Решение № 261002 от 15.02.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София,15.02.2021 г.

В И МЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и първата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ

: Хрипсиме Мъгърдичян мл.с.Димитринка Костадинова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 9924 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 07.01.2019 г. по гр.д. № 42948/16 г., СРС, ГО, 45 с-в е признал за установено в отношенията между страните по исковете с правно основание чл.

422, във вр. чл. 415 от ГПК, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.Б.- Изпълнителен директор срещу И.Л.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и

Л.Н.Г., ЕГН **********

***, че И.Л.Г. и Л.Н.Г. дължат солидарно на „Т.С.” ЕАД следните суми: сумата в размер на 1350,73 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за битови нужди за периода м.05.2012г. - м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 19.02.2015г., до окончателното изплащане на сумите, сумата от 2,04 лева -главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 19.02.2015г., до окончателното изплащане на сумите, сумата в размер на 242,65 лв. - законна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енерегия, за периода от 30.06.2012 г. до 09.02.2015 г., сумата от 0,33 лева - законна лихва за забава върху главницата от 2,04 лева за дялово разпределение, за периода от 30.06.2012 г. до 09.02.2015 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 25.02.2015г., издадена по ч.гр.д. № 9130/2015г. по описа на СРС, 45-ти състав. Осъдил е И.Л.Г.,

ЕГН **********, с адрес: *** и Л.Н.Г., ЕГН ********** *** да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.Б.- Изпълнителен директор, сумата от 202,76 лева разноски, заплатени от ищеца в заповедното производство. Осъдил е И.Л.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и Л.Н.Г., ЕГН ********** *** да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.Б.- Изпълнителен директор, сумата от 772,20 лева разноски, заплатени от ищеца в исковото производство.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответниците И.Л.Г., ЕГН ********** и Л.Н.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника им по делото адвокат Р.Н.-Д.,*** с мотиви, изложени в жалбата.

Твърди се, че не е налице идентичност между заповедното и исковото производство, като видно от ЗИ от 25.02.2015 г. лихвата за забава в размер на 242,98 лв. е за период от 30.06.2012 г. до 09.01.2015 г., а в исковата молба и обжалваното решение е прието за установено, че ответниците дължат лихва за забава за период 30.06.2012 г. до 09.02.2015 г., което е недопустимо в този процес. В мотивите на решението е цитиран недвижим имот, различен от процесния и находящ се в гр.София, ж.к.“*******, като е прието за установено, че ответниците са придобили топлоднабдения имот съгласно представения договор, в който обаче е видно, че има ръчно зачертаване на вход Ж и добавяне на вход Б, което не е обсъдено от съда и не отговаря на волята на страните. По делото няма представени безспорни доказателства за собственост през процесния период, не са ангажирани доказателства, че ответниците са живели в процесния имот и период. Ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване какви са количеството, качеството и съответно размера на главницата за реално потребена ТЕ и топла вода в имота. Видно от заключението на СТЕ, в имота липсва водомер за топла вода, а разходите за ТЕ и БГВ са начислявани за 1 брой потребител при незнайно какви литри за денонощие. Издадените от ФДР документи са частни, не са подписани от ответниците и не могат да ги обвържат по съдържание. Решението е неправилно и в частта на определената законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД. „Т.С.“ ЕАД не е ангажирала доказателства за датата на която е публикувала в интернет страницата на Продавача сметките на длъжника за дължимата ТЕ, изчислени на базата на извършеното изравняване, предвид разпоредбата на чл.32, ал.4, вр. ал.2 от ОУ, които според въззивнниците са валидни към 2014 г. Най-накрая се твърди, че на ищеца не се дължи възнаграждение за услугата дялово разпределние на ТЕ, тъй като по делото липсват доказателства, че тази услуга е била извършена от него или възнаграждението да се дължи на някакво друго основание.

По делото е представен договор между ищеца и ФДР, който от една страна е изтекъл към процесния период, а от друга- е налице друго облигационно правоотношение, в което СЕС не е дало съгласие.

Моли да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски, включително и за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.

Въззиваемото дружество „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез пълномощника по делото юрискосулт Г..Ч.оспорва въззивната жалба.

Третото лице помагач не взема становище по жалбата.

СГС констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

От фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, срещу И.Л.Г., ЕГН ********** и Л.Н.Г., ЕГН ********** за признаване за установено между страните, че ответниите дължат солидарно следните суми: сумата в размер на 1350,73 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за битови нужди за периода м.05.2012г. - м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 19.02.2015г., до окончателното изплащане на сумите, сумата от 2,04 лева -главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 19.02.2015г., до окончателното изплащане на сумите, сумата в размер на 242,65 лв. - законна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енерегия, за периода от 30.06.2012 г. до

09.02.2015 г., сумата от 0,33 лева - законна лихва за забава върху главницата от 2,04 лева за дялово разпределение, за периода от 30.06.2012 г. до 09.02.2015 г., за които суми е издадена

Заповед за изпълнение на парично задължение от 25.02.2015г., издадена по ч.гр.д. № 9130/2015г. по описа на СРС, 45-ти състав.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че по силата на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответниците за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно, не са заплатили дължимата цена. Съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Ищецът твърди, че за горепосоченото вземане е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 9130 по описа на СРС, 45-ти състав, като съдът издал заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 от ГПК ответниците възразили срещу заповедта за изпълнение, поради което за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ответниците в срока по чл.131 ГПК не са деп озирали писмен отговор.

Третото лице помагач е взело писмено становище за основателност на исковете.

От правна страна:

Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че всички развити доводи във въззивната жаллба, като въведени за първи път във въззивната жалба, се явяват преклудирани по смисъла на т.4 от Т.Р. № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, според която „възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност.“ По силата на изричната разпоредба на чл.133 във връзка с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти.

Относно твърдението, че не е налице идентичност между заповедното и исковото производство, като видно от ЗИ от 25.02.2015 г. лихвата за забава в размер на 242,98 лв. е за период от 30.06.2012 г. до 09.01.2015 г., а в исковата молба и обжалваното решение е прието за установено, че ответниците дължат лихва за забава за период 30.06.2012г. до 09.02.2015 г., което е недопустимо в този процес, настоящата инстнация намира, че по делото не е допуснато процесуално нарушение. От всички събрани доказателства по делото е видно, че лихва за забава е за период 30.06.2012г. до 09.02.2015 г., така е била претендирана и за този период се е произнеъл и районният съд. В издадена на 25.02.2015 г. ЗИ на парично задължение по чл.410 от ГПК, лихвата от 242,98 лв. лихва за забава за периода от 30.06.2012 г. до 09.01.2015 г. е допусната ОФГ, която може да бъде остстранена именно по реда на чл.247 ГПК.

От представените по делото писмени доказателства, СГС приема за установено, че ответниците са собственици на недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к**********. Това е видно от представения Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на ЗОС от 18.12.2003г. Същото писмено доказателство кореспондира и на приложеното на ср.15 по делото пред СРС писмо от СО, район „Люлин” с № И-36-189/16.03.2013г., от което се установява, че недвижим имот, представляваща партамент № 40, находящ се в гр.София, ж.к. „****бл. **********е прехвърлен на ответниците по силата на горепосочения договор за покупко-продажба. Имотът се идентифицра от всички събрани писмени доказателства, като се установява, че той се намира във вход „Б“, както е поправено в договора за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на ЗОС, както и по процесния абонатен номер 166338. Ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) Съгласно тази норма, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, като топлоп­реносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Следователно, между стра­ните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия.

Разпечатката съдържа 36 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bc83c61e-5129-4970-a37b-0983fd9b36b4