Определение № 680 от 10.04.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 680 гр. София, 10.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Частно касационно гражданско дело № 20238003100657 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ЧСИ Д. С.С., рег. № 893 на КЧСИ и район на действие - Окръжен съд - Варна, срещу определение № 1738/16.12.2022 г. по в. ч. гр. д. № 851/2022 г. на Плевенския окръжен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу отказ на съдия по вписванията при Плевенския районен съд, обективиран в определение № 27/18.11.2022 г., да впише по искане вх. № 13812/18.11.2022 г. на ЧСИ налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника по изп. д. № 20208930401194/2020 г. Д. Д. А.

В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение. Оспорва се изводът на окръжния съд, че ЧСИ като заинтересовано лице с право да обжалва отказа на съдията по вписванията е задълженото за внасяне на държавна такса лице с довод, че ЧСИ действа от свое име, но в интерес на взискателя по образуваното по негова молба изпълнително производство. Оспорва се и изводът, че в охранителното производство по вписване на възбрана разпоредбата на чл. 84 ГПК не намира приложение и позоваването на т. 3 от същата е ирелевантно, независимо че взискателят по изпълнението е община с публично вземане, с довод, че позоваването на т. 10 на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС е неправилно, доколкото същата визира освобождаването от такси и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК по преценка на съда, а освобождаването по чл. 84 ГПК е по силата на закона. Допускане на касационното обжалване се иска по формулирания в самата частна касационна жалба въпрос за приложението на чл. 84, т. 3 ГПК в производството по вписване на възбрана, уточнен от настоящия състав на ВКС, I-во г. о., съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по 1 тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, така: дължи ли се държавна такса за производството по вписване на възбрана върху недвижим имот по искане на ЧСИ, на когото е възложено събирането на публично общинско вземане.

Твърди се противоречие между приетото от окръжния съд и т.т. 8 и 10 на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържат се и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл.

280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срока по чл.

275, ал. 1 ГПК, от лице с процесуална легитимация съгласно приетото в т. 8 на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

Относно наличието на основания по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира следното:

С определение № 27/18.11.2022 г. съдия по вписванията при Плевенския районен съд е отказал да разпореди вписване на възбрана върху недвижим имот по молба на ЧСИ Д. С.-С. по съображения, че не е приложен документ за внесена държавна такса и неприложимост на чл. 83, ал. 2 ГПК спрямо взискателя с публично вземане община - Варна.

За да потвърди отказа, Плевенският окръжен съд е приел, че задължено лице за разноски в охранителното производство по силата на чл.

541 ГПК е молителят. В случая това е ЧСИ Д. С.-С., а не взискателят община Варна, поради което позоваването на чл. 84, т. 3 ГПК е ирелевантно. Приел е, че ЧСИ разполага с възможността да събере дължимата за производството по вписване или вдигане на възбрана държавна такса от 15 лв. на основание т. 10 ТТРЗЧСИ. Приел е, че съгласно т. 10 на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС освобождаване от такси и разноски в производството по вписване не може да бъде разпоредено нито от съда, нито от съдията по вписванията и че по същите съображения не може да се обоснове приложението на правилото на чл. 84, т. 3 ГПК в производството по вписване, което също касае освобождаване от дължими такси от съда - и в особените случаи на чл. 84, т. 3 ГПК съдът не може да освобождава от такси, дължими в охранителното производство по вписване, защото не е ръководнорешаващ орган в това производство и не е предвидено тези такси да постъпват в бюджета на съдебната власт.

Обжалваното определение следва да се допусне до касационно обжалване по поставения от касатора въпрос, но не на поддържаното основание - чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като на настоящия състав не е известна съдебна практика, постановена от състав на ВКС. Принципът на диспозитивното начало в случая не би бил нарушен, доколкото преценката за наличие на специалните основания, уредени в чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК, е въпрос на правна квалификация.

2

По въпроса, по който се допуска касационно обжалване, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира следното:

Вписването и заличаването на възбрана върху недвижим имот от съдията по вписванията се осъществяват в охранително производство.

Охранителните производства започват по молба на заинтересованото лице, а както е прието в мотивите по т. 8 на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато съдебният изпълнител иска налагане на възбрана /чл. 26 ПВп/, той се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 531, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 541 ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, следователно именно ЧСИ е този, който е задължен да представи към искането за вписване на възбрана документ за платена държавна такса в размер на 15 лв. съгласно чл. 5 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията , когато такава се дължи.

Държавна такса няма да се дължи, единствено ако са налице предвидените в закон предпоставки за освобождаване от внасянето

, а самото освобождаване е уредено да настъпи ex lege при констатиране на наличието им и следва да се зачете от всеки държавен орган, който следи за заплатена държавна такса в кръга на правомощията си.

Съгласно чл. 540 ГПК за охранителните производства освен общите правила на този кодекс се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207-266 и чл. 303-388. Следователно, разпоредбата на чл. 84 ГПК, в която са уредени особени хипотези на освобождаване по силата на закона от задължението за заплащане на държавна такса, намира приложение в охранителното производство, вкл. В това по вписване на възбрана. Както е прието в мотивите на ТР № 1/21.05.2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ОСГК на ВКС, приложението на чл.

84 ГПК е съответно - съобразно спецификите на охранителното производство, като в тази връзка следва да се съобрази и изразеното в решение № 3/08.07.2008 г. по конст. д. № 3/2008 г. на КС на РБ, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл.

84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси.

Вземанията на общините от местни данъци и такси са публични вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т.т. 1 и 3 ДОПК и попадат в хипотезата на чл. 84, т. 3 ГПК.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ държавата може да възлага на частния съдебен изпълнител събирането на публични вземания. Съгласно чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ органите, компетентни да установяват публични вземания, може да възложат тяхното събиране на един или повече частни съдебни изпълнители. Масова практика е събирането на публичните общински вземания за данъци и такси да се възлага на частни съдебни изпълнители. Съгласно чл. 163, ал. 4 ДОПК в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен 3 изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Както е прието в определение № 153/27.07.2017 г. по ч. гр. д. № 1713/2017 г. на ВКС, I-во г. о., и определение № 7/09.01.2020 г. по ч. гр. д. № 4694/2019г. на ВКС, ІІ-ро г. о., която практика настоящият състав на ВКС, Iво г. о., споделя, когато държавата е възложила на ЧСИ събирането на публични държавни вземания, той не дължи държавна такса в производството по вписване и заличаване на възбрана, така както публичният изпълнител не дължи на основание чл. 84, т. 1 ГПК, защото по възлагане от държавата изпълнява функциите на публичен изпълнител на публично държавно вземане. В противен случай би се обезмислила до голяма степен възможността, предвидена от законодателя в ДОПК, тези вземания да се събират чрез възлагане и от съдебните изпълнители. Същото разрешение по аналогия следва да се приложи и за общинските публични вземания, когато събирането им е възложено на частен съдебен изпълнител - същият не дължи държавна такса на основание чл. 84, т. 3 ГПК, доколкото обезпечава принудителното изпълнение на публично общинско вземане. Водещ е характерът на вземането, а не правният субект, респ. - процесуалното му качество.

Предвид изложеното, на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се отговори, че ЧСИ, на когото общината е възложила принудителното събиране на свое публично вземане, каквото е това за данъци и такси, е освободен по силата на закона на основание чл. 84, т. 3 ГПК вр. чл. 540 ГПК от задължението за внасяне на държавна такса за производството по вписване на възбрана върху недвижим имот.

По съществото на частната касационна жалба: същата е основателна.

С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, неправилно Плевенският окръжен съд е приел, че ЧСИ дължи държавна такса за вписването на възбрана във връзка с принудителното изпълнение по реда на ГПК на публично общинско вземане.

Като неправилно, обжалваното определение следва да се отмени, ведно с определението на съдията по вписванията, а делото следва да се върне на съдията по вписванията при Плевенския районен съд за вписване на исканата от ЧСИ възбрана.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

4

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1738/16.12.2022 г. по в. ч. гр. д. № 851/2022 г. на Плевенския окръжен съд.

ОТМЕНЯ определение № 1738/16.12.2022 г. по в. ч. гр. д. № 851/2022 г. на Плевенския окръжен съд и определение № 27/18.11.2022 г. на съдия по вписванията при Плевенския районен съд.

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Плевенския районен съд за вписване на възбрана върху недвижим имот по искане вх. № 13812/18.11.2022 г. на ЧСИ Д. С.-С., рег. № 893 на РКЧСИ.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5