Акт от 18.10.2019, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. В**,18.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОС, гражданско отделение, в публичното заседание на 10 септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: В** В**

Членове: 1. АН** П**

2. В**

М** с участието на секретаря

И**К** и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П** въззивно гражданско дело № 258 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по чл.258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решението по гр. дело

№ 2872 по описа на ВРС за 2018г.

Въззивникът „Б**п**" ЕАД, ЕИК

**** обжалва решението, с което е уважен предявения от Ю.Г.А. ***, ЕГН ********** иск по чл.357 ал.1 вр.чл.188 т.1 от КТ. Във възивната жалба се развиват доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания акт и моли да се отмени изцяло, като се постанови решение, с което бъде отхвърлен предявения иск.

Въззиваемата Ю.Г.А. е подала отговор, с който оспорва подадената жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и предметните предели на въззивното производство, очертани в предявената жалба, съобразявайки разпоредбата на чл.269 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:

Производството е по трудов спор с правна квалификация чл. 357, ал.

1, вр. с чл. 188, т. 2 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка”, наложено със заповед № РД-06-2015/22.10.2018 г. на

Главния изпълнителен директор на „Б** п*" ЕАД.

Не се спори,че между страните е налице трудово правоотношение,както и че със Заповед № РД-06-2015/22.10.2018 г. на Главния изпълнителен директор на „Б** п*" ЕАД на ищцата,която е на длъжност „контрольор,пощенска служба в ПС-В**" е наложено дисциплинарно наказание „Забележка".

От заповедта е видно, че за да наложи дисциплинарното наказание „забележка" работодателят е приел, че ищцата е осъществила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 т.8 КТ за това, че на 16.07.2018 г. се е подписала като свидетел на съставен неправомерно констативен протокол за установяване часовата разлика между системата за видеонаблюдение в сградата на ОПС Видин и действителния час,без реално да е присъствала в момента на установяване на разликата.

Цитираният констативен протокол е приложен по делото и от същия е видно,че ищцата го е подписала ,като последният факт не се оспорва от страните и съдът го приема за установен.Освен от ищцата същия е подписан от К** И** и Е** Г*,като с протокола се удостоверява факта ,че часът на видеонаблюдението не съвпада с действителния час,като времевата разлика е час и двадесет минути.

От ищцата е изискано обяснение и същата ,на 27.09.2018 г.,е изготвила такова.

Към писмения отговор на ответника са представени следните документи: обяснения от С** Ц**/охранител/ и П**Н**/охранител/, копие от Докладна записка на и.д.ръководител на ОПС до гл.изп.дир. на „БП"ЕАД,копие от докладна на Е** Г** /специалит БЗР и ОУЛ/,копие от докладна на Д**Б**-директор дирекция „Сигурност"към ЦУЕ на БП"ЕАД.

Разпитани са и свидетелите Л** С** и К** И**.

От показанията им се извличат данни за действията им на 16.07.2018 г.,включително и тези на ищцата. От същите се установява, че времето, изписано на монитор, при осъществяваното видеонаблюдение в сградата се разминава с действителното с около час и двадесет минути, като за удостоверяване на този факт и помолени от свидетелката Л** С**, ищцата, свидетелката К** И** и служителя Е** Г**, подписват изготвеният от С** констативен протокол.

Разпитаните свидетели са категорични за наличното разминаване във времето, което са установили лично и непосредствено ,и което се потвърждава и от ангажираните към писменият отговор доказателства.

Свидетелката И** сочи, че целта на констативния протокол е свързана с информираността на роботодателя:" ... Искахме с този протокол да уведомим генералния директор,че има разлика в часовото време. Идеята беше да сигнализираме работодателя за тази разлика, защото разбрах от Л**, че ще я накажат, че е отишла по-рано на работа, което всъщност не е така...".

От така установената фактическа обстановка, ВРС правилно е приел, че при издаване на атакуваната заповед са спазени формалните изисквания, но същата е незаконосъобразна по същество и е отменил същата. Мотивите на първоинстанционния съд са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция, поради което не следва се преповтарят в настоящото изложение. В разглеждания случай работодателят е спазил императивните изисквания на закона - чл. 193 и чл. 195 КТ, във връзка с налагане на дисциплинарно наказание за нарушения, квалифицирани като такива по чл. 187, т.8, пр.1 КТ.

Спорен между страните е въпроса дали описаното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание деяние съставлява нарушение на трудовата дисциплина, както и дали наложеното наказание се явява съответно.

В случая първоинстанционният съд е приел, че не е налице злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на работодателя - чл. 187, т.8 от КТ.

Уронването на доброто име, от своя страна, представлява действия, бездействия, с които се вреди на репутацията на работодателя пред трети лица.

Изложените факти в заповедта за дисциплинарно наказание не осъществяват състава на тези дисциплинарни нарушения. Съобразно съдебната практика в повечето случаи злоупотребата с доверието на работодателя е свързано с нанасяне на имуществена вреда за дружеството, респективно извличане на облага за работника или служителя / решение № 56 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4607/2013 г., IV г. о.,решение № 86 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2009 г., IV г. о.,решение № 95 от 27.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4571/2013 г., IV г. о. , решение № 272 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 145/2014 г., IV г. о./.

В някои случаи злоупотреба с доверието на работодателя е налице, без да настъпила вреда за работодателя, но работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага за себе си или за трето лице / решение 214 от 15.03.2017 г. по гр. дело 112 от 2016 г. на ВКС г.к. IV г.о. ./.

Във връзка с изложеното в процесния случай не са разкрива фактическия състав на нарушението по чл. 187 т.8 от КТ/ злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на работодателя/.

При тези данни предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, а Заповед № РД-06-2015/22.10.2018 г. на Главния изпълнителен директор на „Б*** п*" ЕАД, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена.

Като е постановил решение в гория смисъл ВРС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

В полза на въззиваемата следва да се присъдят направените във въззивната инстанция разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви и на основание чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд

Р

Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 134 от 21.03.2019 г. по гр. дело №2872, по описа на ВЛС за 2018 г.

ОСЪЖДА „Б** п**" ЕАД, ЕИК*** да заплати на Ю.Г.А. ***, ЕГН ********** сумата от 300 лева , представляваща направените от нея разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: