Решение № 240 от 25.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Пловдив, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско дело № 20255001000266 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ЗАД“Армеец“АД, подадена чрез процесуалния представител юрк. В. А. срещу Решение № 260034/16.12.2024г. по търг.дело № 398/2020г. на Окръжен съд Пловдив, 23с-в, с което ЗАД“Армеец“АД е осъдено да заплати на Н. А. П., Н. К. П. и А. К. П. сумата от 600 000 лева/по 200 000 лева за всеки от ищците/, представляваща застрахователни обезщетения за причинени на ищците неимуществени вреди/болки и страдания от смъртта на техния съпруг и баща К. М. П., настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 12.07.2019г. в гр.С., бул.“Ц. ш.“, ведно с обезщетение за забавата върху тези суми от 15.08.2019г. до окончателното изплащане, както и за присъдените разноски.

Твърди се във въззивната жалба, че постановеният съдебен акт е обжалваната част, поради което следва да бъде отменен. неправилен в

Сочи се от жалбоподателя, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и утвърдената съдебна практика.

Твърди се,че от събраните по делото доказателства не е доказан по категоричен начин, в условията на пълно и главно доказване от ищците, механизмът на настъпване на процесното ПТП, респективно наличието на противоправно поведение от страна на застрахования при ответното дружество водач на лек автомобил Ауди, който е причинил 1 непозволеното увреждане. Твърди се, че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства относно обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП, оттам и относно приноса на пострадалия К. П. за настъпването на вредоносния резултат. Излагат се съображения, че пострадалият се е движил със скорост, надвишаваща пределно допустимата скорост за движение в процесния пътен участък, без поставена защитна каска от високотехнологичен тип и също има принос за настъпването на ПТП, което не е отчетено от първоинстанционния съд при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди.

Твърди се, че решението е неправилно и, освен това, при постановяване на своето решение при определяне на обезщетението за неиимуществени вреди съдът не бил взел предвид събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Размерът на определените обезщетения е завишен и некореспондира с претърпените болки и страдания от страна на ищците, не е бил съобразен със социално-икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на процесното ПТП, както и константната практика на касационната инстанция по аналогични случаи, като конкретни съображения за неправилността и необосноваността на обжалвания съдебен акт са изложени във въззивната жалба.

Искането е да се постанови решение, с което да се отмени първоинстанционното решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, да се разгледа спорът по същество и да се постанови друго решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените срещу ЗАД Армеец АД искове, ведно с всички законови последици.

Евентуално, в случай че се намерят исковите претенции за основателни, се прави искане да се намали размерът на определените от първоинстанционния съд обезщетения на всеки един от тримата ищци, тъй като същите според жалбоподателя са били несправедливо завишени.

Претендират се и сторените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещните страни Н. А. П., А. К. П. и Н. К. П., действаща със знанието и съгласието на законния си представител Н. А. П., подаден чрез процесуалния им представител адв. М. Д..

Излагат се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения които са подробно изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на ОС Пловдив е правилно и законосъобразно в обжалваната от въззивника част, поради което искането към въззивния съд е то да бъде потвърдено. Претендират се и направените в хода на въззивното обжалване съдебно-деловодни разноски.

Пловдивски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Н. А.

П., А. К. П. и Н. К. П., действаща със знанието и съгласието на законния си представител Н.

2

А. П., с която са предявени искове с правно основание чл.432 КЗ срещу ответника ЗАД“Армеец“АД, като застраховател по гражданската отговорност на виновния водач Е. И.

В. искове за сумата от 600 000 лева/по 200 000 лева за всеки от ищците/, представляваща застрахователни обезщетения за причинени на ищците неимуществени вреди/болки и страдания от смъртта на техния съпруг и баща К. М. П., настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 12.07.2019г. в гр.С., бул.“Ц. ш.“, ведно с обезщетение за забавата върху тези суми от 15.08.2019г. до окончателното й изплащане.

Твърденията в исковата молба са били, че на 12.07.2019г. в гр.С., бул.”Ц. ш.”, в района на номер ***, при управление на лек автомобил „АУДИ С7”, с рег.№ ** **** ** лицето Е. В. е нарушило правилата за движение, като е причинил ПТП, при което е настъпила смъртта на К. П.- съпруг на ищцата и баща на другите двама ищци.

Изключителна вина за настъпването на ПТП имал Е. В., тъй като е нарушил правилата за движение – чл.5, ал.1,т.1 ЗДвП , чл.20, ал.1 ЗДвП, чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 ЗДвП, чл.25, ал.1 и ал.2 ЗДвП. При настъпилото на 12.07.2019 г. ПТП на К. П. са били причинени множество несъвместими с живота травми и единадесет дни след ПТП, вследствие на което на 23.07.2019 г. К. П. е починал.

Сочи се в исковата молба, че ищците и починалият са живели заедно в едно домакинство, били са щастливо и задружно семейство. Смъртта на К. П. е била неочаквана и е рефлектирала негативно върху ищците – Н. П. след смъртта на съпруга си страдала, страхува се за бъдещето си и това на децата си, намалила е социалните си контакти, има неспокоен и непълноценен сън, чувства се самотна и отчаяна; след смъртта на баща си си А.

