Решение № 2390 от 03.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2390 гр. Пловдив, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20215330105287 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по иск по 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и обективносъединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В против К. М. К., ЕГН **********, с адрес в гр. *******, ул. ******* № ***, ет. ***, ап.***, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 2799,14 лв. –главница по договор за кредит ***************/19.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението 24.11.2020 г. в съда до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 15497/2020 г. на ПРС и осъждане ответника да заплати на ищеца сумите от 1065,31 лв. - договорно възнаграждение; 3236,16 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 248,82 лева – лихва за забава, 102,54 лева –законна лихва за периода 02.10.2020г. – 23.11.2020г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.11.2020 г. до окончателното й заплащане. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *************** от 19.04.2019г., по силата на който на ответника бил отпусната сумата от 3000 лв. Закупен бил и пакет от допълнителни услуги, за който се дължало възнаграждение в размер на 3640,68 лева. Ответникът поел задължение да върне уговорената като общо задължение сума в срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 243,29 лв. и падежна дата – всяко 20-то число на месеца.

Договорът и Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги били 1 подписани при ОУ, които били предадени на ответника. Договорът за кредит бил сключен при следните условия: отпусната сума – 3000 лв., срок на кредита – 36 месеца, размер на месечна погасителна вноска – 142,16 лв.; падежна дата – 20-то число на месеца; ГПР – 46,31%; годишен лихвен процент – 39,10%; лихвен процент на ден – 0,11; общо дължима сума по кредита – 5117,69 лв. Параметрите по избрания и закупен пакет от допълнителни услуги били както следва: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 3640,68 лв. и размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги – 101,13 лв.

Общото задължение е 8758,37 лв. и общия размер на месечна вноска– 243,29 лв. Погасяване -20-ти ден от месеца. Твърди се, че неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото да е в размер на 1065,31 лв. за периода 20.09.2019г. – 02.10.2020г.

Оставащото и неизплатено договорно възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги бил в размер на сумата от 3236,16 лв. Посочва се, че със закупуването на пакет от допълнителни услуги, ответникът си е гарантирал, че: приоритетно ще му бъде разгледан и отпуснат кредита; при настъпване на неблагоприятни за него събития, няма да изпадне в забава и кредита няма да се обяви за предсрочно изискуем; ще може да си намали размера на определен брой вноски; ще може да промени падежната дата; че ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги получи без да е необходимо да попълва и представя документи. Всички тези възможности, които ответника получавал със закупуване на пакет от допълнителни услуги не се определяли като задължителни и като част от общите разходи по кредита Твърди се, че споразумението за предоставяне на допълнителни услуги не е пряко свързано с договора за кредит, сключването му е изцяло пожелание на ответника и не е задължително условие за отпускането на кредит, поради което разходите за такива допълнителни услуги са извадени от тези по кредита. Заявява се, че ответникът е преустановил изпълнението на задължението по договора, като изпаднал в забава. По заема били направени само 4 пълни погасителни вноски, последната, от която с дата 17.09.2019г.

Общо направените плащания по договора били в размер на сумата от 1064,08 лв., с която е погасил част от задълженията си. Начислена била и законна лихва в размер на сумата от 102,54лв. за периода 02.10.2020г. /дата на предсрочна изискуемост / до 23.11.2020г. Поради неизпълнение от страна на длъжника ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 15497/2020 г. по описа на ПдРС и по същото съдът издал заповед за изпълнение за сумата 2799,14 лв. - главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***************, сключен на 19.04.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.11.2020г. до окончателното й заплащане, както и разноски по делото. За притендираните суми за договорна лихва, мораторна лихва и допълнителни услуги заявлението е отхвърлено. В предвидения срок срещу заповедта е постъпило възражение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се излага становище за неоснователност на предявените установителен и осъдителен иск. Твърди се, че ищецът не е спазил разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗКИ, съгласно която условията по кредитите се формулират ясно и по разбираем начин. Договорът за потребителски кредит не отговарял на изискванията предвидени в чл. 11 от ЗПК. Съдържащата се в договора информация относно 2 броя и размера на погасителните вноски, ГПР и годишния лихвен процент била обща, не отговаряла на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизирало какво точно се включвало в размера на месечната вноска като части от главницата и лихвата. Липсвало посочване на лихвен процент, който се дължи при просрочие, както и предупреждение за последиците от него, липсвало отбелязване за наличие или липса на право, на отказ на потребителя от договора. В тази връзка се твърди, че договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Твърди се, че процесните договорни разпоредби за възнаградителна лихва са неравноправни, което водело до тяхната нищожност.

Уговорената възнаградителна лихва в размер на 39,10% надхвърляла повече от 3 пъти законната и заедно с клаузата предвиждаща възнаграждение по пакет от допълнителни услуги противоречали на добрите нрави, поради което същите се явявали нищожни.

Определените в договора възнаградителна лихва в размер на 39,10% и ГПР в размер на 46,31% противоречали на справедливостта и еквивалентността на престациите и не можело да се оправдае с поетия от кредитора риск по отпускане на заема. Счита се, че в конкретния случай се касаело за потребителски кредит, при който при недействителност на клауза за възнаградителна лихва и клауза за възнаграждение по пакет от допълнителни услуги, се дължала чистата стойност на кредита. Твърди се ответникът е погасил главница в размер на 200,86 лева, възнаградителна лихва в размер на 367,78 лева и възнаграждение за пакет от доп.услуги в размер на 404,52 лева. Ищецът не е извършил редовно уведомяване на ответника, относно настъпилата предсрочна изискуемост, а същият не бил сменял адреса си, който е и посочен в договора и, на който адрес са му връчвани съобщения и книжа. Счита се, че волеизявлението на ищеца не е достигнало до ответника и съответно предсрочната изискуемост по договор за кредит не била настъпила. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане между главницата по кредита в размер на 2799,14 лева със сумата от 772,30 лева, представляваща получени от ищеца сума по нищожни договорни клаузи – за възнаградителна лихва и по пакет от допълнителни услуги по договор за кредит.

Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи-договор за кредит от 19.04.2019 г., декларация, споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, ОУ и погасителен план към него, стандартен европейски формуляр; искане за отпускане на кредит; е видно, че на 19.04.2019 г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ищеца на ответинка на сума от 3000 лв. за срок от 36 м. платима на вноски от по 146,16 лв. при ГЛП -39,10%, ГПР-46,31 %, възнаграждение за допълнителни услуги-3640,68 лв. и общо задължение от 8758,37 лв.

Периодът на погасяване е 20.05.2019-20.04.2022 г., по банков път.

От представеното платежно нареждане от 22.04.2019 г. е видно, че по сметка на ответника в ***************** е преведена от ищеца сума от 1592,24 лв. касаеща сключения договор за заем.

О представеното уведомително писмо от 05.10.2020 г. е видно, че ищеца е предприел 3 действия по уведомяване на ответника за настъпило просрочие на задължението му по договора и обявяване на предсрочна изискуемост от 02.10.2020 г.

От приложената справка от ищеца(лист 23 от делото) е видно, че към 16.03.2021 г. общата платена сума от длъжника по договора е 1064,08 лв. Размера на дължимата главница към 20.09.2020 г. е 1009,57 лв.

От изготвеното заключение от 07.09.2021 г. по извършената ССЕ е видно, че в ГПР по договора е включена само договорната лихва. Процента, с който се оскъпява кредита със заплащане на допълнителните услуги и 40,45 %.

От приложеното ч. г. д. 15497/2020 г. на ПРС е видно, че за сумата от 2799,14 лв. –главница, ведно със законната лихва ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение, на основание настъпила предсрочна изискуемост на вземането от 02.10.2020 г. срещу, която в срок е постъпило възражение от длъжника. За притендираните суми за договорна лихва, възнаграждение за пакет допълнителни услуги и лихви за забава заявлението е отхвърлено.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

С оглед депозираното възражение по предхождащото заповедно производство и отхвърлянето на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за част от притендираните вземания в рамките на същото, съдът намира, че предявените установителен и осъдителни искове са процесуално допустими за разглеждане по настоящия ред.

Уважаването на исковете е обусловено от възникване на облигационно отношение между страните пораждащо заплащане на притендираните задължения от ищеца, настъпване на тяхната изискуемост и липса на осъществено плащане.

С оглед отправените становища от страните и възражения на ответника, съдът намира, че не е налице спор относно сключването на договора и поетите с него задължения от страните.

Спора се състои в действителността на клаузите от договора съобразно разпоредбите на ЗПК и момента на настъпване на изискуемостта на всички задължения по договора.

Доколкото се касае за договор за потребителски кредит съдът намира, че клаузите на същия следва да съответстват на чл. 10 и 11 от ЗПК. Те налагат договора да бъде в писмена форма, формулиран по ясен и разбираем начин, с еднакъв по вид, формат и размер шрифт на текста, не по-малък от 12, като не се придвижда заплащане на допълнителни вземания извън договорените такива и възможност за едностранно изменение на клаузите, както и заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В същия следва да е отбелязан лихвения процент и условията за прилагането му, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; В настоящия случай макар в договора да е записан годишен лихвен процент от 39.10 %, липсва посочване на условията за прилагането му, върху каква база се начислява, какъв е общия размер на лихвата и каква част от погасителната вноска касае задължението за лихва. Следователно, не е ясно как е разпределен лихвеният процент във времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение е дали 4 лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка, при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксирания размер Ето защо, съдът намира, че е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. По отношение годишния процент на разходите съдът намира, че същия следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Видно от изготвеното заключение по извършената ССЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно извършено, записаният такъв от 43,31% в договора включва единствено договорната лихва. Това сочи нарушение на ЗПК, тъй като се касае само за формално отразяване в документа на абсолютни стойности за лихвения процент по заема и ГПР, без да е отразена ясно и разписана точно методиката на формиране годишния процент на разходите по кредита и как е достигнато до посоченият такъв. Следва да се има предвид, че ЗПК налага годишният процент на разходите да изразява общите разходи на потребителя по кредита - настоящи или бъдещи: лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. В случая липсва предвиждане на разхода за допълнителна услуга, който оскъпява кредита с 40%. С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това основание. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Съобразно с това и разпоредбата на чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Това е достатъчно основание да се приеме, че кредитополучателя дължи връщане само на главницата от 3000 лв.