се е “приземил“ на задните се части със все още повдигнати крака. Пешеходецът пада по гръб с разгъване и изпъване на тялото му, а главата му се е ударила със задната си част в асфалта.

По делото е прието и заключение на съдебно-медицинска експертиза, изводите на което съдът възприема за достоверни. От заключението се установява, че вследствие на процесното ПТП, И.Н. е получил следните травматични увреждания: мозъчна контузия средна по степен и тежест; травматичен хидром; две контузно-кпъвоизливни огнища – 13мм и 7 мм, по-малки контузно-кръвоизливни огнища в десния теменен дял по-високо; без компресионно-дислокационен синдром; разширени мозъчни стомахчета и субарханоидни пространства по конвекситета на мозъка като израз на мозъчна атрофия. Отразено е в експертизата, че с оглед представената медицинска документация, след процесното ПТП И.Н. е бил транспортиран до Спешното отделение на МБАЛ „Стамен Илиев“, като от приложения фиш за спешна медицинска помощ е видно, че е бил в съзнание, като липсва описание на нараняванията в областта на главата и описание на неврологичния статус на пациента. Липсва описание на прегледа в спешното отделение. Приложени са резултати от рентгенография на череп, без данни за центраж, на гръден кош и лумбални/поясни прешлени, направен е ултразвук на коремни органи и след прегледа е бил освободен.

Вещите лица посочват, че при пациентите над 65 години, оценК. на здравословното състояние се компрометира от съпътстващите едновременно допълнителна интракраниална патология предшестваща травмата, като в случая при пострадалия Н. не е отчетена тежестта на травмата и възрастовите промени при пациента вследствие мозъчната атрофия и болестта на Алцхаймер. На 26.01.2021г. /четири дни след инцидента/ е проведена компютърна томография на главен мозък при която са установени констатираните травматични увреждания, като въпреки наличието на сериозна мозъчна увреда, пациентът е бил освободен за домашно лечение, като при констатираните увреждания е следвало той да бъде 3 приет в неврологично отделение – интензивен сектор за лечение и активно проследяване.

Отразено е в експертизата, че след констатираната на 26.01.2021г. сериозна черепно-мозъчна травма не е проведено лечение на И.Н., като в резултат от липсата на своевременно и специализирано лечение е настъпило влошаване на здравословното му състояние, довело и до летален изход. Вещите лица посочват, че при него е имало придружаващи заболявания – артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, състояние след аортокоронарен байпас, захарен диабет тип 2, паркинсонова болест, болест на Алцхаймер, ограничена атрофия на главния мозък. Атрофичният мозък е с намалени пластични и компенсаторни възможности поради което е понижена способността му за преодоляване на последствията от черепно-мозъчна травма, като за лошия изход от травматичния инцидент съществена роля има намаления физически капацитет на пострадалия, дължащ се на напредналата му възраст и множеството придружаващи заболявания. Отразено е в експертизата, че преди травматичния инцидент здравословното състояние на И.Н. е било стационирано с предписаното медикаментозно лечение за множеството му заболявания, като на този фон е получил и описаната черепно-мозъчна травма, за която не е проведено своевременно специализирано лечение, като експертизата приема, че не може да се изключи косвена връзка между получената черепно-мозъчна травма, получения исхемичен мозъчен инсулт и настъпилата смърт на пострадалия. Вещите лица посочват, че от съпътстващите заболявания на И.Н., връзка с исхемичния инсулт може да имат артериалната хипертония и захарния диабет, но получената черепно-мозъчна травма се е насложила върху тях. Предизвиканите от нея промени в мозъчния кръвоток при непровеждане на необходимото специализирано лечение не могат да бъдат изключени като един от факторите довели до развитието на исхемичен инсулт. Вещите лице заключават, че описаните травматични промени в мозъка са настъпили в деня на травмата, но са диагностицирани четири дни по-късно. При И.Н., въпреки образните данни за сериозна мозъчна контузия, не е приет и лекуван в болнични условия. Непровеждането на необходимото специализирано лечение е един от факторите, съдействали за развитието на исхемичния мозъчен инсулт, довел до леталния му изход.