П. се е затворил в себе си, опитвал се да преодолее мъката от загубата на близкия човек, на когото е разчитал за морална и материална подкрепа; а за Н. П. е било трудно да приеме, че повече няма да види баща си, станала е по-раздразнителна, капризна, неспокойна и често плачела.

Твърди се в исковата молба, че към момента на настъпване на злополуката собственикът на лек автомобил „АУДИ С7”, с рег.№ ** **** ** е имал сключена с ответното застрахователно дружество застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност”, обективиран в полица БГ/11/119001582287. На 15.08.2019 г. ищците са поискали от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение, но в тримесечния срок не бил постъпил отговор от ответника и поради това се иска да се постанови решение, с което да се осъди застрахователят да заплати на всеки от ищците сумата от по 200 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на К. П. при ПТП от 12.07.2019 г., причинено от Е. В. при управление на лек автомобил „АУДИ С7”, изразяващи се в скръб, мъка, тъга, ведно с обезщетение за забава от 23.07.2019 г. до окончателното изплащане.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е оспорил предявените искове, като е твърдял, че не са налице елементите от фактическия състав на нормата на чл.45 ЗЗД, тъй като за Е. В. настъпилото ПТП представлявало случайно деяние.

3

Направил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия К. П. с аргумента, че е управлявал мотоциклета с превишена скорост и поради това не е успял да спре преди да настъпи ударът; твърдял е също, че К. П. е изпреварвал/заобикалял движещите се по пътното платно автомобили, без да напуска собствената си пътна лента на движение; движел се е непосредствено до вътрешната част на осевата линия в нарушение на чл.41, 2 ЗДвП. При предприетата маневра П. не е бил осигурил достатъчно дистанция за безопасно разминаване с попътно движещото се МПС „АУДИ С7” и в резултат на това е настъпило ПТП. Изтъкнал е също така, че водачът на мотоциклет „Сузуки ВС 52” , с рег.№ ** **** * е бил без поставена защитна каска и без необходимите предпазни дрехи и наколенки за мотоциклетисти.

Застрахователят е оспорил и исковете по размер, като е твърдял, че размерът им е бил изключително завишен. Оспорил е и претенцията за изплащане на обезщетение за забава.

От фактическа страна се установява следното :

Между страните не се спори, а и се установява от представеното по делото и прието като доказателство Удостоверение за наследници изх.№ ****/31.07.2019 г., издадено от Община П.– Район „С.“, че ищците Н. А. П. и А. К. П. са деца на починалия К. П., а ищцата Н. П. е съпруга на починалия К. П..

Не е спорно, а и от представената по делото и приета като доказателство Справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд относно сключен договор по риска „Гражданска отговорност“, че към 12.07.2019 г. собственикът на лек автомобил „АУДИ А7“, с рег.№ ** **** ** е сключил с ответика „ЗАД Армеец“ АД Договор по риска „Гражданска отговорност“ за периода 11.06.2019 г. - 10.06.2020г.

Не е спорно, а и се установява, че с Присъда ******/07.03.2023 г., постановена по НОХД № ***/2021 г. на СГС, влязла в сила на 22.12.2023 г., Е. И. В. е бил признат за виновен в това, че на 12.07.2019 г. в гр.С. при управление на МПС – лек автомобил „АУДИ С7“, с рег.№ **** **, по бул. “Ц. ш.“, в района на № ***, в крайна лява лента за движение с посока на движение ул.“П. К.“ към бул.“Б.“, при извършване на маневра за навлизане в съседната лента за движение е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП – чл.25, ал.2, изр.1 ЗДвП, като навлизайки в съседната средна пътна лента, не е пропуснал попътно движещия се в нея мотоциклет „СУЗУКИ ВС 52“, с рег.№ ** **** *, управляван от К. М. П., и е настъпило ПТП, в резултат на което водачът на мотоциклета К. П. е починал на 23.07.2019 г. , като смъртта му е причинена по непредпазливост от Е. В. и между получените травматични увреждания на К. П. при ПТП на 12.07.2019 г. и настъпилата смърт на 23.07.2019 г. има пряка и непрекъсната причинно следствена връзка.

Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено престъпление, неговата противоправност и виновността на дееца.

В хода на производството пред първата инстанция са приети заключения на 4 комплексна СТМЕ в състав от вещите лица инж. Т. П. и д-р Е. Б., допълнителна СТЕ на вещото лице Т.П., както и от повторната СТЕ изготвена от вещото лице инж. С. М., от които се установява по непротиворечив от вещите лица начин следният механизъм на пътнотранспортното произшествие :

-Платното за движение на бул.„Ц. ш.“ в гр. С., в зоната на настъпване на ПТП, е с четири пътни ленти, като лявата пътна лента е широка 3,50 м, средната пътна лента е широка 3,50 м, дясната пътна лента е широка 3,50 м, а лентата за движение на автобуси е широка 3,90 м.

Лявата, средната и дясната пътни ленти са предназначени за движение на МПС и са разделени с прекъсната линия, а крайната лента вдясно – само за движение на автобуси, като е отделена от останалите три ленти с непрекъсната линия. Преди мястото на ПТП има поставен пътен знак, който ограничава скоростта за движение на МПС до 80 км/ч. В посока запад е монтирана мантинела, т.е. от лявата страна на лявата пътна лента е монтирана мантинела. След лентата за движение на автобуси в посока изток се намира затревена площ и паркинг.