Решение № 270 от 20.10.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ № 210

№ 270 гр. С, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Гражданско дело № 20231870100987 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на ЗЕАД „Б В И Г“ ЕАД, ЕИК *********, срещу А „П И“, ЕИК **********, с която е предявен осъдителен регресен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането във вр. с чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение по щета № 51-01600-159/20 за увреждане на лек автомобил „М S 350“ с рег. № СВ****МН вследствие на ПТП на 05.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 05.06.2020 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че превозното средство е попаднало в необезопасена дупка на републикански път гр. С – гр. С, поддържан от ответника. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът А „П И“ оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди липса на доказано застрахователно събитие, липса на протокол от органите на МВР и липса на покрит застрахователен риск за гуми и джанти. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД поради нарушаване на чл. 20, ал. 2 ЗДвП от водача, както и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните доказателства, намира за доказано следното от фактическа страна:

Между ищеца и собственика на лек автомобил „М S 350“ с рег. № СВ****МН е сключен валиден договор за имуществена застраховка, обективиран в застрахователна полица

„Каско

Стандарт“

№

1

47041902800*****, с покритие „Пълно каско“.

На 05.01.2020 г., при управление на процесния автомобил по републикански път от гр. С към гр. С, в тъмната част на денонощието и при валеж от дъжд, водачът Д. Ж. е преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което автомобилът е претърпял увреждане - спукана гума и деформирана джанта. Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните гласни доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Ж. като обективни и логични. Допуснатите в показанията неточности относно това дали е увредена лявата или дясната страна на автомобила са житейски обясними с оглед изминалия период от над четири години от събитието до разпита. Свидетелят изрично потвърди изнесеното в предявеното му Заявление от 06.01.2020 г., чиято схема съответства на описаните от застрахователя увреждания. Установено е също, че автомобилът се е движил със съобразена скорост от 40–50 км/ч.

Така възприетият механизм на ПТП се подкрепя и от приетото заключение на съдебната автотехническа експертиза, според което констатираните повреди по предна лява гума и джанта са типични и могат да настъпят при контакт с остър ръб на пътна дупка.

Според заключението на САТЕ, необходимата сума за възстановяване на автомобила (замяна на гума и труд за демонтаж/монтаж) възлиза на 331,37 лв. с ДДС по средни пазарни цени към датата на увреждането.

По делото са представени доказателства - преводно нареждане на л. 14, от които се установява, че ищецът е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение за настъпилите вреди в размер на в размер на 268,17 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи.

Предявеният иск е с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ вр. чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД. Доказаха се по делото валидно застрахователно правоотношение, изплатено обезщетение и всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Възражението на ответника за липса на покритие за увредени гуми и джанти се явява неоснователно. При застрахователно събитие „ПТП“ повреждането на отделни детайли на автомобила от външно механично въздействие попада в обхвата на пълното застрахователно покритие.

Неоснователно е и възражението, че липсата на съставен протокол от МВР е пречка за уважаване на иска. Настъпването на застрахователно събитие подлежи на доказване с всички допустими доказателствени средства по ГПК, като в случая гласните доказателства и експертизата установяват инцидента несъмнено.

Съгласно чл. 29 и чл. 30 от Закона за пътищата републиканската пътна мрежа се управлява и поддържа от А „П И“, която дължи осигуряване на безопасни условия за движение. Неизпълнението на това законово задължение 2 чрез неподдържане на настилката и необозначаване на дупката представлява противоправно бездействие на длъжностни лица при ответника, което се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата щета. Ата отговаря гаранционно-обезпечително по реда на чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от нейните служители, на които е възложено поддържането на пътния участък.

Възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е неоснователно.

Ответникът доказа твърдението си, че водачът е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Доказаното движение с ниска скорост 40–50 км/ч в условията на липса на осветление, мокър асфалт и тъмнина налага извода, че неравността е била непредвидимо препятствие, което не е могло да бъде избегнато.

По изложените съображения искът е доказан по основание. По отношение на размера, искът е основателен за целия си размер, доколкото се установи пазарната стойност за остстраняване на вредата над претендирания размер, до сумата от 331,37 лв., установена от САТЕ. Платеното обезщетение е 268,17 лв., не надвишава действителните вреди. С плащането на 14.01.2020 г. ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя до размера на платеното. Равностойността съгласно ЗВЕРБ е 137,11 евро.

При този изход ответникът дължи на ищеца сторените разноски: държавна такса 50 лв.; депозит за САТЕ 220 лв.; депозит за свидетел 50 лв.; адвокатско възнаграждение 360 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно: претендираните 360 лв. са под минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А „П И“, ЕИК **********, да заплати на ЗЕАД „Б В И Г“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД сумата 137,11 евро, представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № 4704192020***** по застрахователна полица „Каско Стандарт“ № 47041902800***** за вреди на лек автомобил „М S 350“, рег. № СВ****МН, от ПТП на 05.01.2020 г. на път С–С, ведно със законната лихва върху тазьи сума от 05.06.2020 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА А „П И“, ЕИК **********, да заплати на ЗЕАД „Б В И Г“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 347,68 евро— разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – С: _______________________

3