Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 254 от 11.11.2025, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 441/2025
Вид
Решение № 254
Подписан
11.11.2025
В сила
11.11.2025
Състав
Азадухи Ованес Карагьозян, Атанас Дечков Христов, Теодора Руменова Йорданова-Момова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 1, т. 4 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 1, т. 4 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 133 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135 ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Шумен, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20253600500441 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №78/5.05.2025г. по гр.д.№145/2023г. по описа на ВПРС , съдът е обявил за относително недействителен на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД по отношение на "С.Г. Груп" ЕАД, ЕИК: 205942517 , със седалище и адрес на управление , гр.... ,общ.... ,обл....

,район ... ул.....“ №.., ет...., представлявано по закон от К. В. П. – член на Съвета на Директорите Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ..., том ..., рег. № ...., дело № ... от 08.06.2018 год. по описа на Нотариус С. Н., рег. №.... на НК, с район на действие Районен съд – Велики Преслав, В ЧАСТТА, В КОЯТО П. Й. К., ЕГН:

**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ..., общ. ..., обл. .., ул. „...“ № ... в качеството си на дарител е отчуждила безвъзмездно в полза на своята сестра Д. Й. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр...., общ. ..., обл. ..., ул. „...“ № ..своята 1/6 ид.част от следния недвижим имот, а именно: дворно място с площ от 356 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот... - ... в квартал ...., съгласно действащия подробен устройствен план на гр. ...., при граници: север - улица и урегулиран поземлен имот .... -..., изток - улица, юг - урегулиран поземлен имот ...- ... и улица, запад - урегулиран поземлен имот ... - ..., с админ. адрес: гр. ..., община ..., област..., ул. „....” № ..., заедно с построените в него: паянтова двуетажна жилищна сграда, стопанска постройка и всички останали подобрения в имота, осъдил е П.

Й. К., ЕГН: ********** и Д. Й. С., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на "С.Г.

1

Груп" ЕАД, ЕИК: 205942517 сумата от 98,30 лева, представляваща сторените в настоящото производство съдебно деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението е обжалвано от П. Й. К., действаща , чрез пълномощника си адв.П. М.

К. от АК-Бургас като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли иска и да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК "С.Г. Груп" ЕАД, действащо, чрез пълномощника си адв.К. К. от АК-Велико Търново е депозирало отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение.

Вторият ответницата Д. Й. С. не е депозирала писмен отговор на исковата молба, нито е взела становище по депозираната въззивна жалба. Редовно призована за откритите съдебни заседания ответницата Д. Й. С. не се явява в нито едно от тях лично, нито изпраща представител.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е неоснователна. допустима. Разгледана по същество жалбата е

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционният и по силата на чл.272 ГПК препраща към тях като по този начин те стават част от правните съждения на настоящият съдебен състав.

Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното :

Между страните не се спори , че по договор за кредит № ....../2007 от 20.11.2007 г., ведно с Общи условия на А. Б., клон България и погасителен план от 29.11.2007 г.

А. Б., клон България е отпуснала в качеството си на кредитор банков кредит на първата ответница П. Й. К., в качеството на кредитополучател и на И. И. К. в качеството на съкредитополучател в размер на 48 000 евро за покупка на конкретно посочен недвижим имот, със срок за погасяване 11 години, на месечни вноски съгласно погасителен план Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот №..., том .., рег. № .., дело №.... от 08.06.2018 год. по описа на Н. С. Н.., рег. № .. на НК, с район на действие Районен съд – Велики Преслав първата ответница П. Й. К. заедно с майка си К. Д. Й. са дарили на втората ответница Д. Й. С. и сестра на първата ответница своите общо 5/6 ид.части (4/6 2 ид.части притежавани от К. Д.Й. и 1/6 ид.част притежавани от първата ответница П. К.) от следния недвижим имот, от който надарената притежава 1/6 ид.част по наследство, а именно: дворно място с площ от 356 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ... - ... в квартал...., съгласно действащия подробен устройствен план на гр. ..., при граници: север улица и урегулиран поземлен имот... - ..., изток - улица, юг - урегулиран поземлен имот ... - ... и улица, запад - урегулиран поземлен имот ... - ..., с админ. адрес: гр. ..., община ..., област ..., ул. „...” №...., заедно с построените в него: паянтова двуетажна жилищна сграда, стопанска постройка и всички останали подобрения в имота.

Кредиторът А. Б., клон България е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу първия ответник и съкредитополучателя И.

К., в резултат на което е образувано ч.гр.д. № 27/2009 г. по описа на Районен съд – Карнобат, по което е издадена Заповед № 5 от 28.01.2009 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и Изпълнителен лист от същата дата за сумата от 48000 евро, представляваща главница, ведно със законната лихва от 27.01.2009 г. до изплащане на вземането; сумата от 924,10 евро - договорна лихва; сумата от 1448,40 евро – наказателна лихва за забава, както и сумата от 1970,40 лева за разноски по делото и 400 лева – юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на така издадения изпълнителен лист е било образувано ИД № 20188040400524 по описа на ЧСИ Д. Н., рег. № .... на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Бургас, видно от приложеното удостоверение. С Договор за прехвърляне на вземания (цесия) № 5300/2163/30.06.2021 год. „Юробанк България“ АД в качеството на цедент е прехвърлило на ищцовото дружество в качеството на цесионер свои вземания, сред които и вземането си към първата ответница П. К., произтичащо от сключения между нея и А. Б., клон България договор за кредит, видно от приложеното извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия. Цедентът е потвърдил извършената цесия с Протокол за приключване от 14.07.2021 год. Между страните няма спор, а и на съда е известно обстоятелството, че „Юробанк България“ АД е правоприемник на дейността на А. Б., клон България. Депозирана е молба вх. № 33251/31.08.2022 год. от ищцовото дружество, в която сочи, че въз основа на сключения с „Юробанк България“ АД Договор за цесия от 30.06.2021 год., е встъпил изцяло в правата на кредитора спрямо длъжника П. Й. К. и И. И. К. и моли да бъде конституиран като кредитор на осн. чл.

