Решение № 1262 от 24.10.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1262 гр. Пазарджик, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Д.а като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220102225 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.318 и сл.от ГПК.

Производството е образувано по постъпила искова молба от Р. П. К., ЕГН **********, с адрес гр. П. ул. „М.“ № 4, със съдебен адрес гр. П., ул. „П. Б.“ №56А, ет.5, ап.20, чрез адвокат А. П. П. от АК Пазарджик, против И. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

П., ул. „Т. П.“ № 10, като моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак между страните поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство. След прекратяване на брака, съпругата да носи брачното си фамилно име П..

Претендира разноски.

Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 19.10.2003 г. в гр.

Пазарджик. От брака имали едно дете, което към настоящия момент било пълнолетно.

Посочва се, че първоначално отношенията им били добри. Постепенно ответникът започнал да охладнява в отношенията си към ищцата. По-късно установила че е поддържал интимни отношения с жена от гр. Б., която бил наел в магазина си. Впоследствие разбрала за изтеглени от ответника бързи кредити и заеми от близки и роднини. Липсата на комуникация, взетите неразумни кредити от негова страна и безотговорното поведение на родител и съпруг довели до крах на брак им. Фирмата на съпруга й фалирала, но той отказвал да работи за да възстанови поне част от семейните заеми. С всичко това се ангажирала ищцата, като жена и майка.

Твърди, че преди около три месеца ответникът се изнесъл от дома им и заживял в дома на родителите си. Ищцата останала да живее със сина им в семейното им жилище.

Смятам, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство в брака им, което фактическо състояние не желае повече да продължава. Всеки от съпрузите живеел свой собствен живот. Интересите им били съвсем различни, отчуждени са напълно един от друг.

В проведеното съдебно заседание ищцата се явява лично и с адвокат Красимира Ралчева от АК Пазарджик, като молят съда да уважи исковата молба и да прекрати брака.

1

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът И. К. не депозира отговор на исковата молба.

В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 19.10.2003 г. страните сключили граждански брак в гр. Пазарджик, с акт за граждански брак № 0439 от 19.10.2003 г., видно от приложеното удостоверение за граждански брак № 000439 от 19.10.2003 г. на общ. Пазарджик.

Установява се, че общото дете на страните Д. И. К. е пълнолетно - удостоверение за раждане.

По делото е разпитан свидетелят И. И. В., която споделя че познава страните от около 12 години. Излага твърдения, че ответникът напуснал работа и искал да започне собствен бизнес. Поради тази причина ищцата теглила кредити, които изплащала. Посочва, че след около 5 години бизнесът фалирал. Споделя, че ответникът имал извънбрачни връзки с други жени. Посочва, че фактическата раздяла е настъпили преди около една година.

Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични и последователни.

В проведеното съдебно заседание ищцата заявява, че са във фактическа раздяла от м. март 2024 г. и желае бракът им да бъде прекратен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:

Районен съд Пазарджик е сезиран с иск с правно основание чл.49, ал.1 СК и чл.56 СК.

Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право, което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова състояние на брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание.

Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.

Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на развод.

Въз основа на събраните гласни доказателствени средства, съдът приема, че между страните липсва изискваната чл.14 СК взаимност, разбирана като отношения между съпрузите, изградени на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Случилото се преди повече от половин година, окончателно разделно живеене на съпрузите, сочи че бракът е опразнен от съдържанието, което правните и нравствени норми предписват. Съдът разглежда фактическата раздяла не само като проявена в териториален аспект, а чрез пълна липса на физическа и духовна връзка между съпрузите (в този смисъл и Р 3749-1981г. на ІІ ГО), което състояние не може да се определи като отговарящо на законовите изисквания на чл.15 СК. По делото липсват каквито и да било 2 доказателства, че са налице “важни причини” по смисъла на чл.15 СК за отделно живеене на страните.

Продължителната фактическа раздяла между страните сочи на липсата на всякакви съпружески отношения – прекъснати са всякакви духовни, икономически и интимни връзки между съпрузите, следователно раздялата е обстоятелство, което е разрушило трайно и необратимо семейната общност. Раздялата е причина и обективен факт, отразяващ дълбокото и непоправимо разстройство на брака (т.3 от ППВС 10/1971г.). Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати. Това настъпило фактическо състояние следва да намери и своята юридическа санкция с постановяване на решение за развод на страните.

По направеното искане с правно основание чл.49, ал.3 СК, едва в хода на устните състезания.

Съгласно чл.49, ал.3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.

Изхождайки от разпоредбата на чл.49, ал.3 СК, следва да се приеме, че по въпроса за вината законодателят стриктно се придържа към диспозитивното начало - страните определят рамката на произнасянето на съда и само ако някой от съпрузите е поискал произнасяне по въпроса за вината, съдът е сезиран и следва да се произнесе. Искането за произнасяне по въпроса за вината в брачния процес обаче се подчинява на правилата за ранната преклузия, установена с чл.133 ГПК, чл.147 ГПК и чл.266 ГПК, тъй като това искане само по себе си не съставлява самостоятелен брачен иск, а искане не само да се прекрати брака, но и да се посочи виновния за това съпруг. В този смисъл, предвид че в исковата молба искане за произнасяне по въпроса за вината не е предявено, а такова искане не е предявено и от ответника с отговора на исковата молба, то следва, че произнасянето на съда по този въпрос в това производство, заявеното едва в устните състезания е недопустимо.

По направеното искане с правно основание чл.56 СК, едва в хода на устните състезания.

При брачните искове първото по делото заседание не преклудира възможността за заявяване на нови факти като брачно провинение и съответно основание, довели до изчерпване на брачната връзка. Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, какъвто е настоящият случай, процесът относно небрачния иск по чл.56 ал.1 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище се подчинява на правилата на общия исков процес. За него важат правилата на ранна преклузия по чл.133 от ГПК, чл.147 от ГПК. Искането на ищцата следва да бъде направено с исковата молба, а не в хода по същество. Поради изложеното то е преклудирано и доколкото няма ненавършили пълнолетие деца, за съда не съществува задължение за произнасяне и по въпроса за семейното жилище.

По отношение на искането с правна квалификация чл.53 СК съдът счита, че същото се явява основателно и следва да се уважи, като след прекратяването на брака, съпругата носи предбрачното си фамилно име П..

3

Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т.е. когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, РС Пазарджик определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50 лева, от която следва да се приспадне сумата от 25,00 лева внесена от ищеца при завеждане на делото. В този смисъл ответникът следва да заплати сумата от 25,00 лева, представляваща допълнителна държавна такса по допускане на развода.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 19.10.2003 г. граждански брак с акт за граждански брак № 0439 от 19.10.2003 г. на общ. Пазарджик, граждански брак между Р. П.

К., ЕГН **********, с адрес гр. П. ул. „М.“ № 4 и И. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Т. П.“ № 10, като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.53 СК, във връзка с чл.326 ГПК, след прекратяване на брака Р. П. К. да носи предбрачното си фамилно име П..

ОСЪЖДА И. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Т. П.“ № 10, да заплати по сметка на Районен съд Пазарджик, допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер на 25,00 лева /двадесет и пет лева/.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните пред Окръжен съд Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4