Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 11159 от 07.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Наказателно дело от общ характер 1425/2023
Вид
Протоколно определение № 11159
Подписан
07.06.2024
Състав
КОНСТАНТИН НИКОЛОВ ПОПОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Наказателен кодекс
  • чл. 107, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 247Б, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 287 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 11159 гр. С., 03.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ

Съдебни

В. М. П. заседатели: М. К. Г. при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА и прокурора Е. Г. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Наказателно дело от общ характер № 20231110201425 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:43 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ Б. Н. Б., редовно призован, се явява лично и с адв. М.

Н., упълномощен защитник.

ПОДСЪДИМАТА А. Ж. Г., редовно призованa, се явява лично и с адв.

И. Н., упълномощен защитник.

СВИДЕТЕЛЯТ Д. Р. С., редовно призовА., се явява лично.

СВИДЕТЕЛЯТ Г. Х. Х. Т., нередовно призован, не се явява. Призовката върната в цялост, ведно с докладна записка от 21.05.2024 г. на 06 РУ СДВР, от която се установява, че при посещение на адреса в гр. С., ул. „*******“ 46, полицейски служител не е установил Т., нито негови близки, на които да връчи призовката. Направил е опит да призове Т. по телефона, но не е бил осъществен контакт с него.

СРП се представлява от прок. Т..

СРП: Да се даде ход на делото.

АДВ. М. Н.: Да се даде ход на делото.

АДВ. И. Н.: Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните, намира конкретно следното: вярно е, че пострадалият Т. е нередовно призован, но също така е вярно, че той не е намерен на адреса посочен в делото за призоваване и не е 1 посочил друг такъв. Правен е опит от полицейски служител на 06 РУ СДВР той да бъде призован на телефона известен по делото, но опитът е останал без успешен. В тази връзка и като взе предвид разпоредбата на чл. 271, ал. 5 от НПК, СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание.

Ето защо, водим от горното

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ

СТРАНИТЕ /поотделно/: Получили сме копие от разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на разпоредително заседание, преди повече от седем дни. Запознахме се с него.

ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Получих копие от обвинителния акт преди повече от седем дни. Запознах се с него.

ПОДСЪДИМАТА Г.: Получих копие от обвинителния акт преди повече от седем дни. Запознах се с него.

СЪДЪТ докладва, че не са постъпили отговори по реда на чл. 247Б, ал.

3 от НПК от СРП, подсъдимите, защитниците и пострадалите.

СВИДЕТЕЛКАТА С.: Запозната съм с правото си да се конституирам като ЧО и ГИ в настоящия процес. Заявявам, че не желая да се конституирам като ЧО и ГИ в настоящото дело.

СЪДЪТ провери самоличността на подсъдимия:

Б. Н. Б. – 54 години, роден на ******* г. в гр. С., българин, български гражданин, неженен, осъждан, средно образование, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., кв. „***********“, ул. **************, (понастоящем изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ в ЗО – К.), ЕГН **********.

СЪДЪТ разясни правата на подсъдимия в производството.

ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Разбирам правата си, предвидени по НПК. Не правя отвод на съда, прокурора и секретаря.

СЪДЪТ провери самоличността на подсъдимата:

А. Ж. Г. – 36 години, родена на ******** г. в гр. С., българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, средно образование, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. ************** и настоящ адрес: гр. С., ж.к. „***********“, ул.

************, ЕГН **********.

2

СЪДЪТ разясни правата на подсъдимата в производството.

ПОДСЪДИМАТА Г.: Разбирам правата си, предвидени по НПК. Не правя отвод на съда, прокурора и секретаря.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРИСТЪПВА към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.

СРП: Нямам искания за отводи. Считам, че делото е подсъдно на СРС.

Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, на пострадалите или на техните наследници. Налице са основанията за разглеждане на делото, по реда на Глава XX НПК. Не е необходимо разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация. Към момента е взета мярка за неотклонение „Домашен арест“ по отношение на подсъдимата Г., а по отношение на подсъдимия Б. не е взета мярка за неотклонение. Считам, че на този етап не е необходимо промяна на мярката за неотклонение по отношение на подсъдимата Г., а по отношение на подсъдимия Б. не е необходимо да бъде взимана такава. Нямам искания за С.ране на нови доказателства. Моля, да насрочите съдебно заседание за разглеждане на делото и да призовете лицата, посочени в приложението към обвинителния акт.

АДВ. М. Н.: Нямам искания за отводи. Считам, че делото е подсъдно на СРС. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. На досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия Б., по-конкретно считам и моля да приемете, че е нарушено на ДП едно от основните права на всяко едно обвиняемо, респективно подсъдимо лице, именно правото да разбере в какво точно е обвинено. В този смисъл считам, че обвинителният акт изготвен от СРП не отговаря от една страна на изисквания на закона, а от друга страна категорично не отговаря на изискванията на тълкувателната практика на ВКС и по-конкретно на ТР № 2/2002 г. на ОС, НК на ВКС. Повече конкретика, на подзащитния ми Б. Б. са повдигнати три обвинения по чл. 142а, чл. 129 и по чл. 144 от НК. По отношение на първото обвинение, което се явява и найтежко, според защитата обвинителният акт не отговаря на изискванията на закона и на тълкувателната практика, тъй като на стр. 2 от него е изложена една фактическа обстановка, която СРП приема за очевидно установена, но по отношение на датата, на която се твърди, че е започнало противозаконното 3 лишаване от свобода на пострадалия, според мен е налице една неяснота, тъй като е посочено 15-ти или 16.03.2021 г. Практиката е константна, че едно обвинение трябва да бъде безспорно ясно относно време, място и начин на извършване на престъплението. В конкретния случай Б. Б. и неговата защита сме в невъзможност да осъществим адекватно своите процесуални права, тъй като прокуратурата не може да конкретизира кога се твърди, че започва това противозаконно лишаване от свобода. За сметка на това по отношение на други дати прокуратурата е много конкретна: по отношение на телесната повреда, която се твърди, че е на 05.04.2021 г.; по отношение на това кога е посетен адресът от помощник нотариус. За други дати има конкретика, но за най-важното – кога т. нар. пострадало лице, според прокуратурата, е противозаконно лишено от свобода няма конкретика и това възпрепятства адекватното упражняване на правото на защита. По същия начин, на тази същата стр. 2 от обвинителния акт, в предпоследния абзац е посочено, че петимата обвиняеми, трима от които са сключили споразумение, държали пострадалия заключен в апартамент в продължение на 28 или 29 денонощия, но аз Ви моля да приемете и да обърнете внимание, че наказателната отговорност е лична не колективна и не може с едно общо понятие да се заявят петима обвиняеми, а следва да се посочи всеки един, в случая от двамата подсъдими, какво точно е извършил и с какво е лишил от свобода пострадалото лице. Много е лесно да се заяви петимата обвиняеми го държали заключен. На следващо място, по отношение на третото обвинение на подзащитния ми Б. Б., категорично считам, че това обвинение, така както е формулирано в обвинителния акт, абсолютно ни лишава от правото да организира своята защита. Същият е обвинен, че на неустановена дата в периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2021 г. се е заканил с убийство на свидетелката С.. Това е един период от два месеца. Как се очаква според прокуратурата Б. Б. да осъществи своята защита, да даде евентуални обяснения, да представи доказателства, без да знае той на коя дата се е заканил с убийство. По същия начин всяко едно лице може да твърди, че миналата година някой му се е заканил с убийство, без да помни кога точно.

Това, че прокуратурата и органите на ДП не са могли да докажат конкретна дата не е проблем на подсъдимия и не следва да бъде в негова вреда.

Абсолютно невъзможно е да се защитава за един период от два месеца, в който е проведен според прокуратурата телефонен разговор и Б. Б. очевидно трябва за всеки един от тези 60 дни да докаже, че не е говорил с пострадалата, още повече не й се е заканвал с убийства. Ето защо считам, че тези нарушения са съществени процесуални и единственото законосъобразно и правилно би се явило Вие да постановите определение, с което да прекратите съдебното производство и да върнете делото на СРП и ако прокуратурата и разследващите органи желаят да проведат едно нормално ДП, от което да се съберат доказателства не само в полза на обвинението, но и в полза на защитата, в случая на обвиняемия, така както изисква и НПК, защото ще го спомена все пак, би следвало да сте се запознали с делото, но подзащитният 4 ми при предявяване на материалите е направил доказателствени искания.

Такива е направила и подсъдимата Г.. Те са оставени без уважение, което е възпрепятствало и двамата да се защитят в този процес, който е воден единствено и само в своята досъдебна фаза с цел да се съберат доказателства против тях, но не и в тяхна полза. Най-вероятно по тази причина никой не си е направил труда дори да изземе камерите от въпросното жилище, за да се види напускал ли го е пострадалият, не го ли е напускал, нещо което понастоящем едва ли може да се случи. По отношение на другите въпроси нямам възражения и се присъединявам към прокурора. Моля да не се насрочва делото за съдебно заседание.

АДВ. И. Н.: Нямам искания за отводи. Считам, че делото е подсъдно на СРС. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. В голяма степен и аз считам със същите доводи, че са налице изтъкнатите от адв. М. Н. основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата, поради допуснати процесуални нарушения, касаещи датата, на която според обвинението неясно започва деянието, което е повдигнато на Г. – дали 15-ти, или 16-ти март.

Нещо, което е в абсолютно противоречие с чл. 246 от НПК, който ясно определя начина, по който трябва да бъде изготвен обвинителният акт.

Споделям доводите касаещи неяснотата в какво се изразяват действията на Г., досежно незаконното лишаване от свобода на пострадалия според обвинителния акт Т., както доводите, че тези нарушения на изискванията на чл. 246 категорично ограничават защитата на подсъдимата и не на последно място считам, че прокурорът изготвил обвинителния акт, а именно господин М. Г., абсолютно тенденциозно и целенасочено е събрал, или по-скоро е разпореждал да се съберат единствено доказателства, които трябва да защитават обвинителната теза. Не следва да бъде по този начин и аз моля да не толерирате този начин на работа на държавното обвинение. Считам, че в хода на съдебното следствие изключително трудно ще бъде и ще затормози съдебното следствие С.рането на доказателства, които касаят защитата и подсъдимите и не на последно място считам, че времето, което е изминало от посочения, визиран в обвинителния акт период не работи в полза на подсъдимите, а това не следва да се толерира от независимия български съд.

Моля Ви да приемете, че е допуснато съществено нарушение и да прекратите и върнете делото на прокуратурата. По отношение на останалите доводи на прокурора – нямам възражения.

СРП: Считам, че обвинителният акт отговаря на минималните законови изисквания, доколкото времевите периоди, в които прокуратурата твърди, че са извършени посочените престъпления, са конкретно определени с дати.

Наред с това, доколкото съдебната фаза е централна в наказателния процес, считам, че няма пречка посочените неизяснени обстоятелства да бъдат изяснени именно там, както например ролята на всеки един от подсъдимите и конкретните дати, за което съществува и законовият институт изменение на обвинението по преценка на прокурора в съдебно заседание.