429 от ГПК по образуваното ИД № 20188040400524 по описа на ЧСИ Д.Н., рег. № ... на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Бургас. Поискано е длъжниците да бъдат уведомени за извършената цесия (като уведомлението е било приложено към молбата и е представено в настоящото производство), което е сторено, видно от ангажираното известие за доставяне, в което е отразено, че съпругът на първата ответница И. И. К. е приел уведомлението за извършената цесия на 28.10.2022 год. като е поел задължение да уведоми съпругата си за същото. В молбата е поискано извършването на изпълнителни действия по отношение на двамата длъжници. От ангажираната справка в НБД „Население“ се установява, че П. Й. К. е омъжена като съпругът й се казва И. И. К.. Майка й се казва К. Д.

Й.. Първата ответница има сестра - Д. Й. С. (втората ответница по делото). Видно от удостоверение за данъчна оценка изх. № .... от 27.02.2023 год., изд. от общ. ..., данъчната 3 оценка на дарения недвижим имот, ведно с построената в него сграда възлиза на 2119,10 лева. Представена е и скица на имота изх. № .../24.04.2023 год., изд. от общ. ..., от която е видно, че като едноличен собственик на имота е вписана втората ответница Д. Й. С. . Във връзка с депозираното от първата ответница П. Й. К. искане за спиране на производството, уважено с Определение № 348/08.08.2023 год., са представени обезпечителна Заповед № 13 от 08.02.2023 год., постановена по гр.д. № 285/2023 год. по описа на ОС – Бургас, с която е наложена обезпечителна мярка СПИРАНЕ на изпълнението по ИД № 20188040400524 по описа на ЧСИ Д. Н., рег. № ..на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Бургас, във връзка с предявената от П. Й. К. и И. И. К. срещу ищцовото дружество отрицателна установителна претенция с пр. осн. чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника сума в размер на 93879,84 лева – главница и 135403,17 лева – законна лихва по горепосоченото ИД, поради погасяване на вземането по давност. С влязло в сила съдебно решение № 882/25.07.2023 год., постановено по гр.д. № 285/2023 год. по описа на ОС – Бургас, потвърдено с Решение № 3/16.01.2024 год., постановено по в.гр.д. № 353/2023 год. по описа на Апелативен съд – Бургас, недопуснато до касация с Определение №2766 от 24.10.2024 год., постановено по т.д. № 953/2024 год. по описа на ВКС, I т.о., ТК е отхвърлена така предявената отрицателна установителна претенция.

При така установената фактическа обстановка , счита предявеният иск по чл.135 ЗЗД за основателен и доказан, като се установиха всички изискуеми предпоставки за уважаването на този иск.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички направени от страните твърдения и възражения и е изложил подробни и обосновани мотиви в решението си, които ШОС напълно споделя.

Съгласно разпоредбата на чл.135, ал.1, изр.първо от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Сочената правна норма дава право на кредитора да защити вземането си, в случай на извършени действия от страна на длъжника, с които последният осуетява възможността на кредитора да удовлетвори вземането си. Има две основни предпоставки за възникване правото на кредитора по смисъла на цитираната разпоредба- обективни и субективни. Обективните предпоставки са следните: съществуване на вземане на ищеца към ответника; извършване на някакви правни действия от страна на длъжника, с които се застрашава или осуетява удовлетворяване вземането на кредитора. Правното действие трябва да има за предмет имуществено право, чието упражняване да не зависи от строго личната преценка на длъжника. В резултат на това правно действие имуществото на длъжника намалява, което пречи на кредитора да удовлетвори вземането си. Вторите предпоставки са субективни и са в зависимост от времето, когато е извършено увреждащото кредитора правно действие- преди или след възникване на задължението. Ако правното действие представлява едностранна сделка или безвъзмезден договор и е извършено след възникване на задължението, достатъчно за 4 уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД е знанието на длъжника, като без значение е субективното отношение на третото лице, другата страна по сделката. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.

Съгласно ал.2 на чл.135 от ЗЗД, знанието и на третото лице се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Безспорно се установи по делото ,че ищецът има изискуемо и ликвидно вземане към първият ответник , за чието събиране е инициирано и изпълнително производство. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР № 2/2019 г. на ОСГТК на ВКС цесионерът притежава активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, и ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор – цедента, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането, какъвто е настоящият случай. Следователно релевантна за възникване на вземането на ищеца –цесионер, е датата на която е възникнало вземането на неговия прехвърлител, а не датата на която сам е придобил вземането, на която основава легитимацията си на кредитор по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. По изложените доводи, съдът намира за безспорно установено, че ищецът има качеството на кредитор спрямо ответницата П. Й.