Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 101 от 11.06.2021, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 185/2021
Вид
Решение № 101
Подписан
11.06.2021
В сила
08.07.2021
Състав
Никола Дойчинов Дойчев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Провадия , 11.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Никола Д. Дойчев при участието на секретаря М. П. А. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20213130100185 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от „Евро Финанс колект“ ЕООД срещу ПЛ. Д. СТ. с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните парични вземания:

1. сумата от 8.51 лева, представляваща остатък от главница за потребени мобилни и ТВ услуги за периода от 15.06.2017 г. до 14.07.2017 г, съгласно месечна сметка № 1229710914/15.07.2014 г, издадена въз основа на договори №№ **********2207201534265424 и **********22072015-34265664, сключени между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ведно със дължимата законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 01.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 2,51 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.08.2017 г. до 30.06.2020 г.,

2. сумата от 66.83 лева, представляваща остатък от главница за потребени мобилни и ТВ услуги за периода от 15.07.2017 г. до 14.08.2017 г., съгласно месечна сметка № 1231432159/15.08.2017 г, издадена въз основа на договори №№ **********2207201534265424 и **********22072015-34265664, сключени между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ведно със лихва за забава върху главницата, в размер на 19.18 лева за периода от 02.09.2017 г. до 30.06.2020 г.;, за които гореописани парични вземания е издадена Заповед № 568/30.10.2020 г. по ч.гр.д. № 1025/2020 г. по описа на РС-Провадия, 3-ти състав.

1

Ищецът твърди, че е закупил от „СГ ГРУП“ ООД, а последният от „БТК“ ЕАД, следните парични вземания за главници в размер на 8.51 лева, 66.83 лева, 57.48 лева и 1.90 лева, съгласно издадени фактури от БТК ЕАД - № 1229710914/15.07.2014. , № 1231432159/15.08.2017 г, 1233154322/15.09.2017 г., 1238820694/16.10.2017 г., въз основа на договори №№ **********22072015-34265424 и **********22072015-34265664, сключени между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. В тази връзка се твърди, че ищецът е титуляр и на акцесорното вземане за мораторни лихви.

Посочва, че след получаване на заповедта за изпълнение длъжникът е заплатил частично вземанията, вследствие на което остават дължими следните парични вземания в следния размер: сумата от 8.51 лева, представляваща остатък от главница за потребени мобилни и ТВ услуги за периода от 15.06.2017 г. до 14.07.2017 г, съгласно месечна сметка № 1229710914/15.07.2014 г, издадена въз основа на договори №№ **********2207201534265424 и **********22072015-34265664, сключени между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД; сумата от 2,51 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.08.2017 г. до 30.06.2020 г.; 66.83 лева, представляваща остатък от главница за потребени мобилни и ТВ услуги за периода от 15.07.2017 г. до 14.08.2017 г., съгласно месечна сметка № 1231432159/15.08.2017 г, издадена въз основа на договори №№ **********22072015-34265424 и **********22072015-34265664, сключени между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.

Предвид горното се иска от съда да приеме за установено, че ответникът дължи тези суми на ищеца. Претендира се и присъждането на сторените по делото, вкл. пред заповедния съд разноски.

Ответникът не оспорва сключването на процесните договори с БТК ЕАД, но твърди, че цесията няма действие спрямо него за процесните вземания, поради което ищецът не се легитимира като негов кредитор. По-конкретно заявява в о.с.з, че вземането, обективирано във Фактура № 113495319/16.10.2017 г. не е прехвърлено валидно по силата на договор за цесия, нито от БТК, нито от „С.Г. Груп“ в полза на ищеца, както и че вземенето, предмет на фактура 238820694/16.10.2017 г. също не е предмет на договор за цесия и не е предмет на заповедното производство. Твърди, също така, че процесните вземания са погасени по давност, тъй като са изтекли три години от падежирането им.

По изложените аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозира молба, чрез която поддържа предявените искове и излага становище по същество на спора. Моли за уважаването на установителните искови претенции. Претендира разноски.

Ответникът не се явява лично, представлява се от надлежно упълномощения от него по реда на чл. 189, ал. 2 от ГПК процесуален представител. Поддържа писмения отговор.

2

Моли за прекратяване на производство, евентуално – за отхвърляне на исковите претенции.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

На първо място, съдът следва да отбележи, че предмет на настоящото исково производство по реда на чл. 422 от ГПК е спорният факт за дължимостта само на част от вземанията, обективирани в издадената заповед за изпълнение № 568/30.10.2020 г., а имено тези по фактура № 1229710914/15.07.2017 г. на стойност 63.97 лева с ДДС, включваща начислени вземания за мобилни и ТВ услуги с падеж 01.08.2017 г., ведно с лихва за забава в размер на 2.51 лева за периода от 02.08.2017 г. до 30.06.2020 г.; и по фактура № 1231432159/15.08.2017 г. на стойност 95.50 лева с ДДС, включваща начислени вземания за мобилни и ТВ услуги с падеж 01.09.2017 г., ведно с лихва за забава в размер на 19.18 лева за периода от 02.09.2017 г. до 30.06.2020 г.;

По отношение на останалите парични вземания за главница и лихва, предмет на издадената заповед за изпълнение-главници по фактура № 1233154322/15.09.2017 г. и по фактура № 1234953319/16.10.2017, ведно със съответните лихви за забава, съдът не дължи произнасяне, поради което и не следва да се обсъждат доказателствата, свързани с пряко или косвено с тези ирелевантни юридически факти.

