Решение № 51 от 12.03.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Бургас, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20232000500367 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Д. Г. И. от гр.Н. против решение № 260003 от 09.03.2023г. по гр.д. №1623/2017г. на Бургаския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете му против С. Х. Ч. от гр.Несебър за нищожност на договор за покупко-продажба на недвижими имоти в гр.Н., поради накърняване на добрите нрави, противоречие със закона и заобикаляне на закона, евентуално поради липса на форма при нищожност на нотариалните действия и поради липса на съгласие, евентуално за унищожаване на сделката като сключена при измама, за обезсилване на нотариалния акт по сделката и за възстановяване собствеността на процесните имоти, евентуално за разваляне на договора, поради неплащане на цената, като досежно иска за нищожност по отношение на обект „кафе-аперитив“ производството по делото е прекратено.

Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен. Навеждат се оплаквания, че съдът е постановил решението без да съобрази съдебната практика. Сочи се, че в производството е направен отвод на съдебния състав поради предубеденост и поради неуважаване на искането на ищеца да изиска нотариалното дело, което е довело до неправилно решаване на спора поради 1 липса на доказателства. Множеството прекратявания и продължителната висящност на производството е довело да унищожаване на нотариалното дело. Твърди се, че е неизяснен въпросът за данъчната оценка на имота при изповядване на сделката, както и е налице пълна липса на мотиви. По противоречието на сделката с добрите нрави е посочено, че съдът не е съобразил задължението суми по сделки с цена над 10 000 лв. да се заплащат по банков път. Цитираното от съда определение по гр.д. № 4588/2008г. на ВКС касае ищеца, загубил имота си, а ответницата, живяла на съпружески начала с него, го е придобила без да заплаща. Сочи се, че посочената в нотариалния акт цена не е получено от ищеца. Ответницата не е разполагала със средства, не е имала доходи. Предвид липсата на еквивалентност на насрещните престации, като едната е нулева, се прави извод за нищожност, поради противоречие с добрите нрави. По противоречието на договора със закона отново се изтъква неплащането на сумата по банков път, както и сключване на сделката за обезпечение на кредитора по смисъла на чл.152 ЗЗД, което се сочи и като заобикаляне на закона. По иска за прогласяване на нищожност на нотариалното действие се твърди, че в нотариалния акт съседните имоти са посочени единствено с идентификатор, без да бъдат описани. Оценката на имотите е неразбираема и не отговаря на актуалната данъчна оценка. По отношение на апартамент № 2 се сочи, че няма представена данъчна оценка, няма описание на дворното място със съседи и номера и от нотариалния акт не е ясно кое е мястото, което се продава и на каква цена. Данъчната оценка, посочена в нотариалния акт е три пъти по – ниска от тази, посочена в предходния констативен нотариален акт, съставен три години по- рано. По иска за прогласяване на нищожността на сделката поради измама се сочи, че ищецът е подведен от ответницата за сключване на граждански брак и бъдещ съвместен живот, както и за връщане на парите по пазарни цени. В тази връзка и след заплахи е била образувана полицейска преписка по негова жалба с вх. № 304000-1723/13.05.2016г., която съдът не е изискал. По отхвърления иск за нищожност на сделката, поради липса на съгласие се сочи, че ответницата е наложила изолация на ищеца, при влошено негово здравословно и психическо състояние, поради което бил изпаднал в депресивно състояние. На последно място се твърди, че съдът неправилно е прекратил производството, относно търговския обект, узаконен в полза на ответната страна, без знание и съгласие на ищеца, независимо, че ½ от площта се намира под негова тераса и лично той е изградил процесните помещения. Претендира разноски по делото.

В отговор на въззивната жалба, ответницата С. Ч. оспорва същата като неоснователна и претендира оставянето и без уважение. Излагат се доводи, че изтъкнатите от ищеца пороци на процесните нотариални актове не са установени по делото. Не се представени доказателства, че продажната цена 2 не е заплатена. Установено е, че в нотариалното производство ищецът е направил изявление, че е получил посочената сума и съгласно ТР № 1/19.02.2010г. по т.д № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, не е необходимо за сумата да бъде издадена отделна разписка. Доказателствата само за петгодишен период, не обосновават извод за размера на доходите на ответницата, спестяванията и наличието на средства за закупуване на имотите.

Твърденията за нарушения при съставяне на нотариалния акт не сочат пороци, водещи до неговата нищожност. За вписване на сделката в имотния регистър е било необходимо представяне на екземпляр от данъчната оценка.

Липсата му е основание за отказ от вписване, а нотариусът не следи за актуалността на посочения там размер. Счита за безспорно установено, че данъчна оценка е издадена от община Несебър, получена е и представена при изповядване на сделката. След влизане в сила на Закона за кадастъра и имотния регистър, нотариалният акт следва да съдържа информация за границите на имота – достатъчно е съседните имоти да бъдат описани с идентификаторите им. По отношение на продажната цена – плащането по сделката е осъществена преди влизане в сила на Закона за ограничаване на плащанията в брой през 2011г. Намира за безспорно установено и постигнатото при сключване на сделката съгласие между страните. Не са доказани твърденията за измама, за влошено психическо и физическо здраве на ищеца, както и въвеждането му в заблуждение от ответницата, че ще сключат брак. Основателно е прекратено производството по исковете за прогласяване на нищожност на констативния нотариален акт, с който ответницата е призната за собственик на имот „Кафе – Експресо“ в гр.Н., тъй като съгласно ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС, защитата против такъв акт е посредством предявяване на иск за собственост, а не чрез иск за нищожност на нотариално действие. Основанията на чл.26 ЗЗД не могат да бъдат прилагани спрямо констативните актове. Направено е искане за потвърждаване на решението и присъждане на съдебните разноски.

Въззивната жалба, преценена служебно по реда на чл.267 ГПК, е недопустима, поради просрочие в частта , досежно прекратителната част на обжалваното решение по отношение на исковата претенция на Д. И. против С.

Ч. за установяване на нищожност на нотариалния акт, касателно имот, представляващ кафе-експресо на площ от 82 кв.м., заемащо сутерена на жилищен блок в гр.Н., ж.к.„М.“, бл.*, парцел *, кв.* по плана на гр.Н., поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и липса на съгласие при узаконяването на имота. В тази част решението има характера на преграждащо определение, подлежащо на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, съгласно чл.275, ал.1, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК, в какъвто смисъл е изричното указания в атакувания съдебен акт.

Същият е връчен на ищеца, чрез съдебния му адресат и процесуален 3 представител адв.М. Т., на 09.05.2023г. Едноседмичният срок за обжалване е изтекъл на 16.05.2023г. Въззивната жалба е подадена на 22.05.2023г., след изтичане на преклузивния срок и като просрочена, същата следва да бъде оставена без разглеждане, а въззивното производство по настоящото дело следва да бъде прекратено като недопустимо в посочената част. В останалата част жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Предвид становищата и доводите на страните, доказателствата по делото и предвиденото в закона, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни исковете на Д. И. против С. Ч., предявени при условията на евентуалност, за приемане за установено, че договор по нотариален акт № 156 от 30.10.2012г. на нотариус С. А. рег. №208 на НК, за покупко-продажба на недвижими имоти, представляващи: 1. апартамент № 2 с идентификатор * по КККР на гр.Н., ул.

„Л.К.“ № *, ет.*, ап.* с площ от 75,35 кв.м., в едно с 48,19 кв.м. открита тераса, общо 123,54 кв.м., ведно с 5,656% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж в дворното място, заедно с избено помещение № 7 с площ от 9,48 кв.м.; 2. апартамент тав. 6 с идентификатор * по КККР на гр.Н., представляващ жилище на площ от 9,74 кв.м., в едно с ид.части от общите части на сградата и правото на строеж; 3. сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Н. на ул.„Л. К.“ № *, бл.* предназначение: хангар, депо, гараж, с площ от 17 кв.м., ведно с ид.ч. от правото на строеж и ПИ с идент. ***, е нищожен поради накърняване на добрите нрави, противоречие със закона и заобикаляне на закона, при условията на евентуалност поради липса на форма, поради нищожност на нотариалното действие, поради липса на съгласие; евентуално сделката да бъде унищожена на основание чл.29, ал.1 ЗЗД като сключена при измама, като при уважаване на иск за нищожност или унищожаемост нотариалният акт за покупкопродажба бъди обезсилен и собствеността на ищеца възстановена; евентуално договорът за покупко-продажба да бъде развален, поради неплащане на цената. Решаващият съд е приел, че не се установяват твърдените от ищеца пороци на атакуваната продажба, поради което същата не е нищожна или унищожаема на предявените основания, както и не е доказано твърдяното неизпълнение на договора от страна на купувача, изразяващо се в неплащане на цената, което да е основание за разваляне на договора.

Така постановеното решение, преценено служебно при условията на чл.269 ГПК, е валидно и допустимо. Същото е произнесено от законен състав на компетентния съд, в изискуемите от закона форма и елементи от съдържанието, в развило се надлежно съдебно производство по редовно предявена и допустима искова претенция.

Неоснователно е позоваването във въззивната жалба на поискан отвод 4 на първоинстанционния съдебен състав. Обстоятелството, че нотариалното дело не е могло да бъде приложено като доказателство пред първата инстанция, поради унищожаването му след изтичане на петгодишния срок за съхранение, не е свързано с действия на съда, още по-малко на недобръсъвестни такива, които да сочат на основание за отвод по чл.22, т.6 ГПК. Исковата молба е предявена на 25.10.2017г., пет дни преди изтичане на срока за съхранение на процесното нотариално дело, унищожено съгласно заповед от 04.01.2018г. на Председателя на Съвета на нотариусите на НК /вж. писмо на нотариус С. А на л.163/. Очевидно, невъзможността нотариалната преписка да се приобщи към доказателствата по настоящия спор е по причина на късното завеждане на иска, предвид обективно необходимото технологичното време за извършване на изискуемите от закона процесуални действия от страна на съда по проверка редовността на исковата молба, допустимостта на иска, размяна на съдебните книжа, преди произнасяне по доказателствените искания на страните. В случая, без съмнение изброените действия обективно не е могло да бъдат надлежно извършени в рамките на периода до унищожаването на исканото нотариално дело. Освен това, ищцовата страна е разполагала с възможността да поиска обезпечаване на въпросното доказателство по реда на чл.207 и сл. ГПК, при съзнаваната съществуваща опасност в близко време същото да бъде унищожено. Ерго, не са налице сочените от ищеца обстоятелства, пораждащи съмнение за предубеденост и липса на безпристрастност по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК на съдията-докладчик в първоинстанционното производство.

По правилността на обжалваното решение:

Безспорно е от фактическа страна, че страните по делото са живели на семейни начала от 1990г., като окончателно се разделили през 2013г.

Разпечатката съдържа 24 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bc7e53a1-7f7c-499e-8356-3aeab7ae42cb