Решение № 485 от 15.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. Пловдив, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20225001000416 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №285747 от 06.12.2021 г. от Д. Д. С.

ЕГН ********** от **** – чрез пълномощника и адв. Я. К. против решение №260435 от 15.11.2021г., постановено по т. д. N 456/2019г. по описа на О.С.П., поправено с Решение №260135/25.05.2022г. по т.д. №456/2019г. на ОС-П., в частта с която е признато за установено по отношение на Д. Д. С., ЕГН ********** съществуването на вземания на „Н.Ф.“ ООД, ЕИК *********, произтичащи от Договор за заем №**-**-24.07.2017 г. и Договор за заем №****-21.07.2017 г., обективирани в нот. акт вх.рег. № *****/24.07.2017 г., акт № ***, т.*, д.№ *****/**** г. на Авп.-П., за което е издадена по ч.гр.д. 474/2019 г. по описа на РС-П. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, както следва: сумата 1780 лева, представляваща неизплатена главница 1 по предоставен заем по Договор **-**-21.07.2017 г., обективиран в т.* от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВП., ведно с обезщетение за забава от 11.01.2019 г. до окончателното изплащане и сумата 59 000 лева, представляваща неизплатена главница по предоставен заем по Договор **-**-24.07.2017 г., обективиран в т. 2 от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВП., ведно с обезщетение за забава от 11.01.2019 г. до окончателното изплащане. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на постановения акт в обжалваната му част, поради неправилно изчисляване размера на задълженията като не са отчетени всички извършени плащания, а именно: тези, извършени след връчване на нотариалната покана и поради липса на предпоставките за обявяване на задълженията по двата кредита за предсрочно изискуеми. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и по същество – отхвърляне на предявения иск в пълния му предявен размер.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна „Н.Ф.“ ООД – гр. В. чрез процесуалния му представител адв. Д. Т., с който е изразено становище за неоснователност на жалбата.

Постъпила е въззивна жалба вх. №6338/21.12.2021г. от „Н.Ф.“ ООД – **** чрез пълномощника на дружеството адв. Д. Т. против решение №260435 от 15.11.2021г., постановено по т. д. N 456/2019г. по описа на О.С.-П., поправено с Решение №260135/25.05.2022г. по т.д. №456/2019г. на ОС-П., в частта с която са отхвърлени предявените от „Н.Ф.“ ООД против Д. С. искове относно дължимостта на следните суми: претенцията за главница за разликата над 59 000 лева до предявения размер от 66 000 лева, както и претенцията за главница за разликата над 1780 лева до пълния претендиран размер от 2000 лева, за сумата 363.33 лева, представляваща възнаградителна лихва в размер на 25% на годишна база за периода до прекратяването на договора, дължима по чл.2.2, б.Ж от Договор за заем №****-21.07.2017 г., обективирана т.* от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П., за сумата 800 лева, представляваща наказателна лихва за забава в размер на 5% на месечна основа, дължима за неизпълнение на своевременното плащане на месечна вноска до прекратяването на договора по смисъла на чл.2.6 от Договор за заем №**-**21.07.2017 г., обективирана в т.* от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П., за сумата 1200 лева, представляваща 2 договорена неустойка в размер на 60%, дължима по т.2.7 от Договор за заем №**-**-21.07.2017 г. при предсрочно прекратяване на договора за заем, обективирана в т.* от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П., за сумата 12 250 лева, представляваща възнаградителна лихва в размер на 25% на годишна база за периода до прекратяването на Договор за заем №**-**-24.07.2017 г., дължима по чл.2.2,б.Ж, обективирана по т. 2 от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П., за сумата 21 780 лева, представляваща наказателна лихва за забава в размер на 5% на месечна основа, дължима за неизпълнение на своевременното плащане на месечна вноска до прекратяването на договора по смисъла на чл.2.6 от Договор за заем №**-**24.07.2017 г., обективирана в т. 2 от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П. и за сумата 39 600 лева, представляваща договорена неустойка в размер на 60%, дължима по т.2.7 от Договор за заем №**-**-24.07.2017 г. при предсрочно прекратяване на договора за заем, обективирана в т. 2 от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П..

Изразени са доводи за незаконосъобразност на изводите на съда относно нищожността на клаузите за възнаградителни лихви и неустойки по договорите за заем, сключени между страните, поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправното им налагане на потребителя.

Претендира се отмяна на обжалваното решение като се твърди неговата незаконосъобразност и се иска уважаване на претенциите в тяхната цялост.

Жалбоподателят твърди, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон и е постановил необосновано решение. По отношение на претенциите за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 25 % годишно счита, че размерът е в съответствие с изискването на чл.29 ал.9 от ЗКНИП и не е повисок от пет пъти размера на законната лихва. Изразено е становище, че претендираната неустойка не противоречи на добрите нрави и не е прекомерна, а размерът и се дължи на продължителната забава на длъжника при изпълнение на задълженията му по договора за заем. Счита, че ако се приеме, че неустойката и прекомерна и нищожна, без да се отчита поведението на длъжника, то това би го освободило от отговорност за неговата забава и продължително бездействие.

3

Въззиваемата страна Д. Д. С. ЕГН ********** от **** не е взела становище по въззивната жалба на „Н.Ф.“ ООД.

