Решение № 1186 от 16.11.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1186 гр. Бургас, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20232100501524 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 29188/03.08.2023г. на БРС от М. С. С. с ЕГН: ********** и К. И. С. с ЕГН:

**********, двамата с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ж.к. „И.“ бл. **, вх.

*, ет. *, чрез назначения им от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв. Е. Гагашева, против решение № 1601/17.07.2023г. по гр.д.

№ 8130/2022г. по описа на БРС , в частта, с която е уважен предявеният от О. В. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „М. Ф. Т.“ № ***, осъдителен иск до размера на сумата от 21200лв. главница, представляваща предоставена по договор за заем между страните парична сума, съгласно сключен между тях устен договор за заем, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаването на исковата молба – 16.12.2022г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 980.08лв. за направените по делото разноски. Твърдят, че постановеното решение не е правилно в обжалваната част. Поддържат допуснати съществени процесуални нарушения относно разпределянето на доказателствената тежест и относно 1 установяването на сключен договор за заем между страните. Позовават се на нарушение на правилата за допускане и събиране на доказателства в гражданския процес, довело до постановяване на неправилно съдебно решение. На изложените основания молят за отмяна на решението и постановяване на нов акт, с който предявеният иск бъде отхвърлен. Нямат доказателствени искания.

Въззиваемата страна - О. В. В., представлявана от адв. Ат. Тасков, оспорва жалбата, няма искания по доказателствата. Моли решението да бъде потвърдено. Моли за присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица и е допустима.

Предявените искове пред районния съд са с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. с чл.240 ЗЗД и чл.86 с.з.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от О. В. В., чрез адв. Ат. Тасков, против М. С. С. и К. И. С.. Твърди се, че страните са сключили договор за заем за сумата от 25 000лв., която В. предала на М. и К.

С.и на 12.01.2018 г. На същата дата двамата въззивници сключили с В. договор за покупко-продажба на собствения им апартамент, като с допълнително споразумение се договорили след връщане на сумата, В. да им прехвърли обратно жилището. Твърдят, че поетото задължение за връщане на сумата не е изпълнено, ето защо през 2020г. В. продала апартамента им на трето лице.

След проведено исково производство от двамата съпрузи против О.В. и купувача, договорът за покупко-продажба на жилището бил обявен за нищожен и е установена собствеността на двамата въззиваеми върху него. В този контекст останало неудовлетворено вземането на В. от М. и К. С.и за сумата от 25 000лв.

Твърди се в исковата молба, че въззивниците отричат да са получавали сумата и отказват да я върнат. Също се поддържа, че тя е дължима, като отговорността на двамата въззивници е солидарна, поради факта, че са 2 съпрузи и заемът е получен за задоволяване на нужди на семейството. Моли за решение в горния смисъл. Ангажира доказателства.

В срока и по реда на чл.131 ГПК въззивниците са депозирали отговор срещу исковата молба, чрез назначения им по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен процесуален представител на разноски на ищцата. Оспорват предявените искове. Заявяват, че не са сключвали договор за заем с въззиваемата.

Заявяват, че въпреки приложеното на стр.10 по гр.д.№ 8130/2022г. БРС споразумение от 12.01.2018 г., на практика реално получени от О.В. суми няма. Заявяват, че договорът за заем е реален, а не консенсуален и сключването му става с предаването на сумата. Поддържат неоснователност на предявените искове. Твърдят, освен вече описаното възражение, че при липса на писмен договор със заемодателката, се прилага забраната на чл.164, ал.1, т.3 ЗЗД. Молят за отхвърляне на исковете, ангажират доказателства.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства и изявленията на страните прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложения на стр.9 по гр.д.№ 8130/22г. БРС н.акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, т. *, рег.№ */**** г. от 12.01.**** г. на Ст.Дичев – пом.нотариус по заместване на А.Дичева, гр.Бургас, двамата въззивници са продали на О.В. собствения си имот, подробно описан по н.акт, с административен адрес: гр.Бургас, ж.к. „И.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап.среден за сумата от 43 000лв., платена изцяло по банков път от купувача, преди сключване на договора.

Със споразумение в обикновена писмена форма от 12.01.2018 г. – стр.10 по гр.д.№ 8130/22г. БРС, М. и К. С.и от една страна и от друга – О. В. се договорили след заплащане на сумата от 25 000лв. на О.В., тя да прехвърли чрез покупко-продажба на С.и апартамента.

Разпоредбата на чл.180 ГПК регламентира доказателствената сила на частния документ: „Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица“, като въведеното оспорване е насочено срещу истинността на документа.

По делото е безспорно, че положените върху документа подписи са изпълнени от лицата, сочени от документа за техни автори, а също така и че той материализира изявления, направени от двамата въззивници.

