Решение № 158 от 20.11.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. К., 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева в присъствието на прокурора Ж. Д. С. като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245100600260 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 35/10.07.2024 г., постановена по НОХД № 236/2024 г., Районен съд – К. е признал подсъдимия Д. Х. Д. от гр. К. за виновен в това, че на 11.12.2022 г. в гр. К. причинил на Ш. Х. Е. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната лакътна кост в долната й трета, довело до трайно затрудняване движенията на горен десен крайник, поради което и на основание чл. 129, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, като на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години. Със същата присъда подсъдимият Д. Д. е осъден да заплати направените по делото разноски, както следва: по сметка на ОДМВР – К. сумата от 2100.08 лева и по сметка на Районен съд – К. сумата от 80 лева.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от адв. М. Б. от АК – К., защитник на подсъдимия Д. Д., във връзка с която е образувано настоящото производство.

В жалбата се твърди, че постановената присъда е необоснована, неправилна и незаконосъобразна, както и че е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения. Прави се искане да бъде отменена на основание чл. 336, ал.1, т.3 от НПК, и да бъде постановена нова, с която подсъдимия Д. Д. да бъде признат за невиновен. Прави се алтернативно 1 искане, а именно – обжалваната присъда да бъде отменена и делото върнато на първа инстанция за разглеждане от друг състав, съгласно разпоредбата на чл. 335, ал.2 от НПК. Излагат се съображения, че за да отговори на основните въпроси поставени в чл. 301, ал.1 от НПК, както и налице ли е изискуемата причинно – следствена връзка между действията на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат, съдът следвало да обсъди всички доказателства и доказателства средства, върху които се гради приетата за установена фактическа обстановка. Жалбоподателят счита, че това не е направено.

Посочва, че за да бъде ангажирана отговорността на едно лице за конкретно деяние, завършило с определен престъпен резултат, следвало по един безспорен и категоричен начин да бъде доказано обвинението – първо извършване на деянието, второ механизма на деянието, а след това наличието на пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между деянието и резултата.

Постъпило е допълнение към въззивната жалба. Посочва се, че при постановяване на присъдата са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с анализа и оценката на доказателствата събрани по делото. Излагат се съображения в тази насока, като се прави анализ на събраните доказателства. Според защитника на подсъдимия, първоинстанционният съд неправилно е достигнал до извода, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 от НК спрямо св. Ш. Е..

Срещу депозираната въззивна жалба е подадено възражение от адв. А. Д. от АК – К., упълномощен повереник на частния обвинител Ш. Е.. Във възражението е посочено, че въззивната жалба е недопустима, тъй като в мотивите на съдебното решение са посочени исканията и възраженията на страните, направена е преценка на доказателствата, като са посочени и фактическите констатации и правните изводи на съда. Според адв. Д., постановената присъда е обоснована, правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Представителят на Окръжна прокуратура –К. в съдебно заседание изразява становище, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага доводи в тази насока, като прави кратък анализ на събраните доказателства. Моли присъдата да бъде потвърдена.

Частният обвинител Ш. Е. лично и чрез упълномощения си повереник – адв. А. Д. от АК – К., счита жалбата за неоносвателна. В хода на съдебните прения моли присъдата да бъде потвърдена, като се съгласява със становището на представителя на прокуратурата. Претендира за направените разноски.

В съдебно заседание подсъдимият Д. Д. се явява лично и с упълномощения си защитник – адв. М. Б. от АК – К.. Поддържат жалбата по 2 изложените в нея съображения. В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия посочва, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, поради нарушения на материалния закон, както и че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът не бил обсъдил показанията на всички свидетели, а кредитирал само показанията на пострадалата. Излага доводи в тази насока, като прави и анализ на събраните доказателства. Счита, че са нарушени чл. 13 и чл. 14 от НПК, тъй като не са взети всички мерки за разкриване на обективната истина, защото не бил изяснен механизма на констатираното телесно увреждане на пострадалата.

Моли въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която подсъдимият Д. Д. да бъде признат за невиновен, като поддържа и алтернативното си искане присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато на първа инстанция за разглеждане от друг състав.

Подсъдимият заявява, че нито на посочената дата, нито когато и да било е удрял Ш.. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Окръжен съд – К., като съобрази изложените доводи в подадената жалба и в допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, след собствен анализ на събраните в хода на производството доказателства и служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, от легитимирано лице – защитник на подсъдимия, и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата във връзка с повдигнатото на подсъдимия Д. Д. обвинение, като е събрал всички възможни и необходими, искани и сочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, като във въззивното производство не се е наложило събирането на такива. Въз основа на събраните доказателства в хода на първоинстанционното съдебно следствие, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият Д. Х. Д. е роден на ******** г. г. в гр. К., живее в гр. К., български гражданин е, със средно образование, разведен, безработен неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият Д. Д. и свидетелката Ш. Е. имали интимни отношения от 2021 г., но не живеели заедно. Подсъдимият имал апартамент, намиращ се в гр. К., кв. В., ул. „М.“ № 11. Пострадалата и частен обвинител Ш. Е. живеела в с. Г. със сина си и родителите си. Вечерта на 11.12.2022 г. св.Ш. Е. се намирала в жилището на подсъдимия, като били само двамата. Между тях възникнал спор, като Ш. Е. решила да си тръгне и се насочила към входната врата на апартамента. Подсъдимият се ядосал от този факт и започнал да й нанася 3 удари по тялото. Вследствие на ударите пострадалата паднала на пода, пред входната врата, в близост до намиращото се там портманто. Подсъдимият посегнал с крак да нанесе удар по Ш. Е., като последната в опит да се защити вдигнала дясната си ръка, за да си предпази лицето. Ударът на подсъдимият попаднал в дясната ръка на пострадалата, като тя чула изпукване от този крайник, при което казала на подсъдимия Д. Д., че вероятно й е счупил ръката, при което той спрял да й нанася удари. Св. Ш. Е. се изправила и пожелала да напусне апартамента, като подсъдимият й предложил да я закара до Бърза помощ, но там да каже, че нараняването е получено вследствие на падане по стълби. Тя не приела това предложение на Д. Д., но тъй като ръката много я боляла се съгласила подсъдимия, да я закара до с. Г., където живеела. Двамата се качили в автомобила на пострадалата, който бил паркиран до блока на подсъдимият и последния я закарал до дома й в посоченото село.

Междувременно по време на пътуването Д. Д. си поръчал такси, за да се върне до гр. К.. В селото пристигнал таксиметровия шофьор към фирма „Елит“ – К. – св. Е. И., който транспортирал подсъдимия от с.Г. обратно до гр.

К.. След като се прибрала в къщи пострадалата си легнала, но неуспяла да заспи, поради изпитваните силни болки в ръката.

Сутринта на следващият ден - 12.12.2022 г. Ш. Е. установила, че дясната й ръка е подута. Разказала на родителите си – свидетелите Н. Р. и Х. Е. за случилото се, като им показала и подутата си ръка. След това, на същата дата пострадала отишла в Медицински център „Авицена“ – гр. К., където била прегледана от св. Ф. А. – травматолог. От извършения преглед последният установил видима деформация на дясната предмишница, по която имало оток, болка, ограничени и болезнени движения. От извършените медицински изследвания се установило наличието на счупване на лакътната кост. В амбулаторния лист било вписано, че при битов скандал пострадалата е била ударена от неин приятел, при което получила травма в областта на дясната предмишница. На дясната ръка на пострадалата бил поставен гипс, поради което същата била обездвижена за период от 35-45 дни. През този период били правени рентгенови снимки на ръката на Ш. Е., а след сваляне на гипса била насочена за физиотерапия.

На 13.12.2022 г. частния обвинител Ш. Е. била прегледана от д-р Н. М. – съдебен лекар, който й издал съдебномедицинско удостоверение № 311/2022 г.

В същото било посочено, че се установило счупване на дясната лакътна кост в долната й трета, без дислокация. В удостоверението също така било посочено, че това увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да е възникнало така, както е съобщила освидетелствуваната, както и че счупването на дясната лакътна кост в долната й трета е довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка за повече от един месец.

От извършената в хода на разследването по образуваното досъдебно производство, съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 1/2023 г.

4 се установява, че на пострадалата е било причинено счупване на дясната лакътна кост в долната й трета.

От заключението на изготвената допълнителна експертиза към съдебномедицинска експертиза № 1/2023 г. се установява, че на пострадалата е причинено счупването на дясната лакътна кост в долната й трета, без разместване на костните фрагменти. Посочено е, че това счупване е станало по директен механизъм - счупването възниква на мястото на приложение на силата. Поради това в заключеното е прието, че по – вероятния механизъм на счупване в случая е при падането, пострадалата да е ударила ръката си в ръб на стълба, а не то да е станало при падане върху широка равна повърхност.

В хода на досъдебното производство е назначена повторна експертиза към съдебномедицинска експертиза № 1/2023 г. В заключението на същата е отбелязано, че въз основа на медицинската документация по досъдебното производство и допълнително представените на вещите лица разпит на пострадалата и протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него, се налагал извода, че най – вероятния начин на счупването на дясната лакътна кост на Ш. Е. е при удар с твърд тъп или тъпо-ръбест предмет - при удар с крак /ритник/, така, както е съобщила пострадалата. Посоченото е също така, че не може с категоричност да се изключи и механизма на удар върху твърд тъп или тъпо-ръбест предмет – шкафа за обувки под портмантото, при падането на пострадалата.

В хода на първоинтансционното съдебно следствие двете вещи лица, изготвили назначената повторна експертиза, поддържат същата, като са заявили, че двата механизма на счупване – удар с крак и при удар в предмет са вероятни, но не можело да се твърди, че единия е по-вероятен от другия, тъй като можело да се сложи знак за равенство между двата вида вероятни механизма на счупването.