Съдът разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните по делото доказателства и намери за установено следното:

Претендирано е от ищеца „Н.Ф.“ ООД – **** да се признае за установено по отношение на Д. Д. С. ЕГН ********** от **** съществуване на вземания на „Н.Ф.“ ООД – гр. В. към Д. Д. С. по Договор за заем №**-**24.07.2017 г. и Договор за заем №**-**-21.07.2017 г., обективирани в нот. акт вх.рег. № *****/24.07.2017 г., акт № ***, т.*, д.№ *****/**** г. на Авп.-П., за което е издадена по ч.гр.д. 474/2019 г. по описа на РС-П. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, за следните суми: сумата от 2000 лева - неплатена главница, представляваща предоставена заемна сума по т.* от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П.;

-сумата 363,33 лева, представляваща изравнителна лихва в размер на 25% на годишна база по т.* от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П.;

-сумата 800 лева, представляваща наказателна лихва за забава в размер на 5% на месечна основа, считано от датата на настъпване на забавата до датата на извършеното плащане и съответно до датата на прекратяване на договора по т.* от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П.;

-сумата от 1200 лева, представляваща договорена неустойка в размер на 60% по т.* от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П., ведно със законната лихва върху главницата от 2000 лева, считано от датата на постъпване на заявлението – 11.01.2019 г. до окончателното и погасяване, както и разноските по делото 2922,65 лева – ДТ и 4000 лева – адвокатско възнаграждение;

-сумата 66 000 лева, представляваща неизплатена главница по предоставен заем по т. 2 от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П.;

-сумата 12 250 лева, представляваща лихва в размер на 25% на годишна база за периода 24.07.2017 г. – 17.09.2018 г. по т. 2 от нотариален акт вх. № 4

*****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П.;

-сумата 21 780 лева, представляваща наказателна лихва за забава в размер на 5% на месечна основа, считано от датата на настъпване на забавата до датата на извършеното плащане и съответно до датата на прекратяване на договора по т. 2 от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П.;

-сумата 39600 лева, представляваща договорена неустойка в размер на 60% по т. 2 от нотариален акт вх. № *****/24.07.2017 г., № ***, т.*, дело *****/** г. на АВ-П., ведно със законната лихва върху главницата от 66000 лева, считано от датата на постъпване на заявлението – 11.01.2019г. до окончателното и погасяване. Претенциите се основават на твърдения за предоставени на ответника Д. С. суми по посочените два договора за заем: съответно в размер на 2000 лева и в размер на 66 000 лева, които ответникът е следвало да погасява на вноски до 24-то число на месеца, като първата погасителна вноска е определена на 24.08.2017 г. Твърди се, че страните са уговорили при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30 дни, вземането да става предсрочно изискуемо. Твърди се, че кредиторът се е възползвал от правото си по чл.2.6 от договора да прекрати същия ши да иска предсрочно погасяване на дължимата сума. Посочва, че това е реализирано чрез нотариална покана, връчена на длъжника на 17.09.2018г. Твърди се, че към датата на прекратяване на договора длъжникът дължи лихва по чл.2.2 б.“ж“, чл.2.2 б.“з“ и чл.2.2 б. „и“, която по Договор за заем №**-**-21.07.2017 г. е в размер на 363.33 лева, а по договор за заем №**-**-24.07.2017 г. в размер на 12 250 лева. Твърди, че ответникът дължи и наказателна лихва в размер на 5 % месечно върху остатъчната заемна сума която от датата на забавата 24.07.2017г. до датата на прекратяване на договора за заем №**-**-24.07.2017 г. е в размер на 21 780 лева, а по Договор за заем №**-**-21.07.2017 г. е в размер на 800 лева – за същия период на забава. Счита, че ответникът дължи и неустойка, уговорена в чл.2.7 от договорите в размер на 60 % от заемната сума, като правото да се претендира такава е независимо от правата по чл.2.6 от договорите, касаеща начисляването на наказателна лихва. Счита, че дължимата неустойка по договора за заем №**-**-24.07.2017 г. е в размер на 39600 лева, а по Договор за заем №**-**-21.07.2017 г. е в размер на 1200 лева.

5

Правният интерес на ищеца от установителния иск се мотивира с оглед на постъпилото на 25.02.2019г. възражение /вх. №13442 / по чл.414 от ГПК за недължимост на претендираните суми, депозирано по ч.гр.д.№474/2019 г. по описа на РС-П..

От страна на Д. Д. С. ЕГН ********** от **** не е подаден в срок отговор на исковата молба, а молбата за възстановяването му е оставена без уважение.

Независимо от горното обстоятелство съдът дължи извършване на служебна проверка относно това дали клаузите, на които се позовава кредиторът не са с неравноправен характер и в този смисъл дали съответстват на изискванията за добросъвестност при договаряне с потребител, като такива възражения за неравноправност са направени и от ответника – за нищожност на клаузата на чл.2.6 и от двата договора за заем като противоречаща на закона – чл.43, ал.1 и ал.2 ЗКНИП, за нищожност на клаузата на чл.2.7 и от двата договора като неравноправна по смисъла на чл.143, т.2 ЗЗП и противоречаща на закона – чл.43, ал.1 и ал.2 ЗКНИП и добрите нрави и за нищожност на клаузата за заплащане на 25% възнаградителна лихва като противоречаща на добрите нрави. Ето защо при разглеждане на спора по същество следва да бъдат обсъдени наведените доводи в този смисъл от ответника.

Основанието на претендираното материално право по установителния иск е вземане по Договор за заем №**-**-24.07.2017 г. и Договор за заем №**-**-21.07.2017 г., обективирани в нот. акт вх.рег. № *****/24.07.2017 г., акт № ***, т.*, д.№ *****/**** г. на А.В.-П., по които се твърди просрочие.