Ето защо, не следва да се обсъждат възраженията на ответника в писмения отговор, включително в открито съдебно заседание, че вземанията, обективирани във фактура № 1234953319/16.10.2017 г. и фактура № 238820694/16.10.2017 г. не са валидно прехвърлени на ищеца, както и че фактура № 238820694/16.10.2017 г. не била предмет на заповедното производство. В тази връзка, е без значение обстоятелството относно индивидуализацията на четвъртото по-ред вземане в заповедта за изпълнение в размер на 1.90 лева главница и лихва върху нея, и въпросът за техническото изписване на фактурата (дали става въпрос за фактура № 1234953319/16.10.2017 г. или фактура № 238820694/16.10.2017 г), тъй като, освен, че това вземане не е предмет на настоящото производство, длъжникът след получаване на заповедта за изпълнение, упражнявайки правото си, предвидено в чл. 76, ал.

1, изр. 1 от ЗЗД, е заявил, че погасява именно това вземане в размер на 1.90 лева, което е довело до отпадането му от предмета на настоящото производство.

Преди навлизане по същество на спора между страните, съдът, намира за нужно да отбележи още, че е допусната техническа грешка в изписването на първата фактура, предмет на настоящото исково производство, като вместо фактура № 1229710914/15.07.2017 г. е изписано грешно фактура № 1231432159/15.08.2017 г. Това обаче не води до грешна индивидуализация на вземането в издаваната заповед за изпълнение, тъй като фактурата не е част от действителността на едно облигационно вземане. В случая, главницата е конкретизирана чрез съществените си характеристични белези чрез посочване на размер (8.51 лева) и отчетен период (15.07.2017 г. до 14.08.2017 г.), които съответстват на тези по заявлението и представената фактура към нея.

3

По същество на спора:

На първо място, съдът приема, че между ответникът и „Българска телекомуникационна компания“ АД са възникнали две валидни облигационн правоотношения, като това следва от представените два договора от 22.07.2015 г., подписани от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника, един от които за мобилни услуги № **********22072015-34265424 с предпочетен номер + 894290038, и друг с № **********22072015-34265664 за ТВ услуга – „VIVACOM TV Extra“.

Въз основа на двата договора за услуги мобилният оператор е начислил парични вземания, за които е издал следните данъчни фактури:

1. фактура № 1229710914/15.07.2017 г. на стойност 63.97 лева с ДДС, включваща начислени вземания за мобилни и ТВ услуги с падеж 01.08.2017 г.;

2. фактура № 1231432159/15.08.2017 г. на стойност 95.50 лева с ДДС, включваща начислени вземания за мобилни и ТВ услуги с падеж 01.09.2017 г.

От представения договор за цесия № 600000885 от 16.10.2018 г. и извлечение от Приложение № 1 към него, се установява, че „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е продала на „С. Г. Груп“ ООД вземанията си срещу ответника в общ размер на 277.63 лева, обективирани в редица фактури, част от които са и гореописаните два счетоводни документа.

Съдът приема и за валидно и последващото прехвърляне на гореописаните вземания, видно от представения договор за прехвърляне на вземане, сключен на 26.08.2019 г. между „С.Г. Груп“ ООД и „Евро финанс колект“ ЕООД и приложение № 1 към него, от които се установява, че в полза на ищеца е било цедирано вземане в общ размер на 134.72 лева, предмет на четири фактури, две от които са и фактура № 1229710914/15.07.2017 г., фактура № 1231432159/15.08.2017 г.

Предвид горното съдът намира, че процесните парични вземания, предмет на настоящото производство са валидно прехвърлени на ищеца. Без значение е обстоятелството, че длъжникът първоначално не е бил уведомен за цесиите по реда на чл.

99, ал. 4 от ЗЗД. Ответникът е получил в настоящия съдебен процес договорите за цесия, ведно с уведомленията към тях, поради което следва да се приеме пълно и главно, че договорите за цесия са произвели действие и по отношение на длъжника – следва правния извод, че ищецът се легитимира като кредитор на ответника. По делото няма наведени твърдения нито доказателства, че длъжникът е извършил плащане по някоя фактура на някого от цедентите по веригата от сключените цесионни договори, преди да бъде уведомен по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД с получаването на исковата молба и приложенията към нея.

По отношение на възражението на длъжника за изтекла погасителна давност:

Падежът на вземането за потребени мобилни и ТВ услуги за периода от 15.06.2017 г.

4 до 14.07.2017 г, съгласно фактура № 1229710914/15.07.2014 г. е на 01.08.2017 г., като от този ден вземането е станало изискуемо, от който момент е започната да тече и 5-годишна погасителна давност за събиране на вземането, съгласно чл. 114, ал. 1, вр. с чл. 110 от ЗЗД.

По отношение на вземането за потребени мобилни и ТВ услуги за периода от 15.07.2017 г. до 14.08.2017 г., съгласно фактура № 1231432159/15.08.2017 г. падежът на фактурата е от 01.09.2017 г., изискуемостта й е настъпила съответно с същия ден.

През периода на обявеното извънредно положение в страната от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., съгласно с решения на Народното събрание от 13.03.2020 г. и от 03.04.2020 г., давността е била спряна, по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13.03.2020 г.

(ЗМДВИП) (обн. ДВ. бр. 28/24.03.2020 г.).

Ето защо, 5-годишната давност за гореописаните вземания за главници принципно е следвало да изтече на 01.10.2021 г. за вземането по фактура № 1229710914/15.07.2014 г и съответно на 01.11.2021 г.- по фактура № 1231432159/15.08.2017 г. Заявлението по чл. 410 от ГПК, обаче, е подадено на 29.09.2021 г. по пощата, и доколкото са предявени в срок положителни установителни искове по реда на чл. 415, ал. 1, т.1 и ал. 4, вр. чл. 422 от ГПК, следва да се приеме, че давността и по отношение на двете вземания за главница е била прекъсната на 29.09.2021 г. – арг. чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 125, вр. с чл. 62, ал. 2 от ГПК.