Определение № 25568 от 14.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 45657/2025
- Вид
- Определение № 25568
- Подписан
- 14.07.2026
- В сила
- 14.07.2026
- Състав
- БОЯН ГЕОРГИЕВ БОЯДЖИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25568 гр. София, 14.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Гражданско дело № 20251110145657 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД срещу „Хотелерий София“ ЕООД.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор.
Представените с исковата молба документи са допустими, относими и необходими за изясняване на спора, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства.
Ищецът е направил доказателствени искания за допускане на съдебна автотехническа експертиза и за разпит на свидетел при оспорване на иска от ответника. Доколкото в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба и към настоящия момент не е известно кои факти ще бъдат спорни между страните, произнасянето по тези доказателствени искания следва да бъде отложено за откритото съдебно заседание.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.10.2026 г. от 11:00 часа, за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или друго доброволно извънсъдебно уреждане на спора.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото всички документи, представени с исковата молба.
ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания на ищеца за допускане на 1 съдебна автотехническа експертиза и за разпит на свидетел за откритото съдебно заседание.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
По чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК:
Предявен е от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД срещу „Хотелерий София“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 374, ал. 1 във връзка с ал. 2 КЗ за сумата от 1 382,83 лв., представляваща вземане за уговорено самоучастие на застрахования по застрахователен договор по полица „Обща гражданска отговорност“ № ************** от 11.10.2023 г., във връзка с изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ********, настъпили на паркинга на хотел „Ибис“, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК:
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица № ************** от 11.10.2023 г., със срок на покритие от 26.10.2023 г. до 25.10.2024 г. По силата на договора били покрити отговорността на ответника за имуществени и неимуществени вреди, причинени на трети лица, включително вреди при експлоатация на басейни, фитнес центрове, сауни, спортни площадки, игрища и нощни заведения, като било уговорено самоучастие на застрахования в размер на 1 500 евро за всяко одобрено застрахователно събитие. Поддържа, че на 28.04.2024 г. около 21:00 часа Р А Д. паркирала притежавания от нея лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ******** на паркинга на стопанисвания от ответника хотел „Ибис“ в гр. София. При връщането си до автомобила на 07.05.2024 г. установила, че предното му челно стъкло е счупено. За инцидента били уведомени органите на МВР и било издадено удостоверение от 01 РУ – СДВР. Ищецът твърди, че собственикът на автомобила го уведомил за настъпилото събитие и представил необходимите документи.
По заявената претенция била образувана щета № *********/2024 г. За възстановяването на увреденото стъкло били издадени фактури за авансово плащане в размер на 500 лв. и за доплащане в размер на 882,83 лв., или общо 1 382,83 лв. След разглеждане на претенцията ищецът одобрил и на 10.09.2024 г. изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 1 382,83 лв. Поддържа, че с изплащането на обезщетението е възникнало вземане срещу ответника за уговореното по застрахователния договор самоучастие. Тъй като размерът на изплатеното обезщетение бил по-нисък от договореното самоучастие от 1 500 евро, ответникът дължал възстановяването на цялата изплатена сума от 1 382,83 лв. Ищецът твърди, че на 02.10.2024 г. изпратил до ответника регресна покана за доброволно заплащане на сумата, но пратката била върната в цялост с отбелязване „непотърсена“. До подаване на исковата молба задължението не било изпълнено.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК и не е изразил становище по предявения иск, изложените фактически твърдения и представените доказателства.
2
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК доказателствената тежест се разпределя, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните към датата на събитието и съдържанието на договорната клауза за самоучастие; настъпването на покрито застрахователно събитие; причиняването на претендираните имуществени вреди и техния размер; изплащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице, както и възникването, изискуемостта и размера на претендираното вземане срещу ответника.
В тежест на ответника е да докаже погасяването на установеното по основание и размер вземане, както и фактите, на които би основал свои правоизключващи, правопогасяващи или правоотлагащи възражения.
На основание чл. 154 ГПК всяка от страните носи тежестта да докаже фактите, на които основава своите искания, възражения и доводи.
УКАЗВА на страните най-късно в първото съдебно заседание да изразят становище по доклада и доказателствените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им указва, че при непредставяне на доказателства и непосочване на доказателствени искания в този срок губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответницата оспорвания и възражения.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответницата може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3