3

С решение от 28.04.2021г. по гр.д.№ 6614/2020г. БРС, съдът се е произнесъл по предявен от М. и К. С.и иск против О. В. за нищожност на сключения договор с н.акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, т. *, рег.№ */**** г. от 12.01.**** г. на Ст.Дичев – пом.нотариус по заместване на А.Дичева. С решението съдът е обявил нищожността на договора на основание чл.26, ал.1 предл.І ЗЗД, вр. с чл.152 ЗЗД и чл.209 ЗЗД, а също така по реда на чл.124 ГПК е приел за установено по отношение на купувача на апартамента - С. В. З., че М. и К. С.и са собственици на имота. Решението е потвърдено с решение № 680/29.12.2021г. по в.гр.д.№ 1138/2021г. на Окръжен съд Бургас, недопуснато до касационно обжалване с определение № 50816/14.11.2022г. по дело № 2545/2022г. на ВКС, ІV г.о.

При описаната фактическа обстановка, с входирана на 16.12.2022г. искова молба пред БРС, О.В. е предявила исковете против двамата съпрузи, по които е образувано гр.д.№ 8130/22г. БРС.

Съдът, след като подробно се запозна с ангажираните по делото доказателства, установи, че основният спор между страните се свежда до действителното предаване от страна на В. на сумата от 25 000лв. на двамата съпрузи, което да сочи на сключен договор за заем. В противен случай споразумението на стр.10 по гр.д.№ 8130/22г. БРС предполага обещание за сключване на договор за заем, който не е финализиран, поради липса на реално заета сума на С.и.

В тази връзка страните са сочили доказателства, като едно от оплакванията по въззивната жалба е, че съдът е постановил решението си при грубо нарушение на процесуалните правила. В тази връзка, по повод доказването на сключен договор за заем и съответно – на реално предадена сума на С.и, съдът прие следното:

Разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК забранява установяването на договори на стойност над 5 000лв. със свидетелски показания, с изключение на изрично упоменатите случаи по същия законов текст и по чл.164 ГПК. По този повод съдът взе предвид разясненията в мотивната част на Определение № 1638 от 13.06.2023 г. на ВКС по гр.д. № 757/2023г., IV г.о. и съобрази, че по настоящото дело, освен цитираното споразумение от 12.01.2018 г., са налице и извънсъдебни писмени признания на съпрузите, дадени в хода на досъдебно производство, в които всеки от тях двамата поотделно е заявил, че 4 в няколко поредни дни, първият в деня на сключването на договора за покупко-продажба на апартамент, извършен с н.а. № */12.01.**** г. на нотариус Ст.Дичев, гр.Бургас, двамата са получили на части общо сума в размер на около 21 000лв., платени на ръка и заета с договорка за връщане при определена лихва.

Макар и да не е налице изричен документ с характер на разписка за получените суми, споразумението и писмените документи, приложени на стр.100 – 104 по делото, следва да се ценят в съвкупност, понеже установяват условията на един договор. При наличието на цитираните доказателства, съдът оцени и събраните гласни доказателства – показанията на св.Б., разпитан в о.с.з. на 06.07.2023г. по гр.д.№ 8130/22г. БРС. Установява се по достатъчно убедителен начин, че двамата въззивници са получили в брой сума от около 21 000лв., платена на части от О.В., с уговорка тя да бъде върната, срещу гаранция за изпълнение на задължението на заемателите – прехвърляне на жилището им в гр.Бургас, ж.к. „И.“, бл. **, вх. *, ет. *.

Действително, в мотивната част на решението по гр.д.№ 6614/2018 г.

БРС е изложено, че страните не спорят, че предаване на сумата не е извършено към приключване на събирането на доказателствата пред БРС, но настоящият състав приема, че този мотив не е сред решаващите мотиви, които обосновават основателността на предявените искове по гр.д.№ 6614/2018 г. БРС , доколкото те са с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.152 ЗЗД и чл.209 ЗЗД и чл.124 ГПК. Горният извод е съобразен и с т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и решение № 57 от 26.02.2018 г. по гр.д.№ 2736/2017г. ІV г.о. на ВКС.

При всичко така описано, съдът приема, че се доказа при условията на пълно и главно доказване предаване от страна на О.В. на М. и К. С.и на заем в общ размер от 21 000лв.

Понеже не се установява срок за погасяване на заема, съдът, при приложение на чл.84, ал.2 ГПК, приема, че исковата молба има характер на покана за издължаване на сумата. В случая се касае за парично задължение, което е носимо, а не търсимо и длъжникът следва да докаже положителния факт на връщане на сумата. Подобно доказване не е провеждано, неуспешно е и оспорването на сключването на договора и предаване на сумата.

При така изложеното БОС изцяло споделя по реда на чл.272 ГПК и 5 мотивите на БРС и приема, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемата се следва сумата на извършените разноски за настоящата инстанция, в размер на 1154лв.

Водим от всичко така изложено, БОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1601/17.07.2023г.

8130/2022г. по описа на БРС в обжалваната част. по гр.д.№

ОСЪЖДА М. С. С. с ЕГН: ********** и К. И. С. с ЕГН: **********, двамата с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ж.к. „И.“ бл. **, вх. *, ет. * да заплатят на О. В. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „М. Ф. Т.“ № *** направените в настоящата инстанция разноски в размер на 1154лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6