Решение № 591 от 10.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 785/2025
- Вид
- Решение № 591
- Подписан
- 10.12.2025
- В сила
- 10.12.2025
- Състав
- Ивелина Солакова, Силвия Пантелеева, Радка Цариградска
Цитирани разпоредби
- чл.269, ал.1, изречение първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 591 гр. Велико Търново, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивелина Солакова
Членове:
Радка Цариградска
Силвия Пантелеева при участието на секретаря М. Й. Ранкова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20254100500785 по описа за 2025 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена от М. Д. М. и М. А. М. въззивна жалба против Решение № 767 /29.05.2025г., постановено по гр.д. № 3496/2024г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е прието за установено по реда на чл. 415, ал.1, т.1, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на М. Д. М. с ЕГН:********** и М. А. М. с ЕГН:**********- и двамата с настоящ адрес в гр. В. Т., ул.“ С.М.", че в полза на „Топлофикация София ” ЕАД, със седалище и адрес на управление : град София , Община Красно село, ул.“Ястребец“ 23 Б, с ЕИК 831609046, съществуват вземания към двамата засумата от 3 174,16 лева , представляваща сбор от цени на потребена топлинна енергия за отопление и подгряване на вода/ включени в обща фактура № 1019479831/31.07.2022 г. и изравнителна фактура № 1022536952/ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. ; за сумата от 477,98 лева , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горепосоченото главно парично задължение за периода от 15.09.2022 г. до 21.12.2023 г. ; за сумата от 35,28 лева , представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. май 2021 г. до м. април 2022 г. ; за сумата от 8,16 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горното главно парично задължение , за периода от 16.07.2021 г. до 21.12.2023 г. , както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците, считано от 05.01.2024 г. до окончателното им изплащане- предмет на издадена заповед за изпълнение № 2965/24.01.2024 г. по ч.гр.д. № 1353/2024 г. на СРС.
1
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт, както следва :
Наредба 16-334/2007г. не е в сила за процесния период, като тя е отменена от ВАС. Протокол от 2011г. е фалшив и посочва, че са отделени 100 отоплителни тела, а липсват 171 уреди за дялово разпределение, липсват пломби на отоплителни тела, а така не е възможно справедливо разпределение на топлинната енергия в сградата етажна собственост.
На основание чл. 62 от ЗПП жалбоподателите не дължат топлоенергия.
Наведени са подробни съображения и се отправя исканекъм съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове.
В постъпил отговор на въззивната жалба ответникът заема становище за нейната неоснователност и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Третото лице- помагач , не заема становище по жалбата.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно, но недопустимо.
Относно валидността :
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба , подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД ,гр. С. против М. Д. М. И М. А. М.. В исковата молба се твърди, че срещу двамата ответници е издадена заповед за изпълнение на парично задължение при условията на солидарна отговорност за исковите суми. Наведени са твърдения за получено уведомление от страна на съда за предявяване на иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение и в изпълнение на указанията ищецът предявява исковата си претенция, с която, по изложени в обстоятелствената част фактически твърдения, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че двамата ответници дължат на ищеца при условията на солидарна отговорност исковите суми.
От приложеното към делото ч.гр.д. № 1353/2024г. на СРС се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение 2 на парично задължение срещу двамата ответници за заплащането на сумите 3 174,16 лева (три хиляди сто седемдесет и четири лева и 16 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 05.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 477,98 лева (четиристотин седемдесет и седем лева и 98 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 21.12.2023 г., 35,28лева (тридесет и пет лева и 28 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 05.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 8,16 лева (осем лева и 16 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 21.12.2023 г., както и държавна такса в размер на 73,91 лева (седемдесет и три лева и 91 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: - Задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ЖК.К., аб.№ *** В заявлението не е посочено по какъв начин е дължимо вземането на ищеца от двамата длъжници - солидарно или разделно ( във втория случай би следвало да се посочи и кой от тях каква част от вземането дължи ). Липсва и законова презумпция, която да замести този пропуск. В този смисъл изначално заявлението не е отговаряло на изискванията на закона, доколкото и в обстоятелствената му част няма наведени твърдения относно това по какъв начин двамата длъжници са задължени да изплатят на молителя сумите, предмет на заявлението. Заповедта за изпълнение на парично задължение е издадена срещу двамата длъжници за заплащането на посочените суми ( така, както е поискано от молителя да бъде издадена).
Едва в исковата молба, с която ищецът предявява иск за установяване съществуването на вземането си, той посочва по какъв начин се разпределя отговорността им спрямо него, а именно- при условията на солидарност. По този начин се иска и да бъде установено съществуването на вземането на ищеца- като солидарно дължимо. Фактическите твърдения на ищеца, наведени в исковата молба, съвпадат с тези в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, но с една съществена добавка - допълва се пропуснатото при подаване на заявлението посочване при какви условия двамата ответници дължат исковите суми. Така индивидуализирано спорното вземане не може да бъде предмет на установителен иск по чл. 422 от ГПК, доколкото предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, издадена за парична сума - чл. 410, ал. 1 ГПК.
На практика с подадената искова молба ищецът е навел искане за установяване на вземане, което не е предмет на заповедта за изпълнение на парично задължение. В случая порокът на издадената заповед ( който следва от самото заявление), не може да бъде саниран чрез „допълване“ на фактическите твърдения и петитума на исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
3
Така формулирана, исковата молба се явява нередовна, като нередовността й е довела до постановяване на решение при липса на изяснена легитимация на ответниците. Тази нередовност на исковата молба не може да бъде поправена от въззивния съд.
По принцип, когато исковата претенция е с правно основание чл. 422 , ал.1 от ГПК, не е недопустимо ищецът в исковата си молба да наведе фактически твърдения, с които „добавя“ пропуснато основание на претенцията си. В този случай обаче, посочвайки ново, незаявено в заповедното производство основание, той трябва да предяви осъдителен иск ( т. 11б от
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 18.06.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2013
Г., ОСГТК НА ВКС ), а такъв иск не е предявен. Така, както е предявен, искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК се явява недопустим, защото не е предявен за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Разглеждайки го, без да изправи и нередовностите по исковата молба, в насока изясняване легитимацията на ответниците и вида на предявения иск, ( установителен или осъдителен) съдът е постановил недопустимо решение.
Налице е и още един порок на съдебното решение, който го прави недопустимо, а именно, че съдът се е произнесъл по иск, който въобще не е предявен пред него. С решението си съдът е приел за установено, че вземането на ищеца съществува така, както то е отразено в издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Петитумът на исковата молба обаче съдържа друго искане - за установяване на вземане на ищеца, дължимо при условията на солидарност от двамата ответници, като в петитума изобщо не е посочено, че това вземане е предмет на издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение. Така всъщност първоинстанционният съд се е произнесъл и по непредявен иск.
При това положение въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо и следва да се обезсили, а делото да се върне на първоинстанционния съд за изправяне на нередовностите по исковата молба.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 767 /29.05.2025г., постановено по гр.д. № 3496/2024г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Велико Търново за ново разглеждане на предявения иск, при изпълнение на дадените в мотивите на настоящото решение указания.
Решението не подлежи на жалба.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5