Решение № 31 от 24.03.2021, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1/2021
- Вид
- Решение № 31
- Подписан
- 24.03.2021
- В сила
- 24.03.2021
- Състав
- Екатерина Тихомирова Георгиева Панова, Методи Николов Здравков, Жанета Димитрова Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Граждански процесуален кодекс
- чл.366 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3* гр. Плевен , 23.03.202* г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:
Методи Н. Здравков
Жанета Д. Георгиева при участието на секретаря Дафинка Н. Борисова като разгледа докладваното от Методи Н. Здравков Въззивно гражданско дело № 202*440050000* по описа за 202* година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260 402/02.**.2020г. по гр.д. № 64*/2020г. Плевенският районен съд е отхвърлил предявеният от *****, гр.София против Х. Г. Д. иск с правно основание чл.422 вр. чл.4*5 ГПК вр. чл.79 и чл. 92 ЗЗД за признаване на установено съществуване вземането на ищеца към ответника за сумата от 65*,35лв., от които 380,99лв. неизплатени и дължими абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за абонатен номер **** за периода от *5.06.20*8г. до *4.**.20*8г. и
270,36лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора от 05.02.20*8г.
Отхвърлил осъдителния иск против ответника Х. Г. Д. да заплати на ищеца *****, гр.София сумата от 368,83лв., представляваща незаплатени лизингови вноски в размер на 54,36лв. за устройство *** модел У6 II *** по Договор за лизинг от 07.03.20*7г. с абонатен номер **** за периода от м.ХІ.20*8г. - м. ІI.20*9 г. и сумата от 3*4,47лв. за устройство *** модел *** 1
*0 **** по Договор за лизинг от 23.**.20*7г. с абонатен номер **** за периода от м.**.20*8г. до м.*0.20*9г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 690*/20*9г. по описа на ПлРС.
Недоволно от така постановеното решение е останало въззивното Дружество „***“ЕАД гр.** което чрез пълномощника си адвокат В. Г. от САК го обжалва в срок за отхвърлянето на установителните искове за потребени мобилни далекосъобщителни услуги, за начислена неустойка за предсрочно прекратяване на Договор, както и за предявения осъдителен иск за незаплатени лизингови вноски, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила, като моли настоящия състав да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да бъдат уважени предявените от Теленор искове.
Твърдят, че в обжалваното решение, първостепенният съд не е посочил фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които отхвърля предявените искове.
Първоинстанционното решение е неправилно. Няма Отговор на ИМ в срок от ответната страна чрез особения й представител и в този смисъл по делото следва да се приемат като неоспорени представените от ищцовото дружество с исковата молба писмени доказателства.
Решаващият съд не е взел предвид, че страните са обвързани от сключените договори за срока, за който са договорили условията по договорите. Това означава, че до изтичане на крайния срок за ползване на абонаментните планове, както следва: Абонаментен план Тотал 44,99лв./промо към мобилен номер **** по силата на Допълнително споразумение от 05.02.20*8г., с уговорен срок на действие 24 месеца до 05.02.2020г. и Абонаментен план Тотал 30,99лв. към мобилен номер ***** по силата на Допълнително споразумение от дата 05.02.20*8г., с уговорен срок на действие 24 месеца до 05.02.2020г. ответникът дължи абонаментна такса за достъп в мрежата.
В процесиите договори за услуги, страните са договорили дата на фактуриране на ползваните услуги, като в случая това е *5-то число от месеца и съгласно Общите Условия /чл.27/ дължимите месечни суми са платими в указаните във фактурите срокове, но не по-късно от *8 дни от издаването на месечната фактура. Неполучаването на фактура не освобождава абоната от заплащането на дължимата сума /чл.26 от ОУ/.
Прекратяването на двата Договора е настъпило съгласно условията, при които страните са договорили сключените договори да бъдат прекратени Към договорите за мобилни услуги се съдържа Декларация - съгласие, в която е посочено, че Операторът е предоставил информацията на абоната по чл.4, ал.* от ЗЗП. Ответникът е подписал същата, информиран е със 2 съдържанието и е приел ОУ, които са неразделна част от договорите. От изразеното съгласие се стига до извод, че последният е уведомен кога, при какви условия, и по какъв начин настъпва предсрочната изискуемост на задълженията по сключените от него договори, както и че с представените писмени доказателства по делото се установяват тези факти.
Излагат съображения, че първоинстанционният съд отхвърля предявения осъдителен иск за незаплатени лизингови вноски с единствената констатация, че не е настъпила предсрочната изскуемост на лизинговите вноски.
Съгласно чл.*2, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг „Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания“. Именно при неизпълнението от страна на длъжника и прекратяването на договорите, настъпва предсрочна изискуемост. Към Договора за лизинг се съдържа Декларация - съгласие, в която е посочено, че Операторът е предоставил информацията на абоната по чл.4 ал.* от ЗЗП. След като ответникът е подписал същата, се счита че е информиран със съдържанието и приема ОУ, с което последният е уведомен кога, при какви условия, и по какъв начин настъпва предсрочната изискуемост на задълженията по сключените от него Договори за лизинг, както и че с представените писмени доказателства по делото се установяват тези факти.
Твърдят, че поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължимите към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.2, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец **/20*8г., когато е издадена крайната фактура
№728077*37*/*5.**.20*8г., съгласно уговорения погасителен план, както следва:
- За устройство *** модел Y6 II ***, взето във връзка с мобилен номер ***** се дължи цената в размер на на 54,36лв. (петдесет и четири лева и 36ст.) след месец **/20*8г. до м.02/20*9г.
- За устройство *** модел *** *0 ****, взето във връзка с мобилен номер ****, се дължи цената в размер на 3*4,47лв. (триста и четиринадесет лева и 47ст.) след месец **/20*8г. до м.*0/20*9г.
Оплакват се, че в обжалваното решение липсват каквито и да е мотиви защо се отхвърля иска за неустойката.
В тази връзка считат, че претенцията за неустойка се явява основателна, с оглед доказаното по делото неизпълнение от страна на ответника - длъжник.
За процесния период на потребление *5.06.20*8г. до *4.**.20*8г., 3 абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на стойност 380,99лв., което е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.** от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. *96, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника. Предвид постигната Спогодба между Теленор и КЗП относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен абонамент, в т.**, стр.2 от всеки от индивидуалните договори за услуги, е уговорена отговорността на абоната при прекратяване на договора преди изтичането на първоначалния срок, за който е сключен, по вина или инициатива на абоната, като същият ще дължи неустойка в размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС.
В настоящия случай твърдят, че сумата за неустойка в претендирания от ищеца размер от 270,36 /Двеста и седемдесет лева и 36 ст/лв., е изчислена съобразно новите правила за формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен абонамент и изчисление на неустойките, приети в постигната Спогодба.
В срока за отговор по чл.263 ал.* от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Х. Г. Д. чрез назначения му особен представител адвокат И. Ц. от ПАК, в който се оспорва изцяло основателността на въззивната жалба.
Развива подробни доводи за липсата на представени доказателства за предсрочно прекратяване на Договорите за мобилни услуги, което да доведе до прекратяване на Договора за лизинг между страните чрез изпращане и връчване на уведомление на лизингополучателя. Твърди, че има разлика между заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и ИМ – за сумите, претендирани като незаплатени лизингови вноски няма заявление в заповедното производство.
В заключение се иска от съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди решението на първоинстанционния съд.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК и е основателна.
Безспорно по делото е и се установява от приложените дела, че по частно гражданско дело № 690*/20*9г. на Плевенски РС, образувано по 4 заявление от 22.*0.20*9г. на „**** гр.** съдът е издал Заповед за изпълнение по чл.4*0 ГПК срещу Х. Г. Д. с адрес с.** Община гр.Плевен, ул.“****“ № **, по реда на чл.4*0 от ГПК, за сумите посочени в заявлението.
Не се спори, че съобщението на длъжника е връчено по чл.47 ал.5 ГПК на 03.*2.20*9г.
С разпореждане № *5*46/30.*2.20*9г. по ч.гр.д. № 690*/20*9г. на ПлРС, съдът е указал на „**** гр.София в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си от длъжника Х. Г. Д., като довнесе дължимата д.т.
Пак от това дело се установява, че препис от Разпореждане заявителят в заповедното производство е получил на 07.0*.2020г. – л.28 от делото, а видно от приложената ИМ, както и от ИМ по делото на ПлРС, чието решение се обжалва, ЕАД са предявили иска с правно основание чл.422 ал.* във вр. с чл.4*5 ал.* ГПК на **., с пощенско клеймо от 03.02.2020г. – л.2 от делото на ПлРС – в срок.
Предвид твърденията по ИМ, Отговора и въззивната жалба, спорни по делото са въпросите дължи ли ответника исковите суми на ищеца?
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази приложеното ч.гр. дело, както и писмените доказателства, представени пред ПлРС.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото обжалваното решението е валидно и допустимо.
За да отхвърли предявените искове за признаване съществуването на вземането на въззивното дружество и за осъждане на ответника за неплатени лизингови вноски, Плевенският районен съд е приел, че в конкретния случай, ответникът Х. Г. Д. е подписал Договори за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилни номера *** и **** и не е изпълнил задължението си по 5 договорите да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил.
Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът - ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на предоставените устройства, съгласно уговорения погасителен план.
Приел също така за безспорно, че съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредил Х. Г. Д., ЕГН **********, от с. ** п. к. 5850, ул. **** № ** ДА ЗАПЛАТИ на *** ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. ** р-н ***** сграда 6, представлявано от ***г заедно с ****, сумата *020,*8 лева, от които: 749,82 лева, представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги;
270,36 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги; мораторна лихва 62,5* лева за периода 0*.*2.20*8г. до 26.09.20*9 г., както и законна лихва от 22.*0.20*9 г. до изплащането на вземането, както и сумата от 25 лева за деловодни разноски и *83,47 лева за адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от Договор за мобилни услуги от *0.09.20*6г.