Решение № 1486 от 27.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1486 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20261110202517 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на „,,***''“ ЕООД против Наказателно постановление № СО-ОДЮ-25-25ОК-023 изх. № СОА26-РД11-50/27.01.2026 г., издадено от зам. кмет на Столична община, с което, на основание чл. 154б, ал. 1 от Наредба за организацията на движението на територията на Столична община (НОДТСО), на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 2 000 евро за неизпълнено задължение по чл. 29а, ал. 1, т. 8 НОДТСО.

НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за недоказаност (без конкретизация) и за процесуални нарушения (непосочване на нарушена разпоредба; нечетлив АУАН; негоден субект; липса на материална компетентност на АНО. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Навежда доводи за недоказаност, за обективна несъставомерност; за непазен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендира деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява. Оспорва жалбата, излагайки съображения по наведените доводи и възражения.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.05.2025 г., около 10:05 ч. неустановено по делото лице управлявало товарен автомобил ДК № ,,***'' (собственост на „,,***''“ ЕООД, ЕИК **********), натоварен със 1 строителни отпадъци и земни маси в гр. София, по ул. „Траян Танев“, с посока на движение от ул.

„Прилеп“ към ул. „Хармония“. Водачът навлязъл в частен земеделски имот с ПИ ,,***''.39.25, м.

„Благденицата“ в землището на кв. „Суходол“ и изпразнил съдържанието на товарния отсек. Това било установено и заснето, с помощта на безпилотно летателно средство – дрон, управлявано от св.

М. Н.. Бил съставен констативен протокол № КП-25-0020770/14.05.2025 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетеля М. Н.; АУАН; НП; констативен протокол; разписка за връчване; заповеди за компетентност; длъжностна характеристика; удостоверение за регистрация.

Характерна за тази категория административни нарушения е липсата на голям брой доказателства – обикновено това са показанията на проверяващите органи-очевидци на деянието и писмени доказателства, касаещи компетентността на органите и данни за предходни нарушения на жалбоподателя (евентуално). Разпитаният свидетел изложи ясен и последователен спомен за случая, като съдът не намира основания да счете същия за реално или дори потенциално заинтересован от изхода на производството, като хоронология, силно сходна с описаната от него, се извлича и в протокола за извършена проверка. В последния, имено, е намерило надлежно отражение съдържанието на товарния отсек на превозното средство, в който смисъл и възражението в цитираната насока, независимо от липсата на отговорно, от страна на разпитания свидетел, не би могло да бъде споделено. В допълнение, независимо от основателността или не на възражение, касателно джи пи ес координатите, мястото на разтоварване е различно от депо „Враждебна“, в който смисъл и цитираното обстоятелство е непротивопоставимо на административно обвинителната теза.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – санкционираното лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това, последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

2

Налице е редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя (във връзка с възражението по същество, т. е. същият е имал връчен екземпляр на свое разположение, с който е могъл да се запознава когато и където пожелае, по свое лично усмотрение), но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Касателно материалната компетентност на наказващия орган, принципни са резервите на настоящия съдебен състав, че НОДТСО има специален характер, спрямо ЗМСМА. Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 2 НОДТСО (изм. - Решение № 7976 от 18.12.2014 г., постановено по адм. д. № 6596/2014 г., XII тричленен състав по описа на Административния съд Софияград, Решение № 12473 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. дело № 4919/2015 г., отменя като незаконосъобразна разпоредбата в частта "или определени от него с нарочна писмена заповед длъжностни лица", предишна ал. 1 - Решение № 411 по Протокол № 78 от 15.06.2023 г., в сила от 22.06.2023 г.), наказателните постановления се издават от кмета на Столична община, без опция за делегиране. Видно от представената по преписката Заповед № СОА25-РД09-4210/28.10.2025 г., В.

Ч. – зам. кмет на Столична община не е определен да замества титуляра, а са му делегирани правомощията на АНО по преписки, образувани въз основа на съставени АУАН по НОДТСО.

Същевременно, обаче, касационната инстанция е формирала диаметрална последователна практика, обвързваща долустоящия съд (напр. Р 24233/14.07/2025 г. по к.н.а.х.д. № 4676/2025 г. по описа на АССГ, XVIII кас с-в). В тази връзка, разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 9 ЗМСМА изрично регламентира възможност за делегиране на правомощия от кмета на общината, като допълващ характер има нормата на чл. 22, ал. 5 ЗМСМА, според която наказателните постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник, т. е. в нормативен акт от по-висока степен е предвидена изрична възможност наказателното постановление да бъде издадено от зам. кмет, както и за делегиране на правомощия от самия кмет (без посочване на изричен кръг от такива), поради което и съдът не намира основание да разглежда атакуваното постановление като издадено, без надлежна материална компетентност (няма как, в този контекст, да не бъде упомената и разпоредбата на чл. 130, ал. 1 НОДТСО). Аргумент в подкрепа на тези доводи е и пар. 12 от РД на НОДТСО, където е отбелязано, че същата е приета, на основание чл. 22 вр. чл. 21, ал. 1, т. 13 ЗМСМА, а тезата на жалбоподателя би довела до хипотеза, в която подзаконов нормативен акт ограничава приложното поле (ерго - противоречи) на висшестоящ (в този смисъл Р 7976/18.12.2014 г. по адм. д. № 6596/2014 г. на АССГ).

В допълнение, и в АУАН, и в НП се съдържат твърдения за всички съставомерни обективни белези на инкриминираното деяние, кореспондиращи с реквизитите, предвидени като минимално съдържание в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Възражението на нарушение по чл. 34, ал. 1 ЗАНН е неоснователно. Съгласно цитираната разпоредба, краткият срок, коментиран от ВС, като давностен, въпреки подчертано преклузивния характер на същия, започва да тече от откриването на нарушителя, а едногодишния – от датата на деянието. Доколкото вторият не е обект на коментар и възражение, обсъждането му е безпредметно.

Едновременно с това, обаче, съдът се разграничава от доводите на повереника за началото на краткия срок, доколкото нарушителят за първи път е станал известен, по силата не на извършената проверка (брандирането на превозното средство няма обвързваща сила, а само насочващо значение), а на постъпилото на 16.06.2025 г. писмо от ОПП-СДВР, с приложена справка за 3 собственост, от който момент именно е започнал да тече срокът за съставяне на датирания към 18.08.2025 г. АУАН (в тази насока и ТР 48/81 ОСНК на ВС). В този смисъл и тезата на жалбоподателя не се подкрепя от материалите по преписката.

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 14.05.2025 г., около 10:05 ч. неустановено по делото лице управлявало товарен автомобил ДК № ,,***''(собственост на „,,***''“ ЕООД, ЕИК **********), натоварен със строителни отпадъци и земни маси в гр. София, по ул. „Траян Танев“, с посока на движение от ул. „Прилеп“ към ул. „Хармония“, като водачът навлязъл в частен земеделски имот с ПИ ,,***''.39.25, м. „Благденицата“ в землището на кв. „Суходол“ и изпразнил съдържанието на товарния отсек.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че е налице неизпълнение на задължението по чл. 29а, , ал. 1, т. 8 НОДТСО – да не се изхвърлят строителни отпадъци и земни маси извън местата, определени за обезвреждането и/или оползотворяването им и притежаващи разрешение по ЗУО. Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, а същата има обективен, бвзвиновен характер, изследване на субективна страна е неуместно.

Действително, в НОДТСО има регламентирана възможност за ангажиране отговорността на водача – чл. 154а, ал. 1. Такава, обаче, е предвидена и за юридически лица – чл. 154б, ал. 1 НОДТСО, без да е налице законова пречка – за тяхното паралелно реализиране, при наличието на осъществен фактически състав по чл. 29а, ал. 1. Едновременно с това, в НОДТСО нормотворецът не е поставил изискване за произхода на земните маси – от строителен обект, поради което и стеснителното тълкъване на повереника, базирано на друг нормативен акт, не следва да бъде споделено.

Съдът приема, че извършеното от жалбоподателя административно нарушение не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в Наредбата задължения на